За Ванга – истината от първо лице

Продължение от
миналия брой
Когато преди 27 години съобщиха вестта за смъртта на Ванга, не исках да повярвам, че странната жена, за която се говори във всяко селище и всеки дом у нас, пък и в съседните страни и необятната Русия, вече няма да бъде цитирана, че е предсказала и познала това или онова. И точно тук сбърках – оказа се, че посветените от нея са много повече, колкото въобще е възможно. Излязоха десетки книги за нея, и което е най-жалкото, истината във всяка от тях се отдалечава с огромна скорост.
Сега, а в бъдеще още по-силно ще се прояви нуждата от истината за тази феноменална жена. И както се случва с известните хора, митовете и легендите ще я обградят с ореол, зад който наистина ще бъде абсолютно невъзможно да се пресъздаде реалният й лик.
Като родена под Пирина, и аз може би с първоначалното познание за света съм чула името на тази забележителна личност. В средите, в които растях, за нея се говореше винаги с уважение. Толкова много истории за трагедии и нейното име неизменно имаше някакъв дял в разгадаването или просто разрешаването им. От такива истории чувствителният човек се учи на човеколюбие и доброта към всеки и всичко. Обикновено трагични събития са главните двигатели за среща с нея. А контактът й с мъртвите в повечето случаи е давал някакъв мир на изтерзаните от мъка.
Болестта на моя тетка сближи баща ми с Ванга. С нейните съвети и лекарска помощ тетка ми оздравя. Тогава направихме в дома ни тържество, на което присъства и баба Ванга, придружена от сестра си Любка (в онзи период тя беше неизменен неин спътник). Запомнила съм я в черни дрехи, със затворени очи. Голямо беше удивлението ми, когато наблюдавайки я, чух да казва: „Това Лалка е?”. Не ме изненада, че знае името ми, а че беше усетила моето присъствие (та нали не вижда!). Понеже беше горещ ден и нашите се суетяха къде да сервират вечерята, тя каза на баща ми: „Отвънка, Лефтере, под лозницата!”.
С годините разбрах, че това е твърде малка част от дарбата й да „вижда“. Защото тя не просто виждаше човека пред себе си, а виждаше случки от миналото му и неща, които ще му се случат в бъдеще. Казват, че невинаги е постъпвала тактично със страдащите и сигурно е вярно, но притежаваше състрадание повече от всеки човек около себе си. И макар понякога да раздаваше строги присъди към хората около себе си, които срещу пари вреждаха без ред бързащите, беше снизходителна. Тези нейни пристрастия и слабости обаче идват да ни покажат, че тя беше просто жив човек.

Това, което винаги ме е удивлявало, е какъв е този тип човешка нервна система, и в частност психика, който би понесъл товара на човешката мъка повече от половин век?
Онова, което тя имаше в повече от всички нас, нормалните, си остава една загадка, която обаче все един ден ще бъде разгадана. Вярвам в добросъвестните учени и възхода на науката. Защото макар и твърде рядко явление, подобни на Ванга ще има и в бъдеще.
Първоначалната ми идея да запиша спомените на семейството ми и близкото ми обкръжение неусетно и логично прерасна в замисъл да разкрия по-малко познати черти от образа на тази легендарна личност от ХХ век и как тя е съхранена в паметта на съвременниците си. Някои разказваха лаконично, други отваряха душата си за изповед на нелекото си житие, в което особено място заема пророчицата от Петрич. Запазих техния език и стил на изразяване, съкращавах, но не добавях. Книгите от поредицата ще останат своеобразен документ на времето, защото те не са само за Ванга, а и за хората по времето на Ванга.
В периода 2013-2019 г. излязоха шест тома под заглавие „Ванга в народната памет“. Разказвачите на спомени са 132-ма души (най-възрастната е родена 1922, най-младата – 1976 г.) от близо и по-далеч (и няколко чужденци), учени и по-прости, вярващи и съмняващи се, но всички запазили чувство на благодарност за дарена надежда, съвет и помощ в тежък момент. Без специално да съм го търсила, се получи социологическа извадка, в която са представени почти всички професии: учители, работници, икономисти, земеделци, лекари (в т.ч. ветеринарни), журналисти, фоторепортер, библиотекари, медицински сестри, акушерка, съдии, адвокати, професори (музиколог, фолклорист, педагог), писатели/поети, историци, държавни служители, читалищни дейци, фармацевти, народни певици, фолкпевец, инженери, агрономи, търговец, туристически деятел, строителен техник, социален работник, свещеник, общественик, о.з. полковник от ДС, о.з. подполковник от армията, музикант, драматург, директор на фабрика…
Ценя всеки разказ, защото добавя по нещо от знанието за легендарната Ванга. Сега предлагам няколко откъса, които развенчават митове.
