Всеки ден сме изправени пред редица избори. Някои от тях свързани с прости дейности, други – предопределящи част от живота ни. И за по-трудните решения отделяме повече време в желанието си да стигнем до най-логичното. Но дали всъщност има такова?
Шестото чувство е онова вътрешно усещане, което се обажда почти винаги, когато сме пред дилема. Дали да напуснем работа, да заминем в чужбина, да приключим безперспективна връзка. В подобни ситуации разумът ни казва едно, а сърцето друго.
Чия страна ще заеме шестото чувство обаче и дали да му се доверим? Според различни изследвания по темата, разчитайки на интуицията си можем да вземем бързо и адекватно решение.
Именно тя е гласът на емоциите, които в никакъв случай не са за подценяване. Те се пораждат на база минали преживявания и натрупан опит и са един вид информационен процес.
Освен това, интуицията е свързана с други процеси, които протичат в мозъка ни. Там натрупаната информация се сравнява с постъпващата в момента, без дори ние да го осъзнаваме. На базата на това сравнение се правят предположения какво ще се случи в бъдеще.
Така се създава „предвидима рамка за обработка“, както я наричат учените. С нея мозъкът ни е винаги подготвен за всяка ситуация, за да може да реагира правилно.
При всяко възникване на непредвидени обстоятелства мозъкът ни актуализира възможните сценарии. А интуицията ни проговаря, когато има значително съвпадение или различие между настоящата ситуация и вече натрупания опит, пише Hashem Al-Ghaili.
Затова и колкото повече сме врели и кипели в дадена сфера, толкова повече можем да разчитаме на интуицията си. И точно както креативността изисква опит, така и шестото ни чу
