Д-р Дафина Тачова е специалист по детски болести, детска пневмология и фтизиатрия, социална медицина и здравен мениджмънт, има пълен курс по обща медицина. Работи в МЦ „Симпатия“ като управител и нает общопрактикуващ лекар. Председател на Дружеството на общопрактикуващите лекари в Благоевградска област от самото му създаване през 2000 г. Дългогодишен председател на БЛС – Благоевград, в момента е зам. председател.
– Д-р Тачова, какви са медицинските изводи след края на извънредната двегодишна ковидна епидемиологична обстановка?
– Изводите са многопосочни. От гледна точка на здравната система, въпреки недостатъчността на кадри, ние се справихме, и то много достойно, което за пореден път потвърждава какви качества имат нашите лекари и медицински персонал. Негативното отношение, на което бяхме свидетели години наред към нас, се оказа абсолютно неоснователно. В тази тежка криза вследствие разпространението на заразния коронавирус българските лекари и техните помощници се мобилизираха максимално и дадоха всичко от себе си. Някои включително дадоха живота си и здравето си, оказвайки помощ на своите пациенти. Имаше моменти, в което това бе отчетено – както с ръкопляскания от страна на пациентите, така и директната благодарност от излекуваните и техните близки. Най-важното е, че ние успяхме да се справим.
Аз мисля, че големият проблем не са кадрите и качеството, а самата система на здравеопазване. И сега се чувстваме принизени, тъй като със свършването на извънредната обстановка свършиха средствата за първичната помощ.
– Във вашата групова практика бяха обособени първите зелени коридори за имунизация. Какви са причините за слабия интерес към ваксините?
– Първоначално тръгна добре. Имахме доставки от ваксините на „АстраЗенека”. Но скоро след това стана историята с негативните коментари за тази ваксина и хората изведнъж се дръпнаха. Това беше преломният момент. Започнаха страховете на хората, които бяха засилени от антиваксърски коментари в социалната мрежа. Ние, лекарите, се опитвахме да обясняваме ползите от ваксините на база научни доказателства. Но нашите гласове не се чуваха и надделяваха по-кресливите, антиваксърските, които твърдяха, че заболяването не е страшно и не бива да се ваксинираме. Обществото се раздели на две и се получи този фал във ваксинационната кампания. Голяма част от тези, които се имунизираха, е благодарение на нашата работа сред пациентите и организацията, която създадохме. Нашите пациенти минаха през този зелен коридор изключително спокойно, без да чакат, без да са в контакт с болни, осигурихме им консултации, включително и безплатни.
За цялото лекарско и медицинско съсловие е ясно, че преминахме през едно изключително тежко заболяване, особено в първите вълни. Последната, на „Омикрон”, до известна степен протичаше по-леко, но пък вече имаше и доста ваксинирани хора. Аз самата бях три пъти ваксинирана и въпреки това се заразих с „Омикрон”. За радост на антиваксърите, които ме познават, даже получих подобни отзиви. Но за тяхно нещастие аз го прекарах изключително леко, бидейки рискова за тежко протичане. При моя здравен статус, ако не бях се ваксинирала, можеше да постъпя и в интензивно отделение.
Продължавам да твърдя, че ваксините помогнаха. Помогнаха особено на хора, които са рискови, да минат леко през епидемията, а на други изобщо да се заразят. От Ковид си отидоха над 36 500 души, което се равнява на един средно голям български град. Всички умряха. Звучи ужасно, но е факт. Той се дължи на това, че в България са ваксинирани едва 20% от населението, за разлика от другите европейски държави.
– Не допринесе ли за това разнопосочното говорене за ваксините от страната на лекарите?
– Разнопосочното говорене от страна на лекарите беше допуснато от политици и от медии. Защото, когато един лекар се изказва неподготвен и говори като профан в медицината, това не бива да се толерира нито от политиците, нито от медиите. А при нас се получи точно обратното – на тях се даде широка трибуна. Един колебаещ се пациент слуша този, който му казва да не се ваксинира.