ИЗПОВЕДНИКЪТ НА ВАНГА
Отец ВАСИЛ ПАНОВ (10 януари 1944 – 23 август 2021) е роден и живял в Петрич. Свещеник от 1970, общо 44 години. Занимава се с билкарство. Роднина и изповедник на Ванга.

• Откога е интересът ви към билките и кой е първият ви учител“
• Аз се занимавам още от дете. Моята прабаба Евгения беше народен лечител в Петрич. Тя почина на 106 години. От малък бях около нея и ме учеше на много неща. Събираше част от билките, които й трябваха за лечение, правеше мехлеми и много работи, просто лекуваше. Тя беше народен акушер. И така започнах още от дете. Като станах свещеник, вече започнах почти официално. Тогава не ни разрешаваха. Леля Ванга ми каза: „Един ден ти ке отвориш твоя лична аптека, билкова“. Аз не й повярвах. Казах: „Аз не съм нито лекар, нито фармацевт“. „Не, не, не, аз те виждам, един ден ти ке лекуваш с ръката си“. Тя много пъти казваше на хората, като ги изпращаше за билки: „Аз съм пила тия билки, дето ми е казал отец Васил. Вземи ги от неговата ръка. Той да ти ги даде. Не ти, той е благословен да лекува!“. Така започнах и през 1991 година открих билковия магазин „Здравец“. Дъщеря ми Мария завърши за помощник-фармацевт в София, после завърши икономика. Така работим: тя повече се занимава с икономиката, аз въртя тука.
• Какво е родството ви с Ванга“
• Мойта баба – на баща ми майка – и Ванга са братовчедки от Струмица. Прабабата, билкарката, е нейната свекърва. Когато 1942 година Ванга идва в Петрич с мъжа си, нямало къде да отидат и първо са живели при нас, докато си вземат парцелче и си направят една малка къщичка… Чичо Митко беше майстор шивач и майстор зидар. Той е от Крънджилица. Градът е малък, близко е и често ходех при нея, просто ми беше драго да отивам.
• Разкажете как Ванга ви е дала името!
• Моите кумове ми слагат името Йосиф. Баба ми не го е искала това име. „Не, не, Йосиф – не!“. Имала е нещо предвид може би. Отива при леля Ванга и казва: „Ванге, така и така, кумовете слагат Йосиф“. А тя й казва: „Доде Комения (баба се казва Комения), името идва от небето – Васил!“. Нашите са били заможни хора и са ме кръстили вкъщи. Ванга е присъствала на кръщението и тогава е казала чак, тогава разбират кумовете името. Казва на свещеника: „Името му е Васил! Не Йосиф!“, и ме кръщават кумовете.
• Кога решихте да станете свещеник“
• Още на кръщенката Ванга е казала на свещеника: „Това дете ще стане един ден свещеник“. Аз исках да ходя в Семинарията, но често боледувах от гърло и майка ми не ме пусна. Казва: „Там кой ще те гледа“!“. Завърших гимназията в Петрич, ожених се и след това записах Академията. На втората година преди Великден Ванга и сестра й Люба беха на манастира „Света Петка“. На три километра е оттука. Седят на пейката и Люба й казва: „Доде, Васко е тука!“. Извикаха ме при тях и седнах на пейката. Тя се обърна тогава: „Дек’ си бе, куче“”. Така се майтапи. Казвам: В София съм, лельо Ванге. „Аз чух, ама що не си ми казал“”. Викам: Не ми е дошло време да дойда. Тя погледа, погледа по камбанарията на манастирчето „Света Петка и рече: „Любе, тоя есента ке стане свещеник. Виждам черното на главата. На голем ден ке бъде ръкоположен. Аз й възразявам: Аа, невъзможно е, лельо Ванге, аз съм още в началото, втора година, требе четири години. После – гимназист, ще ми е трудно. „Не! До есента ти ке станеш свещеник!.
