На 30 май една новина мигом облетя света: „Говорителят на турското външно министерство Хами Аксьой заяви, че Анкара приканва Гърция да се изчисти от историческите си комплекси. Реакцията бе в отговор изявление на гръцкото външно ведомство, според което прочитането вчера вечерта на глава от Корана в храма-музей „Св. София“ „обижда международната общност“ и е „недопустим опит за промяна монументалния му характер“. Че „Света София“ ще остане със защитен статут като „важна ценност за Турция и човечеството“.
Случва се за трети път. Вторият през лято 2017-а. „Дойче веле”: „По време на Рамазана турската Дирекция по вероизповеданията (Дианет) отново беше организирала четене на Корана и мюсюлманска молитва в най-голямата навремето джамия в света „Света София“, която от близо 80 години е превърната в музей. Телевизията предаваше на живо четенето на Корана и молитвите, и то за втора поредна година“.
Построеният между 532-537 г. по заповед на император Юстиниан храм е най-яркият образец на византийската архитектура. В продължение на 600 години (до 1311 г.) е било най-високото здание в света. „Св. София“ е седалище на Вселенския патриарх и християнски храм в продължение на 900 години, а след превземането на Константинопол в 1453 г. е превърната в джамия. По нареждане на основателя на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк „Света София“ отваря врати като музей през 1935 г.
Новината от Анкара бе „хибридна“. Съчетава две fake news (фалшиви новини). Първата: Аксьой лъже, че храмът „ще остане със защитен статут“. Защото „преди време турският президент Реджеп Тайип Ердоган се закани, че ще превърне „Света София“ от музей в джамия като отговор на решението на американския президент Доналд Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел и суверенитета на тази държава над Голанските възвишения. Втората fake news бе имплицитна (скрита) за несведущите. Закодирана в прочетената от имама сура от Корана, касае неверниците християни.
И тъй, на 29 май 2020 г. Ердоган изпълни заканата. По време честванията 567-годишнината от завладяването на Константинопол (1453 г.) имам прочете сурата „Ал-Фатиха“ от Корана в музея. Нашего брата журналиста не поясни на читателя защо точно тази сура. Названието й подсказва: „Ал-Фатиха“ се превежда „Откриващата“. С нея почва Корана, а сурата приключва с думи към Аллах, Всемилостивия и Милосърдния: „Насочи ни по правия път, пътя на онези, които си дарил с благодат, а не онези, над които тегне гняв, нито заблудилите се!“.
Тълкуванието има две страни: явна и неявна. Обикновено богословите тълкуват само експлицитната (явна), предназначена за вярващите в Аллах, но премълчава имплицитната (скрита) страна, касаеща гяурите (неверници). Ония, на които Аллах се гневи, т.е. не е благосклонен. Това са неверниците юдеи, християни, будисти, даоисти, езичници. Тяхната участ „се вижда“ в десетки заклинания в Корана. Най-страшното е в сура „Победата“: „А за онези, които не вярват в Аллах и Неговия Пратеник – ние сме приготвили за отричащите пламъци“.
Тъй като Османската империя с векове води свещена война (Джихад) срещу християнството, от 2002 г., когато Ердоган пое властта, турската политика протича под огнения „дъжд на спомените“ и
КЪРВАВАТА СЯНКА НА ОСМАНСКОТО МИНАЛО.
Напомни пак 2013-а с размириците на площадите „Гези“ и „Таксим“, дето е Дворецът на културата „Ататюрк“, издигнат в края на 1960-те. До 2005 г. там редовно се провеждат конференции и концерти. От 15 години насам обаче културният център не се използва – заради липса на концепция за неговото преустройство.
Керем Йоктем, член на Ориенталския институт в Оксфорд: „В сряда, 29 май 2013, малка група от студенти и еколози събориха бариерите и заеха парка „Гези”, в непосредствена близост до площад „Таксим”, най-символичния от централните истанбулски площади. Заявената им цел беше да спрат строителните предприемачи, изграждащи тук търговски център, който трябваше да бъде разположен в точно копие на османските казарми, разрушени на това място преди шестдесет години – чрез което щеше да бъде разрушена и по-голямата част от парка“.
