Най-старата църква в Дупница – „Св. Николай Мирликийски-Чудотворец”, отбеляза храмовия си празник за първи път след своята мащабна реставрация. Протойерей Иван Айдаров отслужи празнична света литургия в храма след пауза от 40 години, като през целия ден дупничани палеха свещици за здраве и благополучие на семействата им. Майсторът-готвачът Стоян Кадийски приготви 6 казана с курбан за празника. Петте казана с боб и единственият с картофи и ориз бяха раздадени на миряните към обяд в двора на църквата. Вярващите похвалиха клисаря за готварските му умения, който напълни съдовете им с осветените гозби.
Припомняме, че след близо половинвековно занемаряване енорийският живот на най-старата църква бе възстановен на 20 април тази година, точно на Светли четвъртък. С основен принос за реставрацията бяха именно усилията на протойерей Иван Айдаров, който предостави над половин милион лева за ремонтните дейности.
„За първи път след пауза от 40 години отбелязваме храмовия празник на църквата. В началото реставрацията вървеше доста трудно, докато не се появи дарителят Юлиан Манов, който откликна на моята молба. Човекът даде стотици хиляди левове, за да може храмът вече да е в това състояние. Не беше удачно църква, посветена на такъв светец и един от най-почитаните в православието, да тъне в забвение и разруха. Днес по посещението в храма се вижда, че хората са доволни от възстановяването. Някои хора за пръв път влизат, особено по-младите, и остават впечатлени от видяното. Надявам се, че на всяко богослужение той ще бъде пълен, защото когато храмът е пълен, това радва и нас, свещениците, както и Бога, светиите и Божията майка. А когато храмът е празен, това не говори добре и за самото духовно развитие в населеното място. Продължаваме да облагородяваме храма и дворното пространство около него с каквото можем. Но без подкрепата на Юлиан Манов нещата нямаше да са такива, каквито са. Сигурно пак щяхме да отворим храма, но без стенописите. Да не говорим за двора, който в началото изобщо не ни беше цел. В началото искахме просто да съберем някакви средства и козметично да поправим каквото можем. Всичко се беше разпаднало, но успяхме да го възстановим“, каза пред репортер на „Струма“ протойерей Иван Айдаров, който е председател на Църковното настоятелство на храм „Св. Николай Мирликийски-Чудотворец“.
Свещеникът беше категоричен, че едно от чудесата на св. Николай за Дупница е именно реставрацията на храма, носещ името му. „Св. Николай е един от най-почитаните светци. Както се пее в неговия празничен тропар: „Св. Николай е правило на вярата, образ на кротостта, учител на въздържанието“. Той е пример не само за миряните, но и за пасторите и за нас, свещениците, за това по какъв начин трябва да се отнасяме с хората. Той е откликвал на всяка молба. Станал е архиепископ на град Мира по чуден начин. Когато е отишъл в града, в този момент е имало събор и са избирали архиепископ на града. Тогава на един от архиепископите във видение се показва един младеж в бляскави дрехи, най-вероятно ангел, и казва: „Утре сутринта ще застанеш на храмовите врата и който влезе пръв в храма, това ще бъде новият епископ на град Мира и неговото име е Николай“. Така и прави той и разказва за своя сън. Застава на вратата и пръв идва именно св. Николай, който отговаря, че е раб Божий и така става новият епископ на град Мира, избран не от хората, а от Бог. Неговото житие е много обширно и с него се свързват много чудеса. Знаете, че той е покровител на мореплавателите и на рибарите. Както приживе, така и сега, когато човек се обръща с искрена молба към св. Николай, той винаги откликва на молитвите. В това лично се убедих и аз. Когато ми беше възложено да възстановя храма, бях в абсолютна безизходица. Храмът нямаше никакви средства и беше в много тежко състояние. Но аз знаех, че св. Николай няма да остави нещата така. Отправял съм изключително много молитви към него да се намерят хора, които да помогнат. И това стана, защото според мен срещата ми с дарителя не е нищо друго, освен Божие чудо. Бог изпрати този човек, който изобщо не се поколеба да помогне. Изобщо не каза, че това ще струва много пари. Или пък да изсипе средствата и да каже, че повече не го интересува. Напротив, винаги в свободното си време той беше с нас и помагаше не само финансово, а с идеи. От това по-голямо чудо на св. Николай за този град мисля, че няма!“, завърши отец Иван Айдаров.
Храмът е архитектурно-строителен и художествен паметник на културата. Главен строител на църквата е прочутият възрожденски архитект и строител майстор Миленко, архитект на южното крило на Рилския манастир, а стенописите и запазените стари икони са дело на най-добрите майстори от Самоковската и Дебърската школа.
Момент от службата
Миряните по време на тържествената света литургия
Първоначалната постройка на черквата е изградена през 1609 година от ктитора й йеромонах Георги. След по-малко от две десетилетия е разрушена от турците и през 1623 година е възстановена от същия йеромонах. Той е и първият свещенослужител в храма, гробът му е открит в църквата. В нея е погребан и един от последните български архиереи на Самоковска епархия – Ефрем, митрополит Самоковски. Над вратата на черквата е имало надпис с датата на първоначалното й съзиждане, но при обновяване и разширяване през 1843-1844 година е бил зазидан в стените й. Тогава е направена една от най-големите реконструкции на храма. Ремонтът бил разрешен със специален султански ферман, който строго забранявал разширяването й, но българите не го спазили.
Черквата „Св. Никола” представлява трикорабна базилика с дължина 13 м и широчина 7 м. Корабите са разделени с по два реда от по 5 цилиндрични каменни колони, дебели 0,50 м. Красиви арки свързват колоните както помежду им, така и с отсрещните стени. В тях са зазидани гърнета за подсилване на резонанса, на което се дължи и невероятната акустика в храма. Иконостасът е направен от тухли. Представлява иззидана стена, в която са поставени отвори за поставяне на три реда икони.
ДИМИТЪР ИКОНОМОВ