– Какви са Вашите наблюдения като лекар за дългия Ковид?
– Имаме маса пациенти, особено онези, прекарали тежко Ковид, които в продължение на месеци, средно половин година, са с оплаквания. Най-често са от страна на сърдечносъдовата система. Пациентите го наричат „прескачане на сърцето“, т.е. има проява на аритмия. Оплакват се от тежест в областта на сърдечната област, понякога имат задух, отпадналост. Това продължава доста време и когато идват на преглед, ги консултираме с кардиолози. От ехокардиографиите, които идват при нас, много често се вижда, че перикардът е удебелен, че има промени в ритъма. Това са категорични обстоятелства, които поставят диагнозата long Covid – дългия Ковид. Нашите впечатления са, че до 6 месеца оплакванията постепенно отшумяват.
Същото се касае и за неврологичните отклонения, които най-често са свързани с виене на свят, неустойчива походка. Понякога се появяват болки в гръбнака, кръста, реагират периферните нерви, с мравучкане по кожата, с отделни участъци по кожата, които са ту много горещи, ту студени.
При дерматологичните реакции се забелязва косопад, оредяване на косата, оформяне на петно или пълно опадане. Тези форми се срещат след Ковид и за щастие с течение на времето се възстановяват.
Има ментални промени, паметови нарушения. Много пъти хората твърдят, че се чувстват като „в мъгла“, особено в началото след преболедуването. Имат усещането, че нещо им пречи да се съсредоточат. Това са част от Ковид промените, които може да траят седмици, месеци. Засега проучванията са, че възстановяването настъпва до половин година.
– Доближава ли се световната медицина до откриване на лекарство за Ковид?
– За щастие вече има проучвания на различни фирми за такова лекарство. Има доста успешни резултати при профилактика от заразяване при някои от тях, но засега говорим за проучване и тези медикаменти не са влезли в употреба. Това е обнадеждаващо. Слава Богу вирусът се измени, което доведе до отмяна на епидемиологичната обстановка. Продължаваме да следим бройките заразени, които са сред нас.
Трябва да сме по-внимателни и да си носим маските, когато влизаме в затворени помещения с повече хора, в транспорта и най-вече в лечебните заведения. Защото Ковидът не си е отишъл. Не сме сигурни дали няма да се появи някой друг вариант, който да се окаже също така неприятен, както предишните. Миналата година ние се ваксинирахме против грип и с 3 дози срещу Ковид. През есента аз лично смятам да се ваксинирам отново. Ние сме убедени в ролята на ваксините не само от последните 22 години, откакто сме практика за обща медицина, но и в предишните, в които сме работили като педиатри. Имаме страшно голям опит във ваксинационния процес и знаем, че той може да отърве човечеството от страшни заболявания.
– С отмяната на ковидната епидемиологична обстановка отпаднаха и ковидните добавки за общопрактикуващите лекари. Ще се отрази ли това на вашата работа?
– От изявленията на депутата д-р Балтов чух, че няма предвидени средства за първичната помощ. Това означава, че ще трябва да търсим начини да задържим заплатите на хората. Ние сега разчитаме на увеличенията на определените медицински дейности по Здравна каса, които все още не са факт. Тези увеличения едва ще покрият инфлацията и може би това, което получавахме като ковидни. Ние ще бъдем доволни, ако не намалим заплатите на лекарите и сестрите. И без това не можем да намерим медсестри и повечето от нас са назначили технически секретари. Лекарите са на ръба на силите си. Можете да си представите как ще се отрази, особено на такива като мен, които наемат други лекари, ако трябва да им съобщя, че заплатите им ще паднат. Увеличава се работата и на лекарите, които са еднолични практики, тъй като се връщат пациентите, които през тези две години на Ковид се бяха занемарили, а средствата намаляват.
