Детето трябва да го глезиш, за да не се съмнява, че родителите му го обичат. На жената трябва да й правиш комплименти, защото тя се нуждае от внимание. За тези два типа „нужди“ чуваме по всички информационни канали. Но какво остава за мъжете? За тях никой не говори. Те се нуждаят от топлина и ласка не по-малко от жените и децата. Консултирахме се с психолог, за да ви обясним защо и как.
Трябва да глезим мъжете си. Не в отплата за вниманието им или за доброто им поведение, не на принципа на търговските взаимоотношения „аз на теб – ти на мен“. Не от време на време и на празници. А без повод, всеки ден.
Щом това ви стане навик, то ще се превърне в начин на живот и в основа на една връзка, в която партньорите не се изпитват един друг колко ще понесат, а се подкрепят взаимно с нежност.
Какво означава „да го глезиш“? Това е:
…да отидеш сама за хляб, дори ако и ти си уморена;
…да станеш и да отидеш да печеш пържоли, ако си уморена, а той не е, но иска месо;
…да му повтаряш „Какво ли бих правила без теб?“ често, особено ако е оправил течащия кран в банята след три месеца убеждаване;
…да му оставиш най-голямото парче от тортата (децата ще ви разберат и ще изядат всичко останало);
…да не го критикуваш и да не се лигавиш с него;
…да помниш предпочитанията му и да имаш предвид антипатиите му. И много други неща.
Това не е слугуване, не е задължение, не е публична демонстрация на покорство, не е робство. Това е любов. Най-обикновена домашна любов, от която всички имаме нужда.
Най-важното е да го правиш безвъзмездно и като подарък, без надежди за ответни жертви. Само в този случай мъжете се отплащат по същия начин. А тоест:
…понякога отиват сами за хляб;
…казват „Полегни си, почини си“;
…на път за вкъщи купуват ягоди, които в този сезон са скъпи, но вие ги обичате;
…казват „Добре, купи си го“ за палтото, което е по-скъпо;
…обясняват на децата ви, че най-узрялата праскова трябва да се остави за мама.
И още…
Впрочем, относно децата. Ако родителите са глезили не само малките си отрочета, но и са се глезили един друг, наследниците им ще приложат същата схема в бъдещите си връзки. Да, засега такива хора са малцинство, но тази семейна традиция все трябва да започне от някого. Може би от вас?
НЕ ПРАВЕТЕ ЖЕРТВИ, ТЕ ТРУДНО СЕ ХРАНОСМИЛАТ
На по-горния съвет повечето жени отговарят „Ама аз малко ли правя за него? Готвя, пера, чистя – все за него!“ Но са в грешка. Ако покрай всичко това постоянно си мислите каква саможертва правите, а и му напомняте периодично за заслугите си, това вече не е точно добро отношение, а по-скоро служебен дълг или саможертва. А на кого му трябват жертви? На никого. Жертвата не е подарък, невъзможно е да я приемеш.
Всяка една саможертва автоматично си проси или инстинктивния отклик „Някога да съм те молил за това?“, или „А ти какво очакваше, когато се омъжваше?“. И в двата случая стигате в задънена улица. Колкото повече жертвате, толкова повече натоварвате мъжа си с чувство за вина. Дори ако си мълчите, но си мислите „Аз какво ли не правя за него, а той е такъв и онакъв, нищо не цени.“ Най-прекият път към задънената улица са упреците, от които нещата само се усложняват.
„РАЗГЛЕЗЕН“ ОЗНАЧАВА „ДОБЪР“
Въпреки разпространеното заблуждение любовта не може да бъде взискателна. Мнозина все още си мислят, че строгото отношение към любимото същество (дете или партньор) ще го научи да не се отпуска и да бъде готово за всичко: „Нека не го глезим, за да не си мисли, че животът е песен“. И изведнъж животът започва да му се струва бойно поле!
В менталността ни фигурира вечната готовност за неприятност, за най-лошото, което може да се случи (например, да започне война). Оттам идва напрежението, прерастващо в стрес и тревоги, в страхове, неврози и заболявания… Време е поне да започнем да се борим с това. Време е да спрем да се страхуваме от глезенето.
Защото има и обратна зависимост. Човек, за когото другите са се грижили, получава същото и от самия живот! Наситилият се на достатъчно нежност човек не е ожесточен, не е агресивен. Той не вижда във всеки срещнат враг или зложелател, той е добър, открит е за общуване и радост, умее да дарява тази радост на други. Той има откъде да почерпи любов, добрина, хубаво настроение. И разбира се умее да прави приятни изненади на приятелите си, да подкрепя колегите си.
Да глезиш някого означава да изразяваш любовта си към него.
При някои това е вроден талант, те изпълват дома си с любов и радост. Други са се научили на това като деца – те просто не знаят, че може да бъде иначе. Но малцина са били глезени в семейството си. И ако мъжът ви не проявява достатъчно внимание, загриженост и нежност – може би просто не е бил научен да ги подарява. Значи грижата за това трябва да поеме любещата му жена, без да се лигави и да поема ролята на „майчица“.
За целта трябва да се отървеш от стереотипа „ако го разглезиш, ще ти се качи на главата“ и да разбереш, че това означава да се възхищаваш на мъжа си, да проявяваш интерес към заниманията и чувствата му, да се грижиш за него, да откликваш на нуждите му. А ако не се получава, да се запиташ „Ако не аз – кой?“. Нито приятелите, нито колегите и дори роднините не са склонни да угаждат на слабостите на мъжа. А щом няма кой друг – пробвай пак.
Това е необходимо, не защото мъжът е едно непораснало дете, а защото всички ние сме възрастни и няма много желаещи да се грижат за нас. Психолозите и партньорите, които се радват на щастлив семеен живот, отдавна вече знаят, че глезенето е израз на любов.
Да бъдем готови за всичко ще ни научи самият живот. Но умението да се стегнеш в нужния момент, а не да си напрегнат постоянно, е много полезен навик. Също като умението да се отпуснеш.
ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА – ПАРИТЕ И ПОДАРЪЦИТЕ
За повечето жени това е истинско откритие. Те не знаят откъде да започнат. Съветът е ясен – правете му подаръци! Харчете пари за него! Нека не се правим, че парите не играят роля в отношенията ви. Дори ако в момента е така, скоро това ще се промени. И парите ще започнат да играят роля – и в това няма нищо срамно. Но само ако парите ви интересуват не сами по себе си, ами като средство, с което да зарадвате любимия си човек.
Децата и жените не се съмняват, че са обичани, ако обичащият не пести пари за тях. Мъжете също. Само че не и в случая, когато парите се използват за запълване на празнината в отношенията, а скъпите играчки и малките сувенири се поднасят вместо любов. Не, не трябва да е така. Трябва да е като напомняне – аз съм тук, нищо не забравям, аз те обичам…
Щастливи са двойките, в които партньорите редовно си правят подаръци заради основателната причина „исках да те зарадвам“, пише woman.bg. И ако цяла година сте глезили мъжа си, на важен празник може да не се напрягате и да търсите трескаво задължителния подарък тип „нова пяна за бръснене“. Той ще ви разбере.