  На Светли Петък след Великден ме извика владиката дедо Пимен да служа в манастира. После ми каза: „Искам след ваканцията, след Великден, като се прибереш в София в Академията, да ми се обадиш в Синода“. Отидох след ваканцията, обадих му се в Синода. Той ми се усмихна леко и казва: „Аз те харесвам много, искам да подготвиш документите за ръкоположение“. Викам: Дядо владико, не съм подготвен изцяло! „Не, аз разбрах, че ти си подготвен много по-добре от другите, дето са завършили семинария и академия“. И така стана, на Илинден 1969 година бях ръкоположен за дякон в село Беласица. Една година бях дякон, после архидякон на дядо владика и на Велики Четвъртък бях ръкоположен за свещеник. Така започнах служението в града, вече 44 години в храма „Света Богородица“, а съм председател на манастира „Света Петка“. Като пострадах с гърлото, три операции правих на гласните струни, служа по-малко, трудно ми е.
• Ванга идваше ли на черква“
• Идваше. Но повече на манастира ходеше, там е по-спокойно. Още като бях дякон, тя ме повика при нея и каза: „Искам да бъдеш мой изповедник! Ти ще ме изповядваш, ти ще ми помагаш и в молитви, и във всичко“. Това й беше нужно за много духовни неща, щото това беше борба, духовна борба на силите – и едните, и другите, и беше направо мъченица. Това не беше живот! Но хората не познават нейния живот, познават отвън, а вътрешната борба не я знаеха. Имаше нужда от един близък духовник, пред който да излее мъката на душата. Това е много важно. Така изкарахме доста време заедно. Почти всеки ден. Сутрин минавам през нея в шест-седем часа – да се разговорим за нещо, което й тежи. После вече отивам на служба и тя тръгва да работи. Така минаха годините. Винаги в близост сме били.
• Ванга е споделяла с вас. Откри ли ви нещо по-различно за невидимия свят от това, което знаем от библията“
• Това е, това е, същото си е.
• Доброто и злото, дяволът…
• Борба! Борбата е жестока.
• А някои й завиждат!
• Ооо, къде ще й завидиш! На мъчението“ Нейното не беше труд, а мъченичество – това не беше живот!
• Но как издържаше тя на всичко това“
• Постоянно се молеше.
• Молитвата е помагала“
• Само молитвата, да, само молитвата.
• Тя кога е чувствала тая потребност“ Или винаги е била така“
• Винаги е била така, от самото начало, като е започнала борбата.
• От ослепяването ли тръгват тия неща“
• Да, да.
• Проф. Илия Манолов я е питал: „Откъде знаеш да ме питаш за неща, които нито ги знаеш, нито ги разбираш““. Тя казала, че има един дух на 17 сантиметра над главата…
• Ангелът!
• Ангелът ли й говори“
• Да. За всеки един, който идва, за всеки има Ангел Хранител.
• Всеки човек има ангел пазител“
• Да, да, но за нас е невидим.
• А какво беше здравето на Ванга“ Като изключим тоя психически тормоз.
• Тя беше здрава жена. Само жлъчката, оплакваше се от жлъчката. Давах й билки да пие, отвара. Иначе беше здрава, нямаше заболявания. Силна по дух, много силна. Силен, бодър дух.
• Казват, в последните години сте я поддържали с много билки.
• Да, с билките, иначе като минават години, организмът отслабва.
• А с какви билки, за какво“
• Общоукрепващи.
• Можете ли да кажете названието на някоя билка“
• Аз й правех чай общ, букет с обикновени билки, които да ободряват цялото тяло. Това е много важно. Тя не се хранеше и немаше сили, които да я поддържат. Варях й да пие билки, да подържа силата си, енергията, защото не се хранеше. Не можеше, просто не приемаше.
• Имате предвид последните й години“
• И в началото беше така. Да. С много малко храна се задоволяваше. Просто тялото й нямаше нужда от храна. Съвсем малко, слабо. Тя си беше по начало постница, не се хранеше. Вземе едно ребро и само го ближе. Обичаше да е в компания, но тя не ядеше. Но заради хората, те се радваха.
• Вие водили ли сте й хора за пророчество“
• Не, не, щото не е имало нужда. Отказвах, не исках да я притеснявам. После, самите пазачи не разрешаваха. Отивах само по мои духовни неща, ние се разговаряхме общо, за това, което нас двамата ни интересуваше, но не и други работи.
