Била съм жертва и на физическо насилие. Това е просто момент, в който два свята се сблъскват. И това просто се случи.
Това заяви пред сутрешния блок на Нова телевизия една от звездите на сериала „Откраднат живот”, актрисата Диана Димитрова.
Пред Мариян Станков-Мон Дьо по Нова Димитрова бе болезнено откровена за живота, актьорската професия, любовта и страстта си рисуването.
„Не деля хората по пол – заяви Диана Димитрова. – В ежедневието си съм мъж в много моменти. В нашата работа трябва да си устойчив, да си силен характер. Случва се и рядко да съм жена – когато става дума за това дали къдриците ми са както трябва или устните ми са изпръхнали”.
Актрисата се връща към детството си.
„Отгледана съм от баба ми – разказва Диана Димитрова. – Имали сме много особена връзка с нея. Така се случи, че баба ми бе най-близкия ми човек. Тя ми даваше съвети за гаджета и училище. Научи ме да вярвам повече в себе си.
Критикуваше ме за битови неща като пушенето, пиенето на нафта на терасата. С нея си правихме коктейли на терасата. Почина от много рядък вид рак през 2016 година. А никога не е пушила. На следващия ден след смъртта й трябваше да съм на снимки за „Откраднат живот” и директно от погребението пътувах за снимки. Ако бе жива, щеше да ми каже да отивам да си върша работата.
Актриса, художник, писател на детски книги. Определено най-сериозният ми талант е рисуването. От малка рисувам. И сега подготвям изложба и дори и аз самата нямам представа защо приех. Имам тежък трафик на снимки. Така се вкарах в едно приключение от три месеца снимки и рисуване. Актьорската професия и професията на художник са напълно различни, нямат нищо общо”.
Диана Димитрова признава, че не харесва театралните среди.
„Не харесвам театралните среди. Заради това много страня от тях и ги избягвам – признава тя. – Не съм човек, който може да си поставя маски. В актьорството трябва да имаш силен характер, за да оцелееш. Мисля, че доказах на хора с позиции, че има за какво да ми дадат шанс да показвам, че мога. Не да ми постелят червен килим, а да ми дадат шанс. Не съжалявам, че съм толкова директна, но нека говорим за нещата такива, каквито са. Имало е режисьори, които искат да четем сценарии на свещи в 04:00 часа сутринта. Това не е само в Холивуд.
Била съм много пъти обект на различни видове насилие. В НАТФИЗ преподавател ме мачкаше и тормозеше. Този псилохогически натиск продължи един семестър, а след това започна и във втори. Тогава щях да осъдя академията. Сега бих искала да му кажа на този преподавател да не прехвърля собствените си комплекси на други и да е жив и здрав. Била съм жертва и на физическо насилие. Много нелеп момент, за който не искам да говоря. Важно е, че сме живи и здрави. Нещо като шамари. Но много по-сериозно. Пребиване. Не искам да и спомням какво точно е било. Случи се преди години. Нямам реален спомен кога точно. Опитвам се много да не мисля. Тръгнах си веднага след първото пребиване. Беше веднага. Осъзнах, че не съм преценила, че имам контакт с човек, който има психически отклонения. Това е просто момент, в който два свята се сблъскват. И това просто се случи.
В любовта бих искала да бъда себе си и да имам смелостта за това, и човекът до мен сега мисля че го разбира. Бих била готова в любовта да простя почти всичко.
От известно време вярвам, че все още има останали истински мъж на тая планета. Получих доказателство и вярвам. Може да се каже, че човекът до мен сега ми помогна да открия това. Той е добър човек. Аз съм човек, който вярва в преражданията. Всичко, което почувствах още от първия момент, в който го видях бе, че разбрах това.
Много пъти в живота си съм била влюбена, но това усещане за мен е лъжа. То не ти дава реална представа какво в действителност се случва.
Ако срещнат Господ, бих го помолила да ми прати здраве, повече време за да свърша всичките си проекти и няколко „Оскар”-а.
Ако днес трябва да си нарисувам портрет ще е черно-бял. Там има достатъчно нюанси. Не искам да рисувам себе си в цвят, за хора, които не искат да видят нюансите в черното и бяло”.
