Зам. министърът на образованието М. Георгиева пред „Струма”: В обществените нагласи съществува схващане за елитарност на профилираното обучение, основният ни дефицит е информираност и отваряне на бизнеса към родители и ученици, само по този път можем да издигнем престижа на професиите

Поставянето на почти двойно по-високия праг за преминаване прави съвсем равнопоставени държавния изпит за придобиване на квалификация и ДЗИ по предмет от профилираната подготовка

Мариета Георгиева е заместник-министър на образованието и науката и отговаря за професионалното образование и квалификацията на педагогическите специалисти. Притежава богат професионален опит. Повече от 20 години е била директор на Професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ във Видин, преподавател в локалния център на Нов български университет в същия град.
В периода от 2012 г. до 2015 г. работи като национален експерт по Европейската препоръка за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) към Центъра за развитие на човешките ресурси. По образование е машинен инженер с диплома от Техническия университет в София. Завършила е също математика и информатика в СУ „Св. Климент Охридски“. Има магистърска степен по образователен мениджмънт от ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград.

Миналата седмица зам. министър Георгиева се включи в работното съвещение между директорите на училищата в Пиринско и експерти от РУО начело с началника Ивайло Златанов. Тогава тя представи приоритети и основни акценти в работата на МОН, а репортер на „Струма” разговаря с нея за професионалното образование, дуалното обучение, ролята и мястото на бизнеса, кариерното ориентиране на учениците… Зам. министърът детайлно отговори и на въпроса равнопоставени ли са матурата по професия и по профилиращ предмет като втори ДЗИ.   

• Г-жо Георгиева, всяка година при държавния план-прием се залагат конкретни целеви стойности, според които определен брой осмокласници трябва да учат по професии. Защо е толкова важно професионалното образование?
• Професионалното образование е важно, защото като цяло то е насочено да отговори на нуждите на обществото и на развитието на икономиката. Когато, завършвайки, младите хора имат професия, те могат много по-лесно и бързо да намерят своето място и реализация на пазара на труда. Важно е и защото особено в последните години сериозно се поставя въпросът и проблемът с липсата на квалифицирана работна ръка. Нашата цел е, от една страна, да подкрепяме развитието на професионалното образование, а от друга страна – да мотивираме младите хора наистина да изберат това, което е най-близо до техните възможности, до техните нужди, така че да съберем ведно интересите на бизнеса, развитието на икономиката и това, което образователната система произвежда.
• Акцентирахте на липсата на квалифицирани кадри, интересите на бизнеса. В този смисъл как бихте коментирали факта, че за учебната 2021/22 година от професионална гимназия в Благоевград предложиха обучение за асансьорни техници? Нито един кандидат-гимназист обаче не пожела да учи в тази нова за общината и областта специалност и паралелката бе закрита.
• Това е един от най-сериозните ни проблеми. Не успяваме да направим достатъчно масирана информационна кампания, да стигнем до всички – до родители, до децата, и съответно да дадем пълната възможност на работодателите да представят това, което се предлага в училищата, и да се осигури кариерното ориентиране, кариерната подкрепа на децата още от малки.

Може би конкретно за асансьорен техник, която наистина е изключително дефицитна професия, проблемът идват оттам, че всъщност голямата част от този вид техници са самонаети или наети от много малки фирми. Оттук се получва и по-трудният достъп до информация, подкрепа от страна на работодателите, тъй като говорим за по-малки фирми с по-малък ресурс.

