Огласеният в събота проект за мащабен стенопис „Алея на бойната слава на България“ на стената край казармата на ул. „14-и полк“ в Благоевград провокира изненадващо разгорещена обществена дискусия, а социалните мрежи се превърнаха в поле на спорове „за” и „против”. Идеята е на местното гражданско сдружение „Възродена България – българско народно единение“, което има структури и в редица големи градове на страната. Председателката му Людмила Костадинова обясни, че става дума за монумент от 60 авторски картини на сцени от всички победоносни битки на Българската армия от основаването на България до Втората световна война.
Първата картина вече е факт с финансовата подкрепа на общината, като от сдружението обясниха, че са избрали проектът да се реализира от столичния художник Иво Илиев Yeto, тъй като в Благоевград не са намерили достатъчно добър специалист в тази сфера. По сметки на сдружението за реализация на идеята ще са нужни 980 000 лв., като в тази сума освен изображенията са включени и средства за ремонт и реконструкция на бетонната ограда и изграждане на козирка по цялото й протежение срещу ерозия, художествено осветление и създаване на приложение, през което за всяка сцена чрез QR код да се разказва историята.
Идеята да се рисува по бетонната стена на бившата казарма не е нова за благоевградчани. Многократно там са се изявявали ученици от различни школи и специализираните паралелки с профил „Изобразително изкуство“ в НХГ. През лятото на 2019 г. рекламираният като Международен 3D арт фестивал завърши със скандал заради изображения с рекламна цел на същата стена, „вмъкнати“ без регламент към арт изява на сдружение „Арт Юнивърс“. Проектът визираше 7-8 изображения и бе финансиран с 12 110 лв. от данъкоплатците през общинския фонд „Култура“, но се оказа, че местни предприемачи и дружества неофициално са поръчали и финансирали допълнително рекламни пана на бизнеса си, без за това да има определени критерии, за да се включат всички, които желаят.
Новият грандиозен проект планира всички изображения на стената, вкслючително и добавените по-късно от ученици, да се заличат, като на тяхно място да се оформи „Алея на бойната слава на България“. По думите на Л. Костадинова, тя ще се превърне в национална туристическа атракция. Любопитен факт за сравнение е, че първата историческа сцена, която бе представена с обявяване на старта на проекта, общината е финансирала с 10 000 лв. Форумите „гръмнаха“ от мнения, видеа и снимки на неособено добре подготвената стена за изпълнение на първото изображение и запълнените с хартиени чували разстояния между отделните панели на стената.
Заради активността на гражданското общество по темата вестник „Струма“ събра няколко мнения за проекта на експерти в различни области.
ЯНКО ХРИСТОВ, ГЛ. АСИСТЕНТ В ЮЗУ „Н. РИЛСКИ“, ДОКТОР ПО ИСТОРИЯ И ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ, ИСТОРИЯ НА ВИЗАНТИЯ И БАЛКАНСКИ НАРОДИ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО:
ИМА МНОГО НЕЯСНОТИ ОКОЛО ИЗБОРА НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ И ПОСЛАНИЯ, НО СТРАХОВЕТЕ МИ СА НЕ КОИ , А В КАКЪВ КОНТЕКСТ И КАК ТЕ ЩЕ БЪДАТ ПОСТАВЕНИ НА СТЕНАТА
Първият ми „сблъсък“ с тази идея бе през очите на малкия ми 5-годишен син, който се впечатли от новото изображение до входа на старото поделение, когато минавахме с градкския автобус по ул. „14-и полк“. Така че имаше един глас „за“ новото и различното на фона на тази рушаща се, или ако не, със сигурност грозна бетонна стена. Ако трябва да съм откровен, като обикновен гражданин админирам изпълнението на подобен проект, който ще направи средата по-красива и приятна за окото на минувачите. От професионална гледна точка за това какво ще се включи като сцени, кои ще бъдат героите, какви ще бъдат посланията, ако има и текстове, и как те ще бъдат изписани, е по-различно. Ако гражданското сдружение реализира идея върху частен терен без публични средства, стига да няма обиди и да не се подклажда етническо и друго напрежение, нека прави както и каквото си иска, но щом се ползва терен на общината или на държавата, смятам, че е нужна обществена дискусия или най-малкото по-широко разгласяване и повече информация какво се случва.