„Сега покрай казармата – коментира „Дойче веле” (2012 г.) – която ще бъде издигната на площада, Дворецът на културата ще остане в сянката на османското минало. Това съвсем точно отговаря на плановете на Ердоган. Защото откакто е на власт, завръщането към османската епоха е един от приоритетите на турската културна политика. Примерите са безчет: Истанбул чества всяка година 29-и май – деня, в който султан Мехмед Втори завладява Константинопол. А когато преди две години Истанбул беше европейска столица на културата, предвиденият за събитието бюджет послужи главно за обновяването на постройки от османско време. За Ердоган градът на Босфора е не само мост между Ориента и Оксидента – той е преди всичко център на османската цивилизация“.
От около три години западни медии описват турската външна политика като неоосманистка. Тоест като опит на днешна Турция да реконструира зоните на влияние от времената на Османската империя. Бившият външен министър Ахмет Давутоглу в колосален труд „Strategik Derinlik“ („Стратегическа дълбочина“, Истанбул, 2001) разработва доктрината на неоосманизма. Дефинирана от сръбския учен и дипломат Дарко Танаскович, звучи тъй: „Под неоосманизъм се подразбира комплексна макроидеологическа платформа, според която днешна Турция – като негова цивилизационна наследница – трябва да потвърди цялостното културно и политическо наследство на Османската империя, за да може при сегашното разпределение на световните сили и влияние да си осигури и ефикасно да играе ролята на един от глобално значимите международни фактори“.
Ердоган, визиращ Балканите, е недвусмислен за ангажиментите на Турция в субконтиненталния регион Балкани-Кавказ-Близък изток: „Движи ни духът, който е бил в основата на Османската империя”. Оста, по която „протича“ този дух, е по-скоро дъга, наричана още „ислямска змия“. Ето как описва „змийското туловище“ самият Давутоглу: „Дъгата, която върви югозападно и се простира от Бихач (най-западният мюсюлмански анклав, вклинен в Хърватия – бел. ред.) и през Средна и Източна Босна към Санджак (Югоизточна Черна гора), Косово, Албания, Македония, Кърджали до Източна Тракия, за Турция е балканската геополитическа и геокултурна аорта“.
ОПИЯНЕНИЕ ОТ СЛАВНОТО МИНАЛО
Преди 8 години Ердоган отправи критика към опозицията, която се беше осмелила да попита какво търси Турция в ивицата Газа, в Судан и в Сирия. С което искаше да каже, че за Турция ще е по-добре, ако гледа към Брюксел, за да форсира влизането си в Евросъюза. Но Ердоган бе на друго мнение: „Трябва да отидем там, където са били дедите ни“, отговори тогавашният премиер. Тоест от Австрия до Каспийско море, от Йемен до Алжир (виж картата).
„Дойче веле” (28.11.2012): „Това разбиране за външната политика е доста своеобразно – не материалните интереси, а верността към дедите се явява основна движеща сила. В такъв случай турските знамена би трябвало да се развеят над Косово, Албания, Босна, та чак до Унгария. Да не говорим за портите на Виена. За да обоснове неоосманската си реторика, Ердоган прибягва до спомените за славни битки. Преди два месеца отправи апел към младежта да вземе пример от Алп Арслан – селджукския султан, победил Византийската империя и проправил пътя към Анадола“.
Ердоган се явява продължител на процесите на мълчалив отход от кемализма, наченат от Тургут Йозал, премиер (1983-1989) и президент до неочакваната му смърт (17 април 1993). Идва на власт след като военните, които през 1980 г. извършват военен преврат и забраняват политическите партии. През 1983 г. се оттеглят. Няколко години по-късно съпругата на Йозал, Семра, поиска ексхумация на тленните му останки в подозрение, че инфарктът бил изкуствено предизвикан. Дори хвърли обвинение: в смъртта имали пръст българските тайни служби. Обвинение повече от нелепо. След 1989 г. те са парализирани и разгромени.
Косвена следа за ролята на Йозал намираме в редакционна статия, поместена във френския в. „Le Monde” (27 май 1986): „Вече не е тайна, макар никой в Турция или сред нейните партньори да не се наема да прецени възможните последици, че тази страна бавно прави преоценка на наследството на Ататюрк, като същевременно всекидневно се кълне във вярност към създателя на сегашната държава. Ако „Бащата на турците” се появеше сега, той, който посмя да нарече исляма „абсурдна теология на безнравствен бедуин” (визира пророка Мохамед – бел. ред.) или „разлагащ се труп, който трови живота ни”, би попаднал под ударите на един закон, гласуван през януари от парламента в Анкара и според който той може да получи от 6 месеца до 2 години затвор за обида на мюсюлманската религия, Аллах и неговия пророк Мохамед”.
