Емилия Димитрова-Свиленова е заместник-директор по учебна дейност в Средно училище „Васил Левски“ – град Брезник. Тя е млад преподавател, който е завършил магистратура по „Начална училищна педагогика“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а малко след това получава следдипломна квалификация със специалност „Учител по информатика и информационни технологии“, отново в Софийския университет. Като млад и буден преподавател тя вярва, че всяка една успешна кариера се гради с труд и постоянство, и споделя пред bgdnes.bg за трудностите по пътя на един будител.
– Какво Ви накара да се насочите към учителската дейност?
– В училището съм от две години. От толкова се занимавам и с учителска дейност. Учителската професия дава възможност за остойностяване на труда. Учителят създава съдби и променя животи. Смятам, че това е възможност, която малко професии предлагат.
– Вашата професия е изключително трудна. Защо българите подценяват нейната важност? Кои са най-големите трудности, с които Вие лично сте се сблъсквали през последните 2 години?
– У нас има склонността да се подценява чуждия труд, не само този на учителите. Уважението към професии като тази на учителя и полицая се възпитава поколения наред. За съжаление последните години такова възпитание често липсва. Това е и една от трудностите в работата на учителя – да останеш мотивиран въпреки пренебрежителното отношение на някои ученици и родители. Лично за мен най-голяма трудност е мотивирането на учениците да пожелаят да учат, да осъзнават, че тези знания и умения са важни и потребни в живота. Не искам учениците да учат за „шестицата“ или „за да не ми се кара мама“.
– Има статистика, която сочи, че 70% от младите учители напускат още в първата си година на преподаване. Според Вас къде е проблемът?
– Статистиката е тревожна, да. Промени в образователната система са наложителни – да. Дълъг и труден процес ще бъде, но когато се прави за децата – всяко усилие си заслужава. Учителите под 30-годишна възраст са родени средно около 1995 година – те са възпитавани във време на радикални промени в обществото и държавата. Това поколение млади хора не е свикнало да се бори с много трудности. Липсва им постоянство и високи амбиции. В учителската професия плодовете на труда се берат след време, понякога чак след 12 години, но младият учител често няма търпението и постоянството, за да усети магията на учителската професия – млад студент, който идва да ти благодари, че е получил първите си отлични оценки в университета. Учителската заплата не е цифра или сума, тя е нематериална ценност, която има много по-висока ценност от какъвто и да е битовизъм. Доказано е, че приветливата атмосфера в класната стая и съвременната материално-техническа база влияят мотивиращо върху отношението на учениците към учебния предмет и върху добрата успеваемост. Щастлива съм, че именно от училището, в което съм завършила средното си образование, започва и моята преподавателска дейност.
– От каква важност за децата е да бъдат обучавани от млади преподаватели?
– Младите преподаватели все още помнят какво е да си ученик – според мен това е от ключово значение за един добър учител. Младият учител има енергия, идеи и мотивация.
– Какви са най-честите причини за слаб успех на учениците?
– Много пъти споменавам думата „мотивация“, но наистина според мен тя е ключов фактор – когато правиш нещо с желание и със сърце, тогава то е успешно. Когато учениците нямат мотивация, няма как да говорим за добри резултати. Тук бих споменала и ролята на родителите – родителят е партньор на учителя. Родителят трябва ежедневно да контролира детето и да хвали или критикува ученика. Много рядко децата се самодисциплинират и ако няма контрол от родителя, нещата се провалят.
– Учениците разполагат с няколко големи ваканции. Вие, учителите, работите ли по време на тези почивки?
– Съзнанието на учителя работи непрестанно. Подготовката на един успешен час изисква много време и внимание. Идеите за задачи и подходи в работата се появяват спонтанно и нямат работно време. Извънкласните дейности и бюрокрацията отнемат много повече време и енергия, отколкото хората си представят.
– Смятате ли, че младите хора в момента изпитват страх от отдадеността, отговорността и постоянството на Вашата професия?
– Преди малко коментирахме статистика, която дава отговор на този въпрос. Младите хора напускат бързо учителската професия, не защото получават мили думи и цветя на празници. Младите хора бягат от големи трудности и бързо губят желание, защото често им липсва постоянство. А именно постоянството и характерът биха ги отвели до успехите в учителската професия.
– Каква част от личното Ви време отнема професията Ви?
– Отдадена съм на професията си много, може би повече от разумното. Приятелското ми обкръжение често се състои от учители. За момента това не ми тежи, даже ми доставя удоволствие и го определям за ползотворно и продуктивно.
– Достатъчно ли е месечното възнаграждение на учителите, или трябва да бъде по-високо?
– Излишно е да говоря за инфлация, не съм икономист, не избрах да продължа по този път. За всички е ясно колко поскъпва животът. Месечното възнаграждение на учителите трябва да бъде по-високо, за да може те да се съсредоточават върху работата си, а не да се борят да платят всички сметки в семейството. Уважаваният учител постоянно има нужда от нови книги. Мотивираният учител има нужда от регулярни и пълноценни почивки. Добрият учител трябва да има изряден външен вид – списъкът с причини за повишаване на заплатата на учителя може да продължи още много.
– Смятате ли, че онлайн обучението в университетите не успява да подготви бъдещите педагози за интензитета на професията Ви?
– Категорично смятам, че онлайн обучение не може да подготви пълноценно един успешен учител.
– Какъв съвет бихте дали на хората, които имат желание да станат преподаватели?
– Само един съвет имам – обичайте децата, те не искат нищо повече. Учениците желаят най-вече любов, искат да бъдеш съвременен будител, човек от тяхното време. Децата не приличат на родителите си, а на времето, в което живеят. Важна част от учителската професия е умението да можеш да „влезеш в обувките на ученика“, защото светът през детските очи е още по-голям, по-плашещ, но по-чист.