Държа да отбележа, че твърденията по медиите, че общопрактикуващите лекари и техните сестри получават нето по 1000 лв. ковидни добавки, в нито един миг не са били верни. Лекарите получаваха допълнително по 1000 лв. бруто, а сестрите получаваха по 360 лв. бруто, които след плащане на данъци, естествено, намаляваха. Но и на това сме благодарни, защото в началото, когато всички на първа линия – в болниците и Спешна помощ – получаваха по 1000 лв. нето, ние пък не получавахме нищо.
Като се разболее човек, първо търси семейния си лекар. На практика ние постоянно лекувахме и диагностицирахме болни от Ковид, включително и сега. Нещо повече. Като ни приключи работният ден, продължавахме да даваме указания по телефона за контролиране на заболяването. Едно твърде рисково занимание, защото едно е да прегледаш пациента си, а друго – по телефона. Имали сме минимум по 100 телефонни обаждания на ден. Не знам как ни изтърпяха нашите семейства. Моето положение е по-лесно, защото съпругът ми д-р Анатолий Тачов и той е лекар, кардиолог, и на него му звънят. Крайно време е хората да разберат, че тези всеотдайни лекари, които са им помагали по време на пандемията, нито веднъж не надигнаха глас да кажат, че са дискриминирани, че са поставени в унизително положение. През цялото време работиха чинно, водени от желанието да преминем през пандемията и да преодолеем заболяването.
– Какво е становището Ви за лансираните напоследък варианти за законодателна промяна в дейността на общопрактикуващите лекари?
– Това е малко популистки казано, защото идва от политиците. Хубаво е, когато говорят, да го правят аргументирано и с доказателства. Лошото е, когато се говори, без да се познава реалността, и се хвърлят идеи в публичното пространство, които първо са неприложими и второ – смешни. Ако не беше толкова жалко, щеше да е смешно. Така и не се разбра кое накара народни представители първо да хвърлят идеята, че общопрактикуващите лекари би трябвало да се закрият. Впоследствие се дръпнаха от тази формулировка заради сериозната обществена реакция. За разлика от тях, които не са ходили на профилактичен преглед и влизали в кабинета на своя лекар, повечето хора знаят какво вършим ние. След бурната реакция се премина към тълкуването, че общопрактикуващият лекар е необходим, но трябва да се помисли за облекчаване на неговата работа.
Истината е, че много отдавна трябваше да преминем към електронно здравеопазване. Всеки, който дойде на власт, говори за това. Към момента има два принципа на заплащане. Едното е капитационно, като при средно по 1,50 лв. на пациент месечно за 1 година получаваме 18 лв. на пациент. Срещу тези 18 лв. правим прегледи, издаваме болнични листове, един куп документи – за брак, за работа, за социални грижи, за ТЕЛК. Освен тези 18 лв. на пациент годишно Здравната каса плаща за профилактичен и за диспансерни прегледи, евентуално за имунизации, които касаят само детската възраст. По-голямата част от пациентите са освободени от такса. Ако погледнете списъка с болести, от които се освобождават пациентите, това е за сметка на джоба на лекарите. Здравното министерство не се е бръкнало да даде тези пари, като е казало, че от такси са освободени и децата до 18 години и бременните жени.
Изключително погрешно е да се твърди, че общопрактикуващият лекар се плаши от плащане на медицински дейности. Напротив. Нека да е както в другите държави – пациентът да идва на преглед с карта, в която е отразен неговият здравен статус в електронното досие. Но за това нещо на лекаря трябва да се плати, а не да се разчита на 18 лв. годишно и да се покрие цялата дейност. Приказките, че общопрактикуващите лекари няма да се почувстват добре, ако се махне капитацията, не са верни. Ние ще сме добре, ако получаваме достойно заплащане за медицинската дейност. Ако някои в държавата си мислят, че като се махне капитацията, лекарите ще правят тези неща без пари, тогава просто няма да има общопрактикуващи лекари, защото ще се отдръпнат.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