Като любител на изкуството чисто субективно всеки човек може да каже дали нещо му харесва или не и то ще е лично мнение, но когато говорим за такава среда смятам, че каквото и изображение да се предпочете, то не трябва да е твърде елитарно и модерно и да е лесно за възприемане от масовата аудитория. Т.е. там трябва да има по-класически подход към оформянето на изображенията. От дадената информация става ясно, че са планирани 60 „картини“, това е много труд и не знам екипите, които ще ги изпълнят, как ще работят, как ще се контролират средствата, дори те да са дарителски, кой ще „надзирава“ целия процес… Има много неясни неща, но от призмата на професията ми е важно кои ще са личностите, които ще бъдат изобразени, и кой ще ги избира. Със сигурност ще има субективен момент, но не бива да сме твърде взискателни, защото нашите национални герои са достатъчно разпознаваеми и популярни дори за хората, които не се занимават професионално с история. Страховете ми са по-скоро не кои, а как ще бъдат поставени на стената, в какъв контекст. И как ще бъдат оформени и обособени различните епохи и лица. Да, всички са свързани с историята ни и ни носят чувство на национална гордост, но да изглеждат като един безконечен низ от налепени кадри като на фотографска лента, без вътрешна кохезия.
Като гражданин съм категорично „за” грозната стена да се превърне в нещо красиво, още повече съм „за” да има възпитателен момент. На практика съм наполовина спечелен за тази кауза от реакцията на сина ми. Това, че улицата е натоварена, не ме притеснява особено, приемам го по-скоро като възможност повече хора да имат достъп и да го виждат. Но си мисля дали интересът към тази поредица от изображения в един момент няма да наложи промяна на движението на градския транспорт. Като цяло подкрепям идеята, но не да се прави на всяка цена само за да е шарено, а да има мяра. Трябва да има по-широка публичност, да се знае дали изображенията ще са свързани само с българската бойна слава, или ще има и сцени, свързани с българската просвета и култура, като смятам, че не е удачно сред изображенията да има твърде драматични сцени, като се има предвид, че по тази улица минават деца.
Що се отнася до изпълнителите на този проект, със сигурност трябва да са хора с опит и признавам, че не съм запознат има или не в Благоевград такива кадри. Като цяло смятам, че такива инициативи са похвални, стига да не се превръщат в гротеска или посланието им да е съмнително, защото често пъти в стремежа си да направят един текст да изглежда по-стар изпълнителите допускат сериозни грешки от недостатъчно познания, затова трябва много да се внимава.
САВИНА ТОПУРСКА, ДОКТОРАТ В УНИВЕРСИТЕТА „ПАРИЖ 8“ ПО „ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО“:
ПОЛИТИЧЕСКИ СТЕНИ, МЕНТАЛНИ ПРЕГРАДИ
ИЛИ „АЛЕЯТА НА БОЙНАТА СЛАВА“ В БЛАГОЕВГРАД
В Благоевград за пореден път ставаме свидетели на хаотичност и абсурдност при вземането на решения за публичното изкуство и среда. Затова споделям своята позиция на теоретик на съвременното визуално изкуство, художник и активен гражданин, роден в Благоевград и живеещ от десет години във Франция. Посетила съм ред държави, участвала съм и съм
организирала културни мероприятия и именно това ми дава увереността да изкажа открито позицията си по повод „Алеята на бойната слава”, която се заражда в гр. Благоевград като поредния бароков декор, с някаква
несеризона и научно непотвърдена образователна цел, която в крайна сметка пропагандира войната като ценност и геройство.
Но нека разгледаме нещата по точки.
1. Кой стои зад въпросния проект?
От различни местни медии научихме, че инициатор на идеята е Людмила Костадинова. Тя се реализира от сдружение „Възродена България – БНЕ” със съдействието на Община Благоевград. За г-жа Костадинова знаем, че е била два пъти кандидат-кмет на Благоевград, но също така тя и други 3-ма души, между които двама служители на Община Благоевград, счупиха стъклото на македонския клуб в града на 2 февруари тази година. За случилото се тя каза: „Аз съм инициатор и това не е вандалски акт”. Ами в
ХХI век не знам как се наричат подобен тип прояви, но със сигурност не е „интелектуален, творчески труд”. В контраст на това престъпление, за което нямаше нито един наказан, дори и дисциплинарно, няколко месеца по-късно същите претендират, че ще създават „Алеята на бойната слава”. От тези факти можем да заключим, че сцени с насилие и демонстрация на власт са техен специалитет. Това от своя страна е силно притеснително, знаейки, че живеем в една демократична, мирна и европейска страна, която има ценности, различни от тези от Средновековието.
За сдружението „Възродена България – БНЕ” знаем, че то е основано през 2019 г. и негови членове са Николай Иванов, Ричард Софрониев и Милена Ванева, а Костадинова е председател.
2. Каква е идеята на проекта „Алея на бойната слава”?
