Признайте си – чукали сте на дърво в опит да държите далеч евентуална злина, за която сте си помислили или дори споменали на глас. Но питали ли сте се защо ако искаме нещо да не ни ни се случи, а сме го споменали, казваме „да чукна на дърво, да не ме стига“.
Чукането на дърво всъщност е европейска практика, при това западноевропейска, съобщава Дарик. Не е тукашна, донесли са ни я, но не се знае кога и как. А ето и двете „дяволски“ добри теории за чукането на дърво:
Обяснение 1: Чукането на дърво е свързано с дявола
Едно от популярните обяснения на чукането на дърво е свързано с дявола. Чукаш на дърво, за да създадеш шум, за да не те чуе дяволът и да ти осуети плановете. Понеже той дебне и гледа да ти се намеси в нещата и да те прецака. Но дяволът не чува като почукаш.
Още от прастари времена чукането на дърво е най-лесният естествен шум, с който можеш да заглушиш разговор, така че като вземем прастарото суеверие да се пазиш от лоши духове, смесиш го с малко дяволски приказки, уж по християнска линия, и ето ви възможно обяснение №1.
Обяснение 2: Чукането на дърво и дървесните нимфи
Друг евентуален вариант е свързан с вярванията за изгонване на дървесните нимфи, понеже те също имат навика да объркват плановете на хората. Тези нимфи живеят в дърветата и когато искаш да споделиш нещо важно тропаш по дървото, нимфите излитат, понеже те са страхливи гадинки и така не ти чуват плановете, следователно не могат да ги осуетят. Дяволите и нимфите лесно се смесват в с народните вярвания, така че това обяснение по-скоро подкрепя първото, а не е някакво различно.
