Задружният IV „в“ курс от випуск `66 на някогашния елитен Техникум по механотехника в Благоевград се преброи на „абитуриентски бал“ в Благоевград 56 години след паметното им завършване. Организацията на срещата поел бившият служител във Военното окръжие Илия Нойков, пред когото четирима съученици съжалили, че не могат да пътуват заради здравословни проблеми. Останалите 10, вече побелели момчета, се събраха завчера на площад „Македония”, на който преди 56 години били атракцията на абитуриентските балове в областния център на Пиринско, като пристигнали с конска каруца за тържеството по случай завършване на випуска в ресторант „Волга“.
„Бяхме единствената изцяло мъжка паралелка във випуска, защото специалността ни леярство е мъжка професия. Ние сме третият випуск на техникума и първият, който влезе в новата сграда на училището, открита през 1962 г.“, разказа Иван Нойков.
Съученикът му Емил Николов допълни: „Започнахме училище чак през октомври, защото няколко седмици чистихме двора и района около техникума“. Той е единственият музикант в класа, свирил на баскитара, продължил в Полувисшия институт за културно-просветни кадри и станал културномасовик в ЗМК, където организирал всички културни събития, включително и заводските радиопрограми.
На най-високото стъпало в служебната йерархия от момчетата в IV „в“ успял да се изкачи полк. Георги Звънчаров, пенсионирал се като началник на Военното окръжие в Благоевград. Но пък безспорно най-много човешки животи е спасил съученикът му Бойко Христов, фелдшер в Бърза помощ, когото и до днес колегите му продължават да търсят при нужда от помощ.
Човекът с най-точен мерник и орлов взор в групата Сашо Перухов пристигна от Сандански и не пи нито глътка алкохол заради ловната си страст. Вечерта след срещата той се прибра с автомобила си, за да не пропусне ловния излет на дружинката в неделя заранта. На приятелите си от ученическите години обеща за сбирката, на която ще празнуват 100-годишнината си, да осигури цял печен глиган, те само да се напънат малко, та да останат живи.
Голямата изненада на срещата дошла от Стоян Лулов от Гоце Делчев, който им се представил в нова светлина на писател и им подарил първия си роман „Четиво за следователи“. Втората изненада била от топ търговеца в класа Борис Кючуков от Банско. Останалите едва го познали без очилата, които носел още от младежите им години, и дори се шегували, че за него времето тече на обратно и вместо зрението му да отслабва, по-добро става с всяка година.
Сбирката на випуска не пропусна и Георги Шарланов, който пристигна от Габрово и когото и досега съучениците му наричат „шефе“ по навик от времето, когато бил секретар на класа. Кирил Цинцарски пък, с куп грамоти за образцов служител на БДЖ – София, си останал с прякора „Деде“, тъй като е с година по-възрастен от останалите. Титлата „Герой на социалистическия труд“ съучениците от IV „в“ са дали на Славчо Дерлоков, пенсионер от мина „Елешница“.
Пет часа побелелите момчета от випуск `66 на Механотехникума, подпомогнати от домашния еликсир отлежала гроздова, подарена на всеки от Илия Нойков, бъбриха за миналото, настоящето и бъдещето и разказваха спомени как на сутринта след бала си се качили до Ловния дом и носили на ръце един от преподавателите. Емил Николов ги поздрави с песен, а на раздяла си пожелаха догодина отново да се съберат и да не губят връзката помежду си.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