Знаем, че оградната стена на военното поделение на Благоевград, граничеща с основната пътна артерия „14-и полк“, ще бъде покрита от край до край с 60 графити, които имат за цел да илюстрират батални сцени от основаването на България до Втората световна война. Кои са те, не е ясно. Има ли вече готов проект за всяка една картина, също не се знае. А се твърди, че проектът трябва да бъде завършен точно преди следващите кметски избори тази есен. Питам кой художник би могъл да изпълни поръчка за 60 картини с такива размери само за няколко месеца, при положение че дори цялата сума все още не е събрана?
През 18 и 19 век баталната живопис заема значимо място в европейската живопис, особено в руската и френската, като в творчеството на художници като Йожен Дьолакроа и Василий Суриков проникват хуманистични тенденции, достигащи при Франсиско Гоя и Василий Верешчагин до крайности в изобразяването на ужасите на войната. В България също има батална живопис. Обикновено художниците са били изпращани на фронта, за да рисуват. Най-известните батални български художници са Антон Митов, Илия Петров, Константин Щъркелов и Димитър Гюдженов. В този ред на мисли е интересно от какви източници ще се вдъхнови избраният автор? И какво би се случило, ако парите не се съберат? „Алея на бойната слава” ще остане страдална и незавършена?
3. Какъв е бюджетът на проекта?
Знаем, че обявеният бюджет е близо 1 млн. лв. Или по-точно 980 000 лв., които сдружението се надява да събере чрез дарения. В тази сума са включени подготовката на стената, проектът и изпълнението на рисунките, както и поставянето на козирка, която да предпазва графитите, и създаването на мобилно приложение, към което ще водят QR кодовете, създадени за всяка рисунка.
4. Какво е участието на Община Благоевград в този проект?
Любопитен е фактът, че Община Благоевгра и кметът Илко Стоянов застават зад това сдружение и проекта, давайки своето разрешение и финансова подкрепа от 10 000 лв., без да има публично допитване, гласуване от Общински съвет и организиране на комисия от художници, критици, историци и урбанисти. По тази логика почти всякаква идея би могла да бъде създадена в общественото пространство, стига финансирането да е частно и да се хареса на главния управник?! Г-н Кметът има административните правомощия да одобрява или отхвърля дадено художествено предложение, но той не е специалист в областта и е доста несериозно да предриема такива решения, които засягат всички граждани и публичното пространство.
Би следвало, както има допитване до различни компететни лица за друг вид проеки, като например архитекти, инженери, юристи, икономисти, така да се вземе предвид и мнението на представители от художествените среди, в това число и на директора на Градската художествена галерия в гр. Благоевград Иван Милушев. В сегашната ситуация не са се произнесли и историците, които да потвърдят истинността на визуалните композиции, както и да съдействат с архиви, документи и научна информация. А ако проектът е с образователна цел, както се твърди, то би трябвало да се вземе предвид и оценката на отговарящите лица от Регионалното управление на обазованието и Историческия музей в града. В противен случай не можем да говорим, че този проект е образователен,
научен или художествен. Това автоматично го причислява в графа „продукт, атракция с комерсиална цел”, което е твърде несериозно начинание, за да застава зад него Община Благоевград. Последиците биха били много сериозни, като например: недобра естетическа реализация, недоизмислена концепция и несигурно изпълнение. Тук не става въпрос за свободни картини в стил стрий арт, а за декор, изпълнен с ярки и сложни композици, близки до тези на видеоигри или фантастични филми.
5. Защо е нужна тази демонстрация?
Галерията на битките в зала „Версай” създадена в 1837 г. За да анализираме случващото се, можем да разгледаме няколко подобни примера. Първият е от замъка Версай във Франция. След Френската революция той се превъща в музей и се създава галерията на битките, в която и до днес се помещават, забележете, само 33 картини на важни битки за Франция.
„Панорама на битката при Ватерло“ от 1911 г. Вторият пример е на „панорамите”, които започват да се създават през XVIII век. Техните сюжети обикновено са батални сцени. Художниците са търсели как да пресъздадат обширното пространство на фронта. За това се измислят едни обли архитектурни пространства, които са предшественици на киносалоните. Наричат ги „панорами”. Наименованието идва от древногръцки „пан”, или „παν”, всичко, а орама, или „ραμα”, е спектакъл. Изображенията са в издължен, хоризонтален формат, който днес наричаме също панорама. Те имат за цел да обхванат в 180 или 360 градуса наблюдателя и да го пренесат в друга среда. Една от най-известните панорами е „Панорама на битката при Ватерло” от 1911 в Белгия.