• Сънували ли сте я, откакто е починала“
• Пет-шест пъти съм я сънувал.
• Дали ви казваше нещо“
• Не, не. Просто видение, разговор обикновен.
• Тя страхуваше ли се от смъртта“
• Не. Тя постоянно казваше: „Господи, много ми даде, не искам, изморих се, немам сили вече. Повикай ме, повикай ме! Не мога вече“. Товар голем беше. Не беше лесна работа.
• Защо толкова много хора са се обръщали към нея да кръщава децата им“
• Тя кръщаваше тия хора, на които жените не могат да забременеят, умираха им децата – е такива деца. За да се задържат.
• Значи тя е имала тая сила“
• Имала е. Тая сила я черпи от небето. Всичко е от небето. Помагаше, в това отношение помагаше.
• Ванга е казала пред моя приятелка на кръщенката на дъщеря й през 1973 година, че до оня момент е кръстила 1300 деца. А още колко ли е кръстила до 1996-а!
• Аз съм кръстил над хиляда деца, на които тя е кума. От цяла България, от Македония, от Гърция, отвсякъде…
• Какви имена избираше най-често“
• Името, което се казва от небето. Тя не кръщаваше на дядо, на баща. Името, което идва от небето – това е!
• Защо някои говорят, че не бива да се предсказва бъдещето“ Та нали самата християнска религия се основава на пророчества“!
• Хорски работи! Така мислят, така приказват. Като не са запознати с много неща.
• А за Бог говорила ли ви е, какво точно тя разбира под Бог“
• Тя го е виждала като духовна сила, енергия, която идва от небето. Бог никой никога не е видял. Само Христос го изяви на света: „Който е видял мен, е видял Отца ми“. Друг никой не е достоен да види лицето на Бога. Тая светлина е изгаряща. Чудесата говорят за Бога. Дето се казва в молитвата за кръщението: „Велик си, Господи, и чудни са твоите дела. Нямам думи достатъчни да възпея твоите чудеса“. Кой може да възпее Бога“ Никой, никой.
• И все пак се страхуваме от смъртта“
• Защото не познаваме живота след смъртта. Смърт няма. Има преминаване от една форма в друга.

• Да, ама дали сме ние“ Тогава губим може би личността си“
• Не, не, не! Духът преминава от една форма в друга форма. Тука е груба материя, която не издържа повече. Евангелието ясно казва: „Дните на човешкия живот са седемдесет години“. Оттам нагоре е дар от Бога, ако поживееш. Толкова издържа материята на земята, повече не.
• Всички отчитат, че Ванга е говорела с мъртвите. Как са й се явявали“ Говорили ли сте с нея за това“
• Тя ги е виждала като ефирни, прозрачни, не стъпват на земята. Тя казва: те никога не стъпват на земята, като ангели.
• Мъртвите дали са около нас“
• Всякакви сили има около нас. Идват, посещават ни, пак си отиват.
• А дали ни наблюдават нашите близки умрели“
• Наблюдават ни, всичко се знае. Тя викаше: „Ако знаете какво има около вас, живи ке умрете!“. Не сме сами. Около нас е пълно със сили: и едни, и други, всекакви.
• Малко страшно ми звучи на мен…
• Но не ни е дадено ние да го виждаме, защото нема да издържим.
• Ами то значи тогава и смъртта не е избавление“
• Тя е естествена. Не може без нея. Казва: „Съгрешихте… умряхте“, това е. Нали казва Христос: „Не плачете за тези, които си отиват във вечността. Те получават своята награда. А плачете за себе си, които оставате тук, на Земята. Вашият изпит продължава“. Тук сме ученици. И всеки ден ни изпитва Бог, всеки ден.
• Какво е вашето обяснение за хора като Ванга“ Как се появяват те на Земята“ Ужким като нас, но и не като нас. Отворени към някакъв друг свят. Тя е между двата свята.
• Това всичко идва от небето. Да, да. Това е дар от небето. Не е човешки дар. Човек нищо не може да направи със себе си, па и със другия. Бог избира души, които ги изпраща на Земята, подходящи. Те се явяват в неговото велико име.
• Трябва да бъдат много силни“
• Разбира се. И той им дава тая енергия. Тя е извънземна енергия, не е човешка енергия.
