Какво се случва с проекта за изграждане на последния участък на автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле и ще има ли финално решение за определяне на трасето? Този въпрос отново излезе на дневен ред след срещата на министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков с депутатите от Парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление миналата седмица. На нея става ясно, че раздвижване вече има, тъй като от ЕК са изпратили в края на декември 2023 г. въпросник за проекта и предстои изпращане на отговорите.
„Ако намерим начин да изнесем трафика извън Кресненското дефиле и започнем проекта за изграждане на последния участък от автомагистрала „Струма“, към 2029 г. бихме могли да имаме скоростна връзка между ГКПП – Кулата и Видин. Надяваме се след провеждане на техническа среща да получим положително решение от ЕК“, заявява министър Цеков.
Той е информирал депутатите за становището на МОСВ, че инвестиционното решение е допустимо за реализация и до края на месеца ще бъдат внесени документи за преценка на необходимостта от нов ОВОС, след което през април ще могат да започнат действия по проектиране.
„Предстои възлагане на обществена поръчка за изработване на вариант и за второ платно извън дефилето“, посочва министърът, който е категоричен, че проектът е нужен на България и трябва да се случи по най-добрия начин. Този вариант е бил сондиран и с кметове от Пиринско, установи репортерска проверка на „Струма“.
„Преди месец се проведе среща в МРРБ, на която присъстваха кметове, еколози и експерти, на нея бе обсъдено изграждането на второ платно извън Кресненското дефиле, което да остане алтернативен път. Предстои да бъде направено геодезическо проучване и обществено обсъждане. Безспорно изграждането на магистралата извън Кресненското дефиле е най-добрият начин. Но дали и как ще се случи, още не е ясно. Подробности не бяха дадени, тъй като срещата беше за половин час, с уговорката да се проведе друга”, заяви кметът на Кресна Николай Георгиев.
В последната версия, която е представена в Брюксел за европейско финансиране, в едната посока магистралата трябва да се изнесе над дефилето по източните склонове, а в другата – да се разшири съществуващото шосе. Срещу така наречения „Източен вариант“ се обявиха екологични организации и местни инициативни групи като „Да спасим Кресненското дефиле“, които настояват сегашният път да се запази като локален, а цялата магистрала да се изнесе на изток извън дефилето.
„Работим върху варианта, по който запазваме източния склон, и търсим алтернативен маршрут за движението в обратната посока – също извън обхвата на дефилето. Идеята е да има два новоизградени участъка и една локална алтернатива“, беше коментирал министър Цеков.
Къде ще минава трасето в последния, най-тежък участък на АМ „Струма“ трябва да стане ясно съвсем скоро.
Припомняме, че спорът се точи от години. Първоначалната идея за прокопаване на най-дългия тунел в Европа от 15 км, лансирана в първия кабинет на ГЕРБ, когато Росен Плевнелиев беше строителен министър, отпадна. Дългият тунел беше сменен с източен обход на Кресна извън дефилето, но впоследствие се оказа, че ще се строи частично. Само едно платно, което ще се ползва в посока от Гърция към София. Движението в другата посока – от София към гръцката граница, ще минава по сега съществуващия път. Екоорганизации заляха ЕК с жалби и в края на 2019 г. отпускането на парите за магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле бе блокирано и поставено условие за изпълнението на редица екологични мерки. Междувременно бяха проведени обществени поръчки за строителството на трасето по „Източния вариант“, които бяха спечелени в края на 2020 г. от големи пътни компании.
Поради липса на окончателен вариант и възраженията на Брюксел договорите за строителство не бяха подписани. Това направи през април 2023 г. служебният регионален министър Иван Шишков, който подписа двата договора за близо 1.2 милиарда лева с ДДС, но под условие, че ще влязат в сила, ако се осигури финансирането и при избрано трасе.
Обединението ДЗЗД „АМ Струма – 3.2.2.“ спечели поръчката за изграждането на Лот 3.2.2. Според идейния проект лявото платно на участъка е с дължина 10.4 км. В него е включен и обходният път на Кресна с дължина от 5.5 км. При км 400 от обходния път на Кресна ще има площадка за отдих с ток, вода и канализация. По трасето ще има още 4 тунела, 10 виадукта с приблизителна дължина около 3.6 км, 9 пресичания със селскостопански пътища. В обединението влизат „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, „Главболгарстрой Интернешънъл“ АД и „ЕПОС-Емпреза Португеза де Обрас Субтеранеас“ АД (Португалия). Договорът с тях е за 570 239 136 лв. с ДДС. Доброто изпълнение на договора е гарантирано със застраховка в „Лев Инс“, като премията е 5 на сто от стойността на договора. ГБС са платили застрахователна премия от малко над 1 милион лева за периода от над 16 години – 5 април 2023 г. до 4 септември 2039 г., сочат публикуваните документи в регистъра на обществените поръчки. Толкова дълга гаранция досега никога не е давана, но това е било изрично изискване на АПИ, за да няма обвинения и скандали.