И третият пример е от България, която също има панорама. Тя носи името „Плевенската епопея” и е създадена по повод 100 години от Освобождението на Плевен от османско иго. Тя също има статут на музей, а представените картини и материали са с документална стойност.
В Благоевград обаче има идея за цели 60 картини, които да се намират до една права улица с наклон! Но сами разбирате, че във всички посочени примери става въпрос за музейна експозиция, а не за украса в градска среда. Сюжетът за възхвала на битки, воени действия и идеализирането на участниците, които също са допринесли за смъртта на някого, независимо от каузата, е повече от опасно да се прави в открито пространсто, в голям град, на фона на ожесточена война в Украйна и масовите убийства в Сърбия, на които станахме свидетели само преди няколко дни. Мотивът, че подобни сцени ще възпитават и образоват благоевградчани, е нож с две остриета. Да не говорим, че подобно грандоманно изображение се намира пряко до натоварена улица. Някой дали се поинтересува дали това няма да разсейва шофьорите? И дали няма да създава предпоставки за опасни селфита в близост до движението? Къде точно ще трябва да застане зрителят, за да има необходимата дистанция, за да види цялата картина? На отстрещния тротоар или по средата на улицата?
6. Какво е посланието на „Алея на бойната слава”?
Разбира се, че можем да се попитаме с въпроса защо бойни сцени от далечното минало? С това ли иска съвременният българин да се „слави”? Нима войната е все още идеал сред някои? По такъв ли начин ще възпитаваме бъдещите поколения в ценности за уважение, равенство, приемственост, мир, внимание към ближния и природата?
Г-жа Костадинова твърди, че „Алеята на бойната слава”, наричана от мен „голямо недоразумение“, ще обединява. Но моля ви се, войната винаги разединява, тя не обединява. В една битка винаги всички са губещи. Няма слава във войната, няма славна битка. А стената винаги е символ на преграда, на граница, а не на обединение. Най-известните стени в света, като Китайската, Берлинската и тази наскоро построена от Тръмп, свидетелстват за това. Има слава в разума и интелекта. България може да се слави с всички свои природни и културни богатсва, със своите успели българи, с техните изобретения, открития и с това, че е част от една обединена, демократична и просперираща Европа.
Затова предлагам на Община Благоевград да преразгледа своето решение за този проект, наречен романтично „алея”, за да предотвратим възможността тази „алея” да се превърне в „лабиринт на кича и абсурда”. А също така да се помисли и за изнасяне на казармите извън централната част на града. Това е терен с голям потенциал и местната управа трябва да работи за цялостната му промяна, а не за неговото разкрасяване. Позицията ми е споделена от много благоевградчани и силно се надявам г-н Кметът да обърне внимание на всички по-горе изложени аргументи и рискове.
КИРИЛ АЛЕКСИЕВ, ДИРЕКТОР НА РИМ – БЛАГОЕВГРАД, ИСТОРИК, ДОКТОР ПО МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ И ЧЛЕН НА НАЦИОНАЛНО ДРУЖЕСТВО „ТРАДИЦИЯ“:
ЗАЩО НЕ?! ОТНОВО СЕ ПОЯВЯВАТ ХОРА, КОИТО ДА ОПОРОЧАТ ЕДНА ДОБРА ИДЕЯ И НАЙ МЕ Е ЯД, ЧЕ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ НАПАДКИТЕ СА С ЯРКА ПОЛИТИЧЕСКА ОКРАСКА
Защо не?! Да не е по-добре да минаваш покрай тази грозна бетонна стена, все едно си в затвор?! Ако се направи качествено, ще е много добре според мен. Не знам дали е нужно някаква комисия да реши кои моменти от историята ни да се изобразят или кои текстове би било добре. Не съм запознат с идейния проект, до нас не са се допитвали, но ако собственикът на оградата, ако това е поделението, и общината са одобрили проекта, какъв е проблемът?! Не виждам драма. А и ако гражданско сдружение набере нужните средства, защо да не го направи?! По-добре ще е при всички положения, отколкото да гледаме тази рушаща се стена. А и ще има някакъв възпитателен момент. Виждам, че отново има хора, които се опитват да намерят кусури на една добра идея и това не ми харесва, предполагам, че ги е яд, че няма да вземат големите пари. Честно казано, предпочитам, като се качвам и слизам всеки ден по ул. „14-и полк“, да гледам нещо красиво и възпитателно. Толкова много се радвах на изображенията, които се направиха преди 5-6 години, и винаги съм се чудил защо не ги направят по цялото продължение на стената. И сега като видях, че започват да работят, и информацията, публикувана в медиите за идейния проект, много се зарадвах, стига, разбира се, всичко да е законно и да се направи както трябва. Не мисля, че забележки, че мястото не е подходящо, са съдържателни, защото съществуващите от 4-5 г. там картини не са предизвикали досега ПТП. Нито досега някой е драскал върху тях или има акт за вандалщина, което значи, че хората възприемат позитивно подобна инициатива.
