Случвало ли ви се да спите до късно, но да се събуждате уморени. Telegraph.co.uk цитира мнението на професор Тил Рьонеберг от Мюнхенския университет, който от години изследва механизма на „вътрешния часовник“ . Този механизъм е зависим най-вече от слънчевата светлина. Когато хората са лишени от нея, биологичният им ритъм бързо се нарушава. Дните започват да им изглеждат по-дълги, стоят будни няколко часа повече, след което много по-дълго време спят.
Според Рьонеберг съвременните хора често са принудени да станат и да започнат работа по време на биологичната си нощ. Затова и ученият говори за „социална часова разлика“ . Засегнатите от нея са по-склонни към тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол и кофеин, затруднена концентрация, резки промени в настроенията и затлъстяване.
Това е проблем на съвременното общество. Прекарваме все повече време – и през деня, и през нощта – при изкуствено осветление. През деня не получаваме достатъчно светлина, за да сме сигурни, че е ден, а през нощта не е достъчно тъмно, за да заспим. Вътрешният ни часовник вече не получава ясен сигнал, че трябва да спим, и часовникът на стената няма никакво значение, смята специалистът.
Най-важното е да не прекъсваме връзката ни със слънцето, смята специалистът.