• Ванга не ви ли се е оплаквала, че все пак е сляпа, че има всички тия видения“
• Не, никога, никога. Тя си имаше видения и беше свикнала с всичко това. Тя си виждаше по друг път, по духовен път.
• Подарявали са й нещо и тя казвала: „Я, я, какви хубави цветове!“.
• Ами да, дава й се. Всичко. Тя си разговаряше с цветята. Казваше: „Всеко цвете си има език!“. Тя много мразеше да се късат цветята: „Оставете ги да живеят!“. И взимаше за подарък не цвете откъснато, а саксия.
• Добре, но тя към животните няма такова отношение, както към растенията.
• Да, тя много обичаше цветята, крайно много. Защото казваше: „Цветята са дадени от Бога да лекуват материята на човека“. Всичко, което е дадено, е лекарство. Всичко е лекарство. Всяко цвете е лекарство, всяка тревичка. И не бива да се къса така и да се хвърля. Трябва да се ползва. Те са живи същества, които страдат.
• Вие ходите ли да берете билки“
• Не ходя вече, болят ме краката. Навремето ходех, много ходех. А сега вече не мога. Има си хора, които ги събират под мое ръководство.
• Имате ли си любима билка“
• Всички билки са любими. Всички са хубави. Никой не бива да казва, че не е хубаво това, което Бог е дал. Много пъти казват: „0, това цвете хич не е красиво!“. Което е дадено от Бога на Земята, всичко е красиво. То може да е грозно за твоето око, ама то те лекува. То е дадено за тебе. Всеко цвете лекува посвоему. Жълтият цвят лекува едно, синият – друго, червеният – друго. За всеко заболяване има. формата на плода, формата на цветята, всичко е строго определено. Аз познавам по формата на самото растение кой орган може да лекува.
• И Петър Димков ли ги е разбирал така нещата“
• Да, да. Ето самите животни как откриват. Някое боледува и знае коя тревичка. Надушва, отива, пасе от тревичката и се лекува. Аз съм ги наблюдавал кози, овци, като съм ходил едно време по балкана. Която овца, коза страда от хемороиди (майсил), отива и пасе тая тревичка, която е за майсил. Пасе, пасе, че е горчиво все пак блага трева иде хапне и пак отива там. Кой я учи“ Небето. Всичко е от небето. Но човек трябва просто духовно да се взира в тия неща. Във всяко нещо трябва да видиш божеството.
• Какъв е смисълът от човешкия живот“ От живота въобще“
• Бог е създал човека на Земята по образ и подобие негово и да унаследява Земята, да бъде красива Земята. Защото човекът е образ на Бога. Не е случайно дадено. Но ние изкривихме нещата и ще се самоубием.
  25 март 2014 г., Петрич

ПЕСЕН ЗА ЛЕЛЯ ВАНГА
МАРИЯ ПЕТРОВА е начална учителка от Благоевград. Автор на над 600 стихотворения; на книгата „Учител без дневник“ (2007), в която с любов развежда децата в интересния свят на животните и хората. Записала е 1720 народни песни от Пиринския край и 100 от родното й село. Издава аудиокасета с 12 песни по нейни текстове и музика, записани в Радио Благоевград. Стихотворението й за Климент Охридски става Химн на СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ – Благоевград. Когато Струмски чифлик от село става квартал „Струмско“ на Благоевград, съставя списък с имена на улици, част от които са запазени и до днес.
Музика и текст
Мария Петрова

ПЕСЕН ЗА ЛЕЛЯ ВАНГА
Хоро самодивско ли зърна,
та вихър без милост те грабна.
Очите ти в рани превърна
и слънцето в мрака пропадна.
А беше красива и млада,
несетила женския трепет.
Щом господ решил е – ще страда,
изпраща й знак от небето.
След време прие слепотата.
В живота самотна не беше.
Пред двора свещен, пред вратата
човешката мъка стоеше.
А днеска във Рупите топли
от черното слънце огрян
ще чуем и тайният тропот
на златния конник мечтан.
В угаснал вулкан е потънал,
разказват легендите стари,
краката си конят подгънал
и чакал часът да удари.
Знамение господ да прати,
да тропне със златни копита,
да тръгне щастлив по земята –
за леля Ванга да пита.

Поспри се, ех, коннико блуден,
послушай ти нейния глас!
Духът на светицата буден
ще бди непрестанно над нас.
ЛАЛКА БЕНГЮЗОВА