Графитите са временно изкуство, вярно е, че преди време се дадоха пари, за да се направят досега съществуващите, и може да се намери друга форма да се запазят, като се заснемат и се издадат в каталог например. Има си начини и хора, които да го решат, но в крайна сметка градската среда е „жива“ и се променя, а и всяко нещо търпи развитие. Ако може да се „ъбгрейдне“ и проектът е мащабен и цялостен, защо да не се направи?!
Нека си припомним близкото минало, ако искахме да се „консервираме“ в Благоевград, и до днес нямаше да има кръгови кръстовища. Помня много добре, че първите кръгови не се приеха добре от много джумалии, но хората бързо се убедиха във функционалността и удобствата им. И друг пример ще дам, осветителните тела, които се монтираха в кв. „Вароша“ и около музея, нима не дават друга визия на целия район, който преди беше потънал в тъма и мизерия?! Лошо ли е?!
Ако търсим за какво да се закачим, за да отречем нещо, ще ги намерим. За първата работа още докато я рисуваха, си помислих, че трябва да мина пеша, за да я разгледам, и ще го направя, но чак пък да съм отвлякъл вниманието си като шофьор от пътя, не съм. Най ме е яд, че голяма част от нападките са с ярка политическа окраска от хора, които целят да атакуват за всяко нещо общината, което не им прави чест. Възмутен съм от реакцията на някои хора, които се втурнаха да оплюват начинанието, без самите те да са направили нещо смислено и стойностно за този град. Като обикновен гражданин, който всеки ден минава по тази улица, приветствам идеята и силно се надявам тя да се довърши докрай. Нима бе лоша идеята ликовете на големи имена от българската история да се изобразят на санираните блокове?! Толкова много деца разпознават вече с лекота тези фигури! Пак ще кажа, че може би би било добре идейният проект да се съгласува предварително, но донякъде разбирам инициаторите защо не са го направили публично, защото каквото и да предложат, все ще има хора да намират кусури. И накрая нищо няма да се направи. Но развитие трябва да има!
АРХ. КОСТАДИН САНДЕВ : КАТО ЦЯЛО ИДЕЯТА ЗА МЕН Е ДРЕБНА РАБОТА, КОЯТО НЕ ЗАСЛУЖАВА ВНИМАНИЕТО МИ
Минавайки с колата по улицата, успях нещо да зърна, защото вече има нещо направено. Тази стена няколко пъти вече е рисувана досега, дори има рисунки и от по-рано. По принцип аз не одобрявам рисуването по фасади и сгради, защото смятам, че така се нарушава видът на много архитектурно издържани сгради. В конкретния случай със стената разбирам, че това драскане и писане ще премине в някакви картини, но си остава в сферата на временни неща с кампаниен характер, които не остават трайно, и като произведение след две години с времето постепенно изчезват. Сумата, която се споменава, е респектираща, какво значи да се дадат 1 млн. лв.?! И откъде ще се съберат тези средства?
Отделям нещата от историята със събитията и фактите, защото има историци, които трябва да се произнесат кои събития да бъдат изобразени. Защото кой, ако не историците, трябва да определи това, или трябва да ги подминем?! Това започване се прави, за да предреши нещата, хората да кажат: „Ей, колко е хубаво, нека да продължават“. При всички случаи този проект на тази бетонна стена, дълга над 500 м, трябва да се види и обсъди от художествен съвет, както и идеята на автора или авторите. Нека се представят, да знаем кой ще ги рисува тези работи, кой е авторът, да представи проектите си, след като това не са местните, пренебрегнати в този случай благоевградски художници. Проектите да получат някакво одобрение или неодобрение, за да се върви напред, а не направо да започва да се рисува по стената. Въпрос на преценка на специализираните органи по организация на движението по тази силно натоварена градска улица, даже от магистрален тип, е доколко мястото е удачно за осъществяване на подобна монументална идея. Със сигурност ще отвлича вниманието на шофьорите и ако се правят нещата както трябва, този проект трябва да се съгласува от експерти в различни области. Да не говорим, че в замислените размери изображенията няма как да се възприемат от прилежащия тротоар и трябва да се гледат от отсрещния, при това човек трябва да върви пеш, за да види тези батални сцени. Като цяло идеята за мен е дребна работа, която не заслужава вниманието ми.
Подготви ДИМИТРИНА АСЕНОВА