Има и друг, по-важен мотив за пантюркистките мераци на Ердоган, президент от 2014 г. Турция се намира на южния фланг на двете противостоящи си „геополитически плочи“: Евразия и Океания (по Джордж Оруел). След победната изборна нощ на два пъти „намигна на историята”. Първо, посети джамията „Еюб султан” в Истанбул. Именно там отивали да се молят всички нови султани на Османската империя. Сетне, на излизане от джамията, патетично произнесе: „Винаги съм казвал: една нация, едно знаме, една държава!”. Това означаваше не само връщане към твърдия курс спрямо кюрдите, но и затягане на авторитарния режим.
Става дума за нещо далеч по-сериозно. Ердоган реанимира старата идеологема на пантюркизма, шовинистичен апендикс на сунитския ислям към етническите особености на турците. Идеологема с по-скромно измерение – неоосманизмът. А всъщност трамплин за перфидно завръщане към корените на тюркския вариант на ислямизма – туранизъм (пантюркизъм).
Тук се налага да направим
ЛЕК ЕКСКУРС В ИСТОРИЯТА НА ИСЛЯМА.
Заражда се като агресивна монотеистична религия в първата четвърт на VІІ век, след като номадът-търговец Мохамед в месец Рамадан на 610 (може би 612 г.), по време на своето ежегодно отшелничество влязъл в пещера и, уморен от дълги и безплодни размишления, легнал и заспал”. Тогава получава Откровение от Аллах (Сура, ХСVІ, 1-5). Няколко седмици по-късно получава второ Откровение и тогава повярвал, че е посланик Божи, че трябва да проповядва на арабите истинската вяра и да изобличава техните заблуждения. А тази вяра, за разлика от много религии, била налагана насила и с икономически методи и механизми. От 622 до 632 година Мохамед образува религиозен съюз, обособил го от езичници и евреи. Ражда се идеята за джихад срещу езичници, юдеи, християни. От 623 година почват военни походи по всички азимути. Мохамед предава Аллаху дух, но делото процъфтява. Създава се огромен Арабски халифат, прострял се от река Инд до Атлантика.
През VІІІ век обаче двама владетели – кан Тервел (на изток) и крал Карл Мартел (на запад) – пресичат опита на арабите в огнено-кървави клещи да покорят Европа и ликвидират християнската цивилизация. Първият спасител на Европа е българин – кан Тервел. През 718 г. разгромява армията на Омаядския халифат под Константинопол, посичайки 30 000 араби. 14 години по-късно (732 г.) същото прави франкският крал Карл край Поатие (Южна Франция), изхвърляйки арабите зад Пиренеите.
Следва латентен (скрит) период на исляма. До началото на ХІІІ в., когато получава нов, втори тласък с идването на османските турци в Мала Азия. Докато ислямският свят е бил, както отбелязва френският учен Жан-Клод Баро, „обект на експанзия само едно столетие (кръстоносните походи, края на ХІІ-ХІІІ в. – бел. ред.), ислямът е бил колонизатор и господар цели десет века, без да изпитва угризения като съвременния европеец”.
Да изчислим „инвазията” на араби, кръстоносци и турци. Арабската експанзия продължава близо 3 века (VІІ-ІХ). Следват 8 кръстоносни похода (1095-1291 г.) – 2 века (196 години). Османска експанзия – 5 века (ХІІІ-ХVІІ века). До 1683 г., когато турците се явяват под стените на Виена. След ожесточени сражения на 12 септември са разбити и начело с великия везир Кара Мустафа отстъпват.
След гибелта на комунизма в републиканска Турция джинът (демонът) на неоосманизма прониква не без мълчаливата благословия на военните. Те нарушават завета на Ататюрк за отказване от всякакви претенции за земи от времето на Османската империя. Турската теоложка Бахри Юджок, убита окт. 1990 г. от ислямски фундаменталисти, малко преди смъртта си предупреждава: „Опасността от джихад се засилва. Фундаментализмът процъфтява под крилото на ангел-пазителя – правителството. Нещо повече, то служи за движеща сила на фундаментализма”.
