Социалната изолация в продължение на два месеца има и положителни страни. Пандемията даде възможност за активна работа на скулптора на дървени фигури от сапаревобанското село Овчарци Васил Говедарски да създаде малка зоологическа градина.
„На мен карантината ми се отрази много добре. Произведох много птици, зайци, пейки…”, заяви пред тв „Запад” скулпторът, славата на когото се носи и зад границите на България. „Имам покана да отида да работя и живея в Норвегия, но засега предпочитам да остана тук, нямам интерес”, заявява творецът.
Васил Говедарски изработва уникални скулптури по оригинален начин – само с резачка оформя мечки по 1 тон. В склада му „съжителстват“ още крокодили, магарета, коне, вълци, орли, кучета, сърнички, елени, диви прасета, щъркели, бели лястовици и какво ли още не.
Неговият дом е сред атракциите в село Овчарци, което се намира в полите на Северозападна Рила. Пред портата му стои мечка, тежаща близо половин тон, която посреща гостите. Негови произведения купуват не само българи от различни части на страната, но и гърци, сърби и други. Изселници в Италия превозват специално огромните творби, за да украсяват прекрасните си градини. Туристически обекти в Сапарева баня разполагат с огромни животни, изработени от майстора, като някои от скулптурите са поставени и на публични места.
Васил Говедарски е на 37 години. „Първоначално всичко тръгна като хоби и към момента мога да кажа, че това е моето призвание и професия. Обожавам работата си“, разказва Говедарски. През годините Васил работил като строителен техник, въпреки че по образование е учител по рисуване. Наученото и в средното, и във висшето училище донякъде му е от полза в работата с метъра и длетото.
„Никога не съм преподавал, но винаги съм обичал изкуството. От много малък рисувам и това ми беше една мечта. Със съпругата ми сме работили в Германия и Италия няколко години. Там рисувахме камионите на лунапаркове и циркове. Но все ни теглеше към България и се върнахме отново в родината си“, обяснява още Васил.
Висшето си образование завършва със специалност „Дърворезба“ във филиала на Техническия университет в Дупница. По време на обучението се е включил в организирани посещения на музеи по дърворезба в европейски страни. Докато разглеждал една интересна експозиция в Германия, осъзнал, че може да създаде произведения от дърво, но не с помощта на длето. Като се върнал в България, започнал да експериментира върху дънер от бор, като ползвал резачка. Установил, че само след час материалът започва да прилича на животно. Често Васко черпи идеи и от сина си Иван, който е плътно до родители те си в нестандартното начинание.
Сега в склада му има всевъзможни „живи твари“, изработени по тази технология. Най-многобройни са мечките, като ги прави в различни размери според поръчката – от 50 см до 3 метра. Един от най-огромните му екземпляри е гризли с отворена уста, която тежи над 1 тон. Тя е висока 3 м, диаметърът й е 1,20 м и е изработена от ела. По-дребните й посестрими са по около 500 кг. В склада си е складирал цял зоопарк – крокодил, магарета, коне, вълци, орли, кучета, сърнички, елени, диви прасета и какво ли още не.
За своето хоби, което вече се е превърнало в професия, младият мъж казва, че е екипна работа. „Аз изработвам фигурите, моята съпруга ги лакира, рисува и изобщо прави всичко необходимо. Това ни носи и на двамата огромно удоволствие“, категоричен е 37-годишният мъж.
Мечките са сред любимите творения на Васил Говедарски
От такъв дънер започва пътят на дървената скулптура
Новата зоологическа градина, изработена за двата месеца изолация