• Няколко поредни години аналогична ситуация се наблюдаваше и при специалност „Машини и системи с ЦПУ /цифрово-програмно управление/”.
• Може би има някакви регионални специфики. Като цяло машини с ЦПУ е доста набираща скорост специалност, включително и в дуалната система на обучение. Тук пак казвам: за мен основният ни проблем е мащабната информираност и кариерното ориентиране.
• В смисъл да се променят нагласите и родителите, кандидат-гимназистите да разберат, че „Машини и системи с ЦПУ” не са едновремешните техници с „омазани” дрехи и ръце, сега всичко е дигитализирано.
• Точно това е! Трябва да се отворят вратите на предприятията, на фирмите и децата да влязат още в 5-6 клас. Родителите да видят, да разберат, да научат. Основният ни дефицит е информираност и отваряне на бизнеса към родители и ученици. Само по този път можем наистина да издигнем престижа на професиите. Просто трябва да се предоставя повече и по-голяма информация – какви са условията на труд, какво представлява работата на оператора на такава металорежеща машина, какво е търсенето на пазара на труда, какви са нивата на възнаграждение, какво може да получат младите хора като социални придобивки, избирайки тази професия…
• Госпожо заместник-министър, знаем, че професионалното образование е приоритет, но в професионални гимназии постъпват и недотам мотивирани ученици. Мнозина кандидат-гимназисти с високи резултати/балове се  насочват към профилирани гимназии.
• В обществените нагласи съществува това схващане за елитарност, създадено през последните години на профилирано обучение, на насоката, която е само и единствено за висше образование, на манталитета на българина до известна степен. Така че тук имаме страшно много работа заедно с работодателите. Мисля, че и мястото на дуалното обучение е изключително важно, защото децата от малки, а след това и на 16-годишна възраст ще се докоснат до реалната работна среда, ще видят на живо как са нещата, ще учат от „извора” в реалните позиции на работещи, получвайки възнаграждения, а влизайки в средата на общуване в екипите на фирмите, вече получават самочувствието и могат да предадат с много по-високо ниво на доверие на следващите какво представлява реалният свят и умението да се реализираш успешно.

Тук можем да добавим и това, с което продължаваме на пилотен принцип, а именно дуално висше образование. Това е една изключителна възможност, особено в региони, където има по-ниски социални параметри и ниво на заплащане, децата да могат да намерят своята добра професионална реализация в професионалните гимназии, да работят във фирмите, да трупат опит. След това да могат да продължат отново в партньорство с фирмата към висшето образование, което да им даде и кариерна реализация, и развитие…

• Говорите за дуалната форма /тоест учене през работа/, но като че ли бизнесът и средното образование все още не могат да намерят основни допирни точки. Във връзка с план-приема за тази учебна година в областта бяха проведени срещи с работодатели. Те се оплакаха, че няма достъчно добре подготвени кадри, но в същото време не се ангажираха с конкретни стъпки, така че да подпомогнат професионални гимназии.
• Да, това е така и тук отново сме в проблема с информираност и активна работа с бизнес структурите. Оказва се, че до голям процент от работодателите не сме успели да стигнем, да им обясним същността. В тази посока предвиждаме, така да се каже, обмен на информация между самите работодатели. Възнамеряваме да направим срещи между работодатели, които отдавна са в дуалната система, имат достатъчно опит зад гърба си и малките форми или тези, които все още не са се осмелили, за да могат на техния разбираем език да създадат доверието в смисъла на това, което може да се получи. Освен това е нужно и да работим в посока подкрепа на работодателите. Тук не говоря само за финансова подкрепа,  каквато наистина се стремим да осигурим, но и подкрепа на работодателите в изграждане на тяхната отговорност за създаване на собствените им кадри. Идеята е на регионален принцип да създадем такива общности, в които да обединим образованието, работодателите, социалните партнори и да дадем увереност, че роля на работодателя е „да отгледа” бъдещите си служители. Представителите на бизнеса не бива да мислят егоистично, че след като са обучили например 5 деца, то те непременно трябва да дойдат при тях. Ако всеки обучи по пет, ние ще повишим нивото на квалификация на работната сила по принцип. Може да дойде някой, който е обучен от друг, но всъщност винаги ще гарантираме, че имаме качествени работници, с които разполагаме.
• Споменахте за подкрепа, това ознава ли, че на държавно ниво ще има финансови облекчения, или пък стимули за работодатели, включили се в дуалното обучение?
• Да. В бюджета за 2024 г. обсъждаме и търсим възможности за подкрепа на роботодатели по отношение най-вече на възнагражденията, които те трябва да осигурят на учениците в 11 и 12 клас. Това наистина създава затруднения като тежест в процеса на дуалното обучение. Опитваме се да облекчим и други административни дейности, за да може процесът да получи по-широко разпространение, не само в по-големите фирми, а да е достъпен и за малкия бизнес, където могат да поемат едно или две деца, но наистина квалификацията да се случва на терен – при работодателите с партньорството на училището.
• Не мога да не Ви попитам и за квалификацията на педагогическите специалисти, още повече че по специалните предмети няма учебници. Тоест, разчита се на знанията, уменията, компететностите на учителите.
• Така е. Затова в момента имаме стартирал проект, който се нарича „Модернизация на професионалното образование“, и залагаме на създаването на новата документация, на новия списък, като една голяма част от проекта финансира именно квалификацията на учителите. Квалификация, която да е както чисто теоретична подготовка по отношение новостите на професията, така и квалификация  на място – при работодателите, в реалната работна среда, защото нерядко се случва учениците, които работят на място, да знаят и да могат повече неща, отколкото учителят, на когото ние не сме дали достъп до съвременна работна ситуация. Така че това наистина е много важна тема. Същото се отнася и за учебните материали, за които сме предвидили финансиране в проекта. Надявам се да можем да подкрепяме системата във всички посоки – и работодатели, и ученици, и учители, за да може чрез комуникация и партньорство да направим съществена крачка и действително професионалното образование да  бъде елитно образование, което дава перспектива, възможност на човека за успешна реализация.