Факти: „В светска република Турция броят на духовните училища (медресета) нараства от 40 (в 1952 г.) до 400 (в 1990 г.). Британският Financial times: „Около 40 на сто от студентите, които полагат изпити в Анкара за местни управници, са религиозни активисти”. Кое е притеснително? Подкрепата дискретно иде от военната каста, призвана по Конституция да пази светския характер на държавата. „Файнаншъл таймс”: „Военната каста в Турция е онази, която толерира проникването на фундаментализма, като ефикасна противоотрова срещу левия радикализъм”. Но когато през 1991 г. със закон е легализирана Комунистическата партия, наравно с нея се дава път и на религиозните партии. За пръв път религията официално е допусната в политиката.
Резултатът? Духът на исляма вдъхва втори живот на изпадналия от десетилетия в прострация джин на османизма. Човешките права и свободи в Турция стават лакмус за демокрация. На 14 април 1987 Турция официално иска членство в ЕС. В отговор от 18 юни 1987 едно от условията е Анкара да признае геноцида над арменците“. До ден-днешен Анкара го отрича.
За да обоснове неоосманисткия си завой, Анкара преосмисля наследството на Ататюрк. Пръв, научно критикуващ кемалисткото наследство, е проф. А. Давутоглу, по-късно външен министър и премиер (до 2016 г.).
Давитоглу излага негативите от игнориране османското наследство при Ататюрк. „След изоставянето на Балканите не е направено достатъчно за оцеляването в културен и политически аспект на компонентите на османското наследство, а освен това премахването на влиянието, най-вече в България и Гърция, на османското историческо наследство и на ислямската култура не е последвано от никаква реакция поради схващането, че това би имало отрицателен ефект върху реформирането на вътрешнополитическата култура. Безучастното отношение към разтурянето на религиозните институции, които са последната опора на остатъчната османска култура в България, е резултат от връзката между вътрешната политическа култура и трансграничните сфери на влияние, като негативните последици от това бяха осъзнати след акцията на пълна асимилация по времето на Живков”. Авторът визира смяната имената на българските турци 1984-85 година през т.нар. Възродителен процес.
Днес, възползвайки се от нихилистичната политика на всички (без изключение!) български правителства, в нарушение на светските принципи, държавни служители на турския Дианет (Министерство на вероизповеданията) на заплата от Анкара работят като мюфтии в регионалните мюфтийства и като преподаватели в трите духовни ислямски училища у нас. Внедряват непознати преди османски традиции в трите мюсюлмански общности у нас (турска, циганска, българомохамеданска).
И Давутоглу, и президентът Ердоган са наясно какво се изисква за реализацията на неоосманизма. Под модерно було да се върне Турция на Балканите, подчинявайки икономически и политико-културно бившите османски провинции, на първо място Румелия, ядро на днешните български земи. Затова тъй яростно „турският Кисинджър“ (тъй наричат Давутоглу) атакува тезата на Самюъл Хънтингтън за конфликт на цивилизациите. В бестселъра „Сблъсъкът на цивилизациите“ (1996 г.) Хънтингтън доказва невъзможността на нормални връзки, камо ли интеграция между ислямската с другите, особено с християнската цивилизация. Поради изначален генетичен дефект на исляма, кодиран в Корана. Чийто крайъгълен камък е джихадът срещу неверниците.
Като контрапункт на тезата на Хънтингтън Давутoглу йезуитски издига исторически несъстоятелна контратеза – „Алианс на цивилизациите”. Гласно я изказва в Босна при посещение на тогавашния турски премиер Ердоган в Сараево (6 април 2010 г.).
Защо за Давутоглу тезата на Хънтингтън е неприемлива? Защото US аналитик прогнозира свличането на Турция в блатото на радикалния ислям. Риторично задавайки въпрос „Какво би станало, ако Турция се предопредели?”, Хънтингтън прогнозира: след като осъзнае, че шансът някога Турция да стане пълноправна страна, членка на Европейския съюз, е нулев, Анкара ще потърси друга алтернатива. А тя е връщане назад, към османското минало. Или Турция ще бъде изкушена „да се върне към своята далеч по-внушителна и възвишена историческа роля на главен говорител на исляма и противник на Запада”.