Изпълнителят на другия участък от т.нар. източен обход на Кресна е ДЗЗД „АПП лот 3.2.1“. В обединението влизат „Грома Холд“ ЕООД (62%), „Европейски пътища“ (20%), „Водно строителство Благоевград“ АД (15%), „Пътпроект“ ЕООД (2%) и „Вахостав-СК“ (1%). Договорът с тях е за 599 999 903 лв. с ДДС. Доброто изпълнение на този договор е гарантирано със застраховка в „Общинска застрахователна компания“ (ОЗК), зад която стои енергийният бос Христо Ковачки. Премията по него е малко над 739 000 лв., и то за период от над 16 години.
На 17 май 2023 г., буквално седмица преди изтичане на ОВОС за Лот 3.2 от АМ „Струма“ в частта за Кресненското дефиле, бе направена първа копка на пътен възел „Кресна“ с участието на служебния регионален министър Иван Шишков и кметове от Пиринско. Официалната церемония бе съпроводена с протести на малка група природозащитници, които скандираха да бъде построена истинска магистрала с 4 платна извън дефилето.
„Избор на трасе окончателно няма, но този пътен възел е важен, защото той наистина е част от последния лот на магистрала „Струма“, което прави процеса необратим. Това е малък участък, но много важен за решаване на много голям проблем, който в годините назад беше останал без никакво решение. Последната част от АМ „Струма“, която да гарантира цялостна свързаност не само на регионите, но и на България с Гърция, трябва да гарантира по-безопасно движение. Трасето ще бъде избрано във връзка и основно с екологичното законодателство. Тоест, възможно най-щадящото природата трасе ще бъде избрано и това е основният критерий за избор. Най-вероятно до няколко месеца ще стане ясно“, заяви преди 8 месеца регионалният министър Иван Шишков.
Пътният възел бе пуснат в експлоатация през август 2023 г., но засега все още няма финално решение за трасето през Кресненското дефиле.
„През месец май миналата година успяхме да спасим ОВОС за едното платно на АМ „Струма“ в Кресненското дефиле. Ако има възможност да се изгради второ платно и сегашният път да остане алтернативен, това ще бъде най-доброто“, коментира бившият зам. министър на МРРБ и ексобластен управител на Благоевград Николай Шушков.
На същото мнение е и кметът на Симитли Апостол Апостолов, в чиято територия минава 90% от Кресненското дефиле.
Припомняме, че миналото лято в Симитли бе инициирана подписка за довършването на автомагистрала „Струма” през Кресненското дефиле, зад която застанаха над 6000 от Пиринско. Подписката бе внесена в Министерски съвет, в МРРБ, МОСВ и МТС от организаторите и изпратена и до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Кога ще има напредък по строителството на АМ „Струма“, попитахме и евродепутата Андрей Новаков, който заяви следното:
„АМ „Струма“ е важен транспортен коридор, който с оглед и на войната в Украйна трябва да бъде довършен. Нямаме повече време да се чудим. Проектът за Източния вариант е одобрен. Няма забавяне в сроковете и няма повод за тревога, че сме застрашени от санкции на ЕС. Когато бъде готово едното трасе, няма пречка да се мисли и за друг проект, и да се изнесе трафикът извън Кресненското дефиле. Но това е далечна перспектива“, смята евродепутатът от ГЕРБ.
Дали ще има промяна в плановете и кога ще започне строителството на последния участък на АМ „Струма“, предстои да разберем.
Междувременно стана ясно, че тунел „Железница“ ще бъде пуснат в експлоатация в края на февруари, съобщиха от Агенция „Пътна инфраструктура“. Тунелът е част от АМ „Струма“ и е най-дългият у нас. Строителството му започна през 2019 и приключи през 2022 г. Изграждането му се усложни от появата на две свлачища през 2020 г., които блокираха пускането на новопостроения и най-дълъг тунел с две тръби в България, с дължина 2.2 км, както новите мостове, преминаващи след тунела над жп линията София-Кулата, р. Струма, обходния път Струмско-Долно Церово и трасето на Е-79. Укрепването и преработката на свлачището от юг на двете тръби на тунела започна през октомври 2022 г. Много по-проблемно бе свлачището от север, на изхода на Благоевград. Укрепително мероприятие на свлачището от северната страна излезе 80 милиона лева без ДДС, а от южната – около 8,5 милиона лева, обясни инж. Красимир Найденов, ръководител на проект „Тунел „Железница“ в АПИ.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
Андрешко и тук ли се изходи по въпроса? Голям пенкилер!