• Има ли вече учители по специални предмети, които са се възползвали и са предложили свои уроци за „Дигитална раница“?
• „Дигитална раница“ е в процес на развитие. Към момента тя е запълнена със съдържание до 7 клас, защото там са безплатни учебниците. Нашата амбиция е да предложим на професионалните училища това, което е направено към момента по национални програми, проекти… Разбира се, „Дигитална раница” ще бъде отворена и за учителите от професионалните училища да споделят своите материали, да бъдат одобрявани и достъпни. Разчитаме много и на работодателите, на тяхната подкрепа, защото именно те са най-близо до технологичните новости и могат целево да представят новото съдържание.
• Г-жо зам. министър, ако разрешите, бих искала да засегна и друга важна тема. Както е известно, от учебната 2021/22 г. зрелостниците от професионалните гимназии задължително полагат като втори ДЗИ държавен изпит за придобиване степен на професионална квалификация. Преобладаващата част избират дипломен проект, който разработват в продължение най-малко на 6 месеца, а след това представят и защитават пред учители. Според Вас равнопоставени ли са матурата по профилиращ предмет и по професия?
• Аз мисля, че са равнопоставени, защото придобиването на професионална квалификация става по национални изпитни програми. С дипломен проект е допустимо да завършват само учениците, които придобиват трета степен, при това разработката трябва да включва елемент на практическа реализация, тоест създаване на продукт, което е крайната цел на човек, който има квалификация – че може и че прави нещо. На децата, които учат профил, задачата е по-академична /университетска/ и съответно те трябва да докажат това ниво на знания чрез държавните зрелостни изпити. Бих искала да акцентирам и на факта, че всички ученици в професионалните училища имат едни и същи изпитни програми. Да не забравяме и че оценяването в професионалното образование не е на база 30%, както е в общото /б.р. ДЗИ по БЕЛ и по профилилиращ предмет изискуемият минимален праг е 30 точки/, а е на база 50%. Мисля, че това до голяма степен гарантира тази равнопоставеност, която на пръв поглед наистина изглежда, че липсва, защото да се явиш на държавен зрелостен изпит с централна тема звучи по един начин. Но провеждането, макар и на училищно ниво, на държавните изпити за квалификация се подчинява на национални стандарти, които са ясно разписани, точно определени. И макар дефинирани в училището, те се проверяват от комисии, които задължително включват представители на работодатели, на училището, на работници и служители. Поставянето на почти двойно по-високия праг за преминаване мисля, че прави съвсем равнопоставени двата начина на изпит. Това е причината висшите училища да признават и тази оценка като възможен вход за прием.
• Ще има ли втора дата за матура?
• Не мога да кажа. Аз лично мисля, че това да има втора дата за държавен зрелостен изпит не се връзва пряко с функциите на образованието, защото това фактически се явява някаква форма на кандидатстудентски изпит.
• Как бихте искали да завършим разговора?
• Може би с новината, свързана с електронните медицински бележки. Мисля, че това постижение в рамките на един месец в партньорство между трите министерства – на образованието, здравеопазването и електронното управление, е един прекрасен пример как заедно институциите могат да работят за подобрения като цяло в обществените системи. В случая очаквам, от една страна, електронните медицински бележки не само да облекчат силно работата на класните ръководители, но и да дисциплинират системата, да дефинират процеса като абсолютно обективен и неповлияващ се от различни видове влияния и манипулации. За мен това е добра крачка в началото на учебната година.
• И като говорим за бележки и отсъствия, да очакваме ли внезапни проверки в училищата за фиктивно записани ученици?
• Това си е постояннна грижа и гаранция, която трябва да бъде категорично дадена, защото е абсолютно недопустимо от всякаква гледна точка.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА