„По официални данни на Българската асоциация по водите в България има 6845 язовира. Обзалагам се, че никой в правителството няма представа кой е собственик на всеки един от тях, кой ги стопанисва, кой ги ремонтира и кой гледа шарани вътре“. Това написа вчера в социалната мрежа бившият депутат от БСП – Благоевград Корнелия Нинова. Поводът за поста й беше, че дори и през пролетта все още хиляди българи са без вода, а държавата планира строежа на още 6 язовира.
„В момента над 150 000 българи са без вода. През лятото броят им достига до 250 000. Четвърт милион души са лишени от основно човешко право за достъп до вода в 21 век. Това е нечовешко. Към това добавям и невъзможността да се прави поливно земеделие.
На фона на това бедствие министърът на земеделието гордо обяви, че в следващите години България ще построи 6 нови язовира“, коментира Нинова и обяви стряскащото число за броя на язовирите в България. Ето и още от нейния коментар:
„500 млн. лв. потънаха за ремонт на язовири и само един е отремонтиран. Вместо управляващите да се заемат да оправят тези бакии, тръгнаха да строят още 6 язовира. Кога ще бъдат готови? Може би след 5-10 г. Но хората нямат вода сега. Язовирите са полупразни.
Аз бих предприела една елементарна, бърза и навременна мярка: спиране на водоподаването към онези, които източват язовирите – частните вецове. Знаете ли колко са? Над 250.
Докато 250 000 българи страдат без питейна вода, 250 милионери си пълнят джобовете. На един милионер се падат по хиляда мизерстващи души. Защо никой не смее да ги спре? Защото там са се накачили министри, олигарси, снахи, балдъзи, тетки и братовчедки – цялата семейно олигархична, политическа кохорта. Част от тези 250 са и настоящи депутати“.
Постът на Нинова предизвика стотици коментари. Писаха жители на Радомир, според които в града има проблеми с водата от 70 г., а около него има поне 10 язовира. Включиха се и жители на община Кочериново, които от години през лятото остават на сухо, въпреки че живеят до 2 язовира.
„Местни пътуват често нагоре към язовирите и казват, че и „Калин“, и „Карагьол“ имат достатъчно вода, но ВЕЦ-овете са спрели водата и изобщо до нашата община не стига“, обяснява кочериновката Кирилка Вучкова.
„Калин“ е разположен в землището на село Пастра и е част от Каскада „Рила“. Каскадата пък се състои от 3 язовира, 4 последователни ВЕЦ-а с три малки изравнителя и няколко събирателни съоръжения, прехвърлящи към тях допълнителни водни количества. Миналата година, когато цяло лято Кочериново прави мирни протести срещу безводието, един от собствениците на ВЕЦ в „Карагьол“ на добра воля се съгласи да намали водата, която ползва за добив на електроенергия, но два дни по-късно чешмите на хората отново пресъхнаха.
ВЕЦ има и на яз. „Пчелина“ до пернишкото с. Лобош. Срещу него сигнали пуска от десетина години риболовен клуб „Балканка“, но без успех. Още през 2016 г. еколози алармираха, че в резултат на пускането на ВЕЦ „Пчелина“ нивото на язовира е паднало драстично. Публикувани бяха и параметрите на работа на водната централа, чието първо разрешително за водоползване е от 2012 г. В него изрично е записано, че преработените води през изтичалото на ВЕЦ-а постъпват в река Струма, тоест, не могат да се ползват нито за пиене, нито за напояване.
Според списъка на действащите ВЕЦ-ове в България, публикуван от Българската аграрна камара, само в Югозападна България действащи са над 90 централи, като с изключение на язовирите „Калин”, „Карагьол” и „Пчелина” всички останали са на реки.
Точно централите, построени в язовирите, обаче попаднаха на мушката на камарата преди дни, след като стана ясно, че и поливният сезон за тази година е пред провал.
„Най-големите ни притеснения са свързани с количествата вода в язовирите, които са основни за напояването в България. Водните им обеми са изключително малки“, коментира съпредседателят на браншовата структура Илия Проданов.
По думите му е имало достатъчно валежи и от сняг, и от дъжд през зимния период, но проблемът е, че язовирите не са спрени да се източват за енергетика.
Като пример Проданов даде язовирите „Батак” и „Белмекен” след Якоруда, от които през месеците декември, януари, февруари и март са източвани средно по 15 млн. куб. метра вода всеки един месец. Това, което може да бъде направено, е да спре източването на тези язовири, за да може поне през април и средата на май да се акумулират водни количества, достатъчни за водния сезон“, настоя браншовикът.
В своя декларация Българската аграрна камара поиска пълна яснота за състоянието на язовирите в страната и спиране на ползването на водите за електропроизводство до осигуряване на нужните обеми за напояване. Поиска още ускоряване на процедурите по изграждане на ключова инфраструктура, стриктно спазване на Закона за водите – напояването в земеделието да бъде втори приоритет след питейно-битовите нужди, облекчаване на процедурите по узаконяване на сондажи и водовземане и цялостна стратегия за устойчиво поливно земеделие в България.
„Ако исканията ни не бъдат чути и не се проведе спешната четиристранна среща с МЗХ, МОСВ и МЕ, ще пристъпим към ефективни протестни действия“, предупредиха от камарата.
