Председателят на БЛС – Благоевград д-р Г. Георгиев: Трябва да е ясно на каква стойност се търгува лекарството, каква е тя в позитивния списък, за да не се създадат предпоставки за корупция
Парламентът прие на второ чете промени в Закона за здравното обществено осигуряване, с които се създава нов механизъм за закупуване на онкологичните лекарства, които са извън рамковите споразумения на НЗОК. Формулата, която ще работи оттук нататък, предвижда Здравната каса да заплаща най-ниската цена, постигната от болницата, провеждаща обществени поръчки, която стойност е не по-висока от средната претеглена през последните шест месеца. Ако лечебните заведения са постигнали цена, която е с 20% по-висока от най-ниската цена, търговците ще трябва да връщат тези пари на болниците.
Промените, касаещи медикаментите за онкоболните, трябва да влязат в сила от 1 юли 2024 г. По време на обсъжданията в ресорната здравна комисия бяха дадени множество примери за това как през годините НЗОК е била източвана заради надценките на лекарствата. При дебатите се появиха и опасения, че с промените не ставало ясно какъв точно ще е механизмът, по който ще се извършва изчислението за средната претеглена стойност на лекарствата. В здравна комисия е станало ясно, че това ще се случва, като се махат най-високите и най-ниските цени, но оттам не се регулира каква ще бъде реалната, а това създавало възможност отново да се купуват медикаменти с надценки.
Ще доведе ли законодателната промяна до спиране на кранчето за източване на НЗОК, потърсихме за коментар зам. председателя на Регионалната фармацевтична колегия в Пиринско Константин Качулев.
„По досегашния ред частните лечебни заведения не се задължаваха да обявяват обществена поръчка за тези лекарствени продукти. Те ги набавяха с директно договаряне. Това пораждаше разлики между доставните цени в държавните и общински болници и частните болници. Обикновено обществената поръчка водеше до реална конкуренция с понижаване на офертната цена, докато частните болници купуваха директно от дистрибуторите, но на цени, десетки пъти повече от тези, доставени в държавните и общински болници. Тази ситуация беше характерна за българското здравеопазване и естествено дойде моментът за корективни действия“, заяви К. Качулев.
На въпроса защо се стигна до 25 пъти разлика в цените на едни и същи лекарства за онкоболни, той отговори, че причината е изцяло икономическа, тъй като целта на доставчиците е печалба. Но възниква въпросът защо болниците се съгласяват да платят лекарството на баснословно по-висока цена.
„Това е причината и да се поражда съмнение за корупция в системата – сиреч, частни субекти да разходват необезпокоявано обществени ресурси. Появява се информация и за това, че много от отговорните лица в лечебните заведения имат обвързаности с търговци на едро на лекарства. Има съмнения, че печалбата от високата цена, платена от обществения фонд, намира своя път до тези, които одобряват сделките“, счита Качулев.
„С новите промени очаквам да се постигнат значителни спестявания, които могат да бъдат насочени към качеството на услугите в болниците и аптеките, или с неизразходваните пари да бъдат закупени други лекарства за нуждаещите се. Не съм убеден, че ще бъде постигната най-ниска цена, но спазването на механизма гарантира спестявания за фонда и спиране изтичането на пари в една от двете „черни дупки“ в здравеопазването – лекарствените продукти. Сега се надяваме да бъдат включени и механизми за спестявания и от другата „черна дупка“ – болничните клинични пътеки. Всички бяхме свидетели на разкрития на журналисти за източване на НЗОК през клиничните пътеки“, добави още Качулев.
На въпрос на „Струма“ защо отново се забелязва недостиг на инсулин в аптечната мрежа въпреки забраната за износ, той отговори, че проблемът с голяма част от недостига е производствен.
„От почти три години има задълбочаващи се проблеми във веригите на доставки, които имат сериозно влияние върху фармацевтичната индустрия. По отношение на инсулините обяснението на производителите е, че проблемите са глобални. Политиката за „Нулев Ковид“ на Китай оказва ефект на задържане на проблема при всички производители. Това е и основната причина за недостига на инсулин. Иначе недостигът на лекарства е постоянно явление. Това е ефект на преминаване на лекарствоснабдяването от екстемпорални лекарствени продукти към готови лекарствени форми. Драстично е паднал броят на аптеките, които не приготвят на място такива екстемпорални лекарства, а се разчита основно на готовите. Те, от своя страна, са зависими от много фактори. Силно се надявам проблемите, наблюдавани в лекарствоснабдяването от началото на пандемията от Ковид-19, последвана от няколко войни, да наклони решението на повече колеги към това да развият екстемпорална дейност. Това ще благоприятства прецизната и индивидуална терапия“, счита Качулев.
За коментар потърсихме и председателя на БЛС – Благоевград д-р Георги Георгиев, дългогодишен управител на онколницата в областния център.
„Проблемът започна, след като държавата, в лицето на Министерство на здравеопазването, се отърва от ангажимента да разпределя лекарствата и той бе прехвърлен на болниците. Държавните болници започнаха да провеждат търгове за доставка на лекарства, докато частните болници – не. Стигна се до изкривявания на цените и драстични разлики. Сега се предвижда Здравната каса да плаща онколекарствата на всички болници по най-ниската цена, постигната от лечебно заведение през предходния месец. Онкологичните лекарства са скъпи и болниците не могат да издържат, ако не се заплащат на реалната им стойност. Трябва да е ясно на каква стойност се търгува един медикамент, каква е стойността му в позитивния списък. За да не се стигне отново до изкривяване на пазара и да се създадат предпоставки за корупция, каквито опасения има“, заяви д-р Георгиев.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