Да припомним прясно събитие. Февруари 2020 г. Ердоган заплаши Европа с трета (след 2011-2012 и 2015-2016 г.) мигрантска ислямска вълна. За късмет внезапно предотвратена (по Божия воля!) от пандемията Covid-19.
Неоосманизмът моделира човешките души и умове. Ислямизацията на Турция води до съществени промени в образованието. Таня Джоева: „Дипломите от училищата имам-хатип, които подготвят имами, вече са приравнени на тези от гимназиите и завършилите могат да заемат държавна служба. Ердоган наводни страната с 300 000 възпитаници на имам-хатип. За много млади турци стана ясно: ако искаш да успееш в живота, трябва да имаш религиозно образование. В момента 1 милион турци учат в тези училища. През 2000 г. бяха само 60 000“.
В самата Турция преди 10 години (2010) Съветът по висше образование взема решение, изискващо всички университети да разрешат на девойките да носят хиджаб (одеяние, покриващо тялото) без никакви препятствия“. Днес това се отнася и за ученичките.
Кристиян Буткерайд (2.02.2017 г.) по немската ARD: „Много неща се променят напоследък в Турция. Например учебните планове. Еволюционната теория на Дарвин вече няма да се изучава, а секуларизмът е обявен за „болест“. Мнозина се опасяват от ислямизиране на образованието. Критиците обобщават случващото се в турската образователна система като „ислямизиране на училищата“. Резултатът: учебният материал е силно окастрен. Почти напълно ще изчезне и недосегаемият досега раздел за Кемал Ататюрк и неговите сподвижници. Затова пък ще бъде отделено повече място на учени от ислямския свят“.
Турски медии съобщават: Министерството на образованието възнамерява да включи джихада в учебните планове за седми клас. А в новите учебници по вероучение секуларизмът, възкресението и атеизмът са описани като „проблематични убеждения“ и „болести“.
Кр. Буткерайд: „В реч през 2012 г. Ердоган заяви, че правителството иска да поощри израстването на ново „благочестиво поколение“. Оттогава насам в цяла Турция се откриват религиозни училища. През 2002 година, когато на власт дойде партията на Ердоган, в религиозните училища са били записани 65 000 ученици. През 2016 година техният брой надхвърли 1,5 милиона. Това означава, че всеки десети ученик се обучава в религиозно училище“.
Възползвайки се от престъпното овчедушие на нашенските управници, от 1998 г. насам Анкара командва Главното мюфтийство в България. Всички 22 зам. районни мюфтии са служители, т.е. на заплата на Дианета! Самият главен мюфтия Мустафа Хаджъ призна, че от години е финансиран от Анкара. Тези и други факти показват перфиден план за увеличаване броя на тези училища, чиято кадрова база усилено се разширява чрез масови летни детски курсове за изучаване на Корана. Държавата е парализирана от престъпното нехайство на управляващите, съд, прокуратура и ДАНС.
ОКТОПОДЪТ „ТИКА“ – ПРИКРИТ КЛОН НА МИТ
Преди 5 години наша медия пропя: „По време на посещението на турския премиер Ахмед Давутоглу в София е било договорено нещо, което остана встрани от общественото внимание, но ще има огромно въздействие върху ситуацията в България в контекста на българо-турските отношения. При срещата на двете правителствени делегации са се договорили в нашата страна да се открие офис на Турската агенция за сътрудничество и развитие (TIKA).
ТИКА е неправителствена организация, оперираща в бившите територии на Османската империя в Европа, Азия и Африка, както и в екссъветска Средна Азия (Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан). Развива благотворителни проекти предимно с културна, образователна, медицинска и религиозна насоченост. Зад маската на благотворителността „се случват“ притеснителни неща. Например в Косово организацията разруши археологически паметници от римско време и финансира издигането на тяхно място на джамии, за които твърди, че били там по османско време. Това предизвика гнева на историци, археолози и общественици, но мафиотизираната балканска страна не успя да се справи с могъщия „благотворител“. ТИКА работи сериозно в Македония. Там в Коджаджик издигна модерна къща-музей, за да докаже, че бащата на Ататюрк е турчин. Нищо че историческите факти доказват: по майчина и бащина линия Ататюрк е от торбешко (българомохамеданско) семейство от Голо бърдо (Албания).