Държавата обаче се опъна. Независимо от влиянията на климатичните фактори, общите водни ресурси на България са достатъчни да осигурят потреблението на страната, разясни министърът на околната среда и водите Манол Генов относно спешни мерки за преодоляване на очаквана криза с питейното водоснабдяване във връзка с ниските количества на валежите и във връзка с неблагоприятни прогнози за суша през 2025 г. Въпреки това той отчете, че има „съществено разхищение“ на водния ресурс в страната.
„Актуалното състояние на водните ресурси в страната не е цветущо. При годишна сума на валежа не се наблюдава значима промяна в дългосрочен период, който се мери в България от 1930 г. до 2024 г. Валежите през миналата година в широки граници през отделните месеци варират близо до климатичните норми. Средната сума на валежите е 629 милиметра, което е с 5% под климатичната норма. Зима 2024-2025 г. беше характерна със сезонните количества валеж в по-голямата част на страната или над климатичната норма, което се дължи на валежите през месец декември, защото януари и февруари са сравнително сухи. Общият обем на речния оток през 2024 г. в страната е бил с 30% по-малък от този за 2023 г. По-изразено маловодие в страната се наблюдава в периода от юни до ноември. През зимата на 2024-2025 г. средното ниво на водата на реките в четирите водосборни района са били главно под месечните норми“, каза още той.
Манол Генов заяви, че набелязаните проблеми с водната инфраструктура изискват решения, които трябва да бъдат взети от ВиК дружества, кметове на общини и областни управители, и да са координирани от МРРБ.
„Най-важното е да се постигне баланс при обезпечаване на нужди от вода както за питейно-битови цели, така и за други нужди“, обяви министърът и даде мрачна прогноза, че се очаква това лято да е с валежи под нормата.
Министърът на околната среда и водите обяви и мерките, предприети за обезпечаването на водните ресурси:
„Бяхме предвидили и сме въвели ограничения чрез режимните граници за използване на язовирите, считано от 1 януари 2025 година. Сериозно сме намалили подаваните количества и към енергетиката, и към операторите, които ползват водата за напояване“.
В крайна сметка стана ясно, че Министерството на околната среда и водите управлява използването на водите едва на 52 язовира от всичките близо 6900, като всеки ден следи обемите в комплексните и значими язовири. Сумата от наличните завирени обеми в комплексните и значими язовири към 2 април тази година възлиза на 3612 милиона куб. метра и представлява 55 процента от общите им обеми. Сумарният завирен обем е приблизително с 8% по-малък спрямо обема към 2 април 2024 година, което представя отражението на изминалата трета поредна много суха година по отношение на притока.
Всъщност темата и мерките, които държавата твърди, че е предприела, са дежавю. През 2020 г. МОСВ спря работата на ВЕЦ-овете на всички язовири, които се използват за питейно-битовото водоснабдяване, и ограничи ползването на води от промишлените предприятия. Басейновите дирекции пък бяха задължени заради „системно подаване на неверни или манипулирани данни“ да извършат проверки за наличие на сертифицирани и заверени измервателни устройства на язовирите с основно предназначение за питейно-битово водоснабдяване, сред които са и „Калин“, и „Карагьол“. Те трябваше да проверят и ВиК оператори по изпълнение на условията в разрешителните за водовземане. Резултати от проверката не бяха огласени, а Кочериново продължи да е без вода.
В тазгодишния дебат през медиите преди дни се включи и Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, които направиха любопитни изчисления за разходите на вода за получаване на единица селскостопанска продукция и за производство на ел. енергия. По техните сметки за производството на 1 тон ягоди са необходими 200 кубика вода, на 1 тон домати – 180 кубика, а на 1 тон картофи са необходими 135 кубика вода. В същото време за производството на 1 киловатчас електроенергия са необходими 400 кубика вода.
Според председателя на асоциацията Божидар Петков при това положение, когато през един ВЕЦ се отклоняват над 200 милиона кубика вода, които не отиват за напояване, а се изливат в реката и заминават като подарък в съседните ни страни, България се лишава от вода за 1 милион тона зеленчуци, а се произвеждат някакви мижави количества ел. енергия.
По данни на асоциацията в много места в България язовирите в момента са пълни на по-малко от 50% от обемите си, а сондажите са изключително необходими за оранжериите и за трайните насаждения, защото те работят извън обхвата и времето за поливния сезон на „Напоителни системи” ЕАД – монополното държавно дружество, което обаче осигурява с вода по-малко от 3% от всички обработваеми площи в страната.
За разлика от нашите нищожни 3%, съседна Румъния успява да напоява 2,7 млн. ха. Там повечето съоръжения използват вода от реки, транспортирана чрез над 10 000 км канали, 24 000 км тръбопроводи и над 2000 помпени станции, управлявани от Национална агенция за мелиорации. Фермерите заплащат само 50% от разходите за енергия по вторичното напояване, а основната вода и първичното напомпване са безплатни.
С подкрепата на ЕС и чрез програми на Националната агенция за мелиорации и Министерството на земеделието Румъния се готви да инвестира 2 милиарда евро в рехабилитация и изграждане на напоителни съоръжения до 2027 г.
В България Министерството на земеделието тутакси реагира на румънската статистика със съобщението, че през следващите 4 години се планират инвестиции от 1,4 млрд. лева в хидромелиорации, които да осигурят довеждането на вода до близо 3 млн. дка обработваеми земи у нас. Не е ясно ще останат ли обаче дотогава площи със земеделска продукция, нуждаеща се от напояване.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
