ЗА УЖАСА ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ! Три деца разчувстваха перничани с автентични разкази от преживени тежки катастрофи

Три деца от Пернишко, пострадали при катастрофи, получиха вчера обезщетения по 1000 лв. от Българския червен кръст. Те им бяха връчени от директора на БЧК Наташа Минева. Средствата са за лечение и възстановяване. Гост на събитието бе и шефът на „Охранителна полиция“ към ОДМВР в Перник комисар Йордан Дундаков.

Историите на пострадалите Ивана /15 г./, Николай /15 г./ и Александра /13 г./ разплакаха всички присъстващи на церемонията. Децата разказаха за преживения ужас от катастрофите. Думите заставаха на гърлото на Ивана от Брезник.

„Изводът от това е никога повече да не се качвам при шофьори, изкарали книжка преди една седмица“, каза момичето.

Николай пък бил ударен на пешеходна пътека в кв. „Църква“. Той бил с множество рани и счупен крак. Наложило се да му направят операция и да му поставят имплант.

На тротоара на ул. „Малашевска“ пък кола удря 13-годишната Александра. Тя помни кошмара все едно е бил днес.

„Прибрах се от училище и реших да се разходя с една приятелка. Минахме покрай къщата на наш познат и се заговорихме. Смеехме се. Той реши да ме напръска с вода, всичко беше на игра. Направих една крачка назад и колата ме удари. Опитах се да стъпя, но крака ми бе извъртян на обратно. Стъпих на централната си кост. Кракът ми приличаше на желе, ходилото беше почти откъснато. Направиха ми операция в „Пирогов“, поставени са ми три импланта“, разказа тийнейджърката.

Майка й Румяна Михайлова, която е ресурсен учител в Перник, не успя да сдържи сълзите си.

„Бях втора смяна и бяхме извели децата на двора, когато телефонът ми звънна и разплакана жена ми заяви, че е ударила дъщеря ми, тя е много зле и не знае какво да прави. Прилоша ми, тръгнах към болницата. Шокът е огромен, докато разбереш какво е станало и какво е състоянието на детето ти. Кракът й се възстанови, но психическата травма остава“, сподели майката.

Наташа Минева и комисар Йордан Дундаков пожелаха на младежите всичко, което са преживели, да остане в миналото, а усмивките им да не слизат от лицата им.  

ПЕТЯ КОЛЕВА