Особена стойност имат предупрежденията на Алекс Алексиев, пенсиониран агент на ЦРУ, експерт по радикалния ислям. Но и него управляващите не чуват. На брифинг преди 3 години предупреди: „Дианет ръководи директно българските мюсюлмани и това е огромен скандал! Ние не можем да се наречем суверенна държава, ако позволяваме на чужденци да ръководят второто по големина вероизповедание в България. Дейността на Дианет е част от проекта на Реджеп Ердоган за ислямизация на Турция и за превръщането й в глобална сила. Това не се разбира в България, още по-малко в Европа. Дианет е най-добрият пример за маршът в институциите. Бюджетът на структурата расте неимоверно през годините – през 2002 г. е бил 325 милиона долара, сега вече е 2,5 милиарда долара. През 2015-а само две институции получиха увеличение на бюджета си: турското разузнаване (МИТ) и Дианет“.
У нас управляващи и опозиция нехаят. В статия за „24 часа” през 2018 г. по повод поредната намеса на Анкара във вътрешните работи на страната експремиерът Ив. Костов алармира: „Турският Дианет участва в управлението на българското мюфтийство, подменил е неговия характер на българска институция. Издържа духовни училища и Висшия ислямски институт. Внедрява сред българските мюсюлмани турски политически ислям”.
Командира е прав, но страда от морален Алцхаймер. Има проблеми с паметта. Именно при него 1998 г. бе подписана спогодба между Дирекцията по вероизповеданията при МС и Дианета. Разрешава финансиране и пращане от Турция на преподавателски кадри за средните духовни училища в страната, както и проповедници. Така Костовото „благоволение“ широко отвори „портата“ на политическия ислям, а неговото „дело“ вече 22 години стриктно продължават следващите правителства!
Неофициално се знае: ТИКА е структура на турските тайни служби, която се ползва по линия на soft power („меката сила“) на режима на Ердоган. Тя е създадена през 1992 година паралелно с идеята на Тургут Йозал за завръщането на Турция на Балканите. Първоначално е под шапката на Външно министерство. За да се повиши ефективността й през 1999 г. ТИКА мина на директно подчинение на премиера на Турция, а днес – на президента. При управлението на Партията на справедливостта и развитието се превърна в значим играч в турската външна политика. Бившият директор на ТИКА Хакан Фидан през 2010 година оглави турското външно разузнаване (МИТ). В ТIKA работят близо 120 000 души. Мощен инструмент на Анкара за „завръщане“ в изконни според турския елит територии. А в конфигурацията „огромна военна мощ и мека сила“ тя осигурява второто.
Преди 2 години президентът Ердоган стори поредна провокация към България. На 11 март 2018 г. на местен конгрес на управляващата партия в град Сакария, дето живеят много изселници от България, Ердоган изрече: “От този великолепен салон искам лично от моето име и от името на народа да поздравя братята ни в Босна и Херцеговина, Косово, Албания, Македония, Сърбия, Западна Тракия, Крим, България и Румъния. Братът на Сакария, Сараево, Скопие, Ксанти, Комотини, Кърджали и на Мостар споделяме нашата сърдечност. На тези братя, които носим в сърцата си и в очите си, за тези, молещи се за успеха на Турция, пращаме наши поздрави на всички жертви и потиснати наши братя. Всеки път го казвам: Тези градове физически са разположени в границите на други страни, но те са част от нашите душевни граници. Значението на Турция е треска от два пъти от площта 780 хил. квадратни километра. Половината от сърцетo ни е в Истанбул, Диарбекир, Трабзон, Анталия, Измир, а другата половина е Алепо, Киркук, Ерусалим, Санджак и Бухара“.
Казаното не се нуждае от коментар… Днес от края на ХХ век на няколко вълни „протича“ третото поред ислямско нашествие в Европа, организирано от Анкара и Саудитска Арабия. Под формата на перфидно финансирана и управляема бежанска мигрантска вълна, заслужаваща специално внимание.
НИКОЛА СТОЯНОВ
Висш мюсюлмански съвет – 4-ият отдясно наляво е Мустафа Хаджъ
Неоосманистка карта (Der Spiegel, 2010)
Проф. Ахмет Давутоглу
„Султан” Ердоган на корицата на The Economist, June 8th – 14th 2013
Ученички от средното училище на имама Хатипа в Деня на републиката (Анкара, 2017 г.)
Храмът „Света София”, Истанбул
