Защо след 8 г. в Лондон и диплома от престижен университет 22-г. Деси се връща в България

Дипломираната Десислава Георгиева с майка й Татяна

22-г. Десислава Георгиева от Дупница преди дни завърши бакалавърска степен в Лондон, университет Westminister, специалност „Бизнес мениджмънт и маркетинг“. Връща се в България, защото иска да се реализира като мениджър тук, не иска да остава в Лондон.
Десислава е родена на 09.09.1995 г. в Дупница. Учи до 7 клас в ОУ “Неофит Рилски”. Преди 8 г. отива да живее и учи в Англия, където майка й Татяна, бивша учителка в ПГ “Христо Ботев” в Дупница, работи от години.

– Здравей, Деси! Има ли разлика в обучението на студентите в Англия и България?

– Разликата е огромна. Не само в обучението, а и в мисленето на хората. Има уважение между студентите и учителите, има дисциплина и ред. Ако те хванат да преписваш по време на изпит, веднага те изключват. Затова няма опити за преписване. Изпитите се провеждат писмено в огромни аули с много квестори, няма как да препишеш. По-голяма част от студентите от всички страни и тук живеещите ползват и се възползват от възможностите, които им предоставя държавата. Така че много студенти, които искат да се развиват и учат, имат тази възможност. Имаш възможности за стажове, където да приложиш наученото по време на семестъра. Завършиш ли, ти си на ход, което на мен ми харесва много. С други думи, „помагахме ти, научихме те, сега си ти на ход“, защото според мен човек трябва да застане и да се бори с трудностите и сам да се справя.

– Вече си дипломиран висшист. Къде ще реализираш натрупаните знания?

– Връщам се в България. Ще се реализирам в родината. В България са най-близките ми хора, които уважавам и обичам. Ще работя и живея в София или Пловдив. В Дупница вече няма хора. Младите избягаха по чужбина. В момента съм в България и искам тук да си остана. Много малко хора правят като мен. Много хора ме питат защо след близо 8 години живот в Лондон се връщам в България и искам тук да остана. За мен най-важното е да бъда там, където съм свободна, където са хората, които обичам и ме обичат, и там, където съм щастлива.

– Какво искаш да “пренесеш” от Англия в България след 8 г. престой там?

– Искам да променя мисленето на хората в България. Завистта, да се научат да гледат себе си, те да са добре, а не само да гледат как да прецакат другия и да му е гадно и кофти. Да се научат да обичат и уважават, да разбират и да подкрепят по-слабия, да гледат към по-добро, а не всеки да бъде егоист и да не му пука какво ще стане утре. Защото според мен държавата ни е на това дередже заради самите нас, ние позволяваме всичко това, което се случва, да се случва и нито политиците, нито който и да било, са ни виновни. Ако самите не се променим и не се научим да бъдем хора, нямаме право да виним когото и да било.

– Кажи нещо на онези българи, които тепърва тръгват за чужбина.

– Бих им казала да заминат да видят как е, да направят разлика и сравнение. Без значение в коя страна ще отидат и, разбира се, винаги да се връщат в България. Стандартът на живот за всяка една страна е различен. Лондон е обявен за най-скъпия град за живеене в света, така че не е лесно, но всичко е относително и зависи от човека.
Записа ЙОРДАНКА ПОПОВА