Служебна бележка, с която медицинска практика в Англия уведомява българин, че евентуално може да бъде прегледан от лекар специалист на 18 април 2023 г., предизвика оживена дискусия сред лекари и пациенти. Бележката бе публикувана от специалиста по вътрешни болести, кардиолог и докторант по здравен мениджмънт д-р Анатоли Тачов, който преди години беше директор на РЗИ в Благоевград.
„Днешната реалност в богатата Великобритания. Записване при специалист за догодина, края на април. И забележете, догодина пациентът ще се срещне с член на екипа на д-р Усман Джафер, който да прецени дали д-р Джафер ще отдели от ценното си време за него. Имам много пациенти българи, които идват от „белите“ европейски страни специално за преглед. В чужбина, по техни думи, се чака много, а като се доберат до преглед, не е сигурно, че ще се видят с лекар, не могат да си позволят почти никакви претенции за изследвания, консултации или назначено лечение“, написа д-р Тачов под въпросното направление и допълни:
„Англичаните си чакат и не се оплакват. А иначе нашата система е наистина много зле и ще става по-лошо. Това е тъжната истина“.
Повечето от приятелите му, голяма част от които здравни работници, се съгласиха с него.
„Да, така е, но върви и обяснявай, ако си нямаш работа! Ако личният лекар не „уважи“ желанието ти да отидеш при специалист, ако не те приемат в болница, нищо че не е необходимо, но близките така преценяват, леле малеее!!!”, написа Венка Стоянова
„Така е и в Норвегия, и в други държави предполагам, но трябва да се добави, че когато пациентът има спешен проблем или съмнение за злокачествено заболяване, всичко се решава на мига. Освен това:
1. Пациентът не ДОПЛАЩА нищо за лечението си.
2. Стараят се максимален брой хора да получат максимално добро обслужване.
Накратко – имат такава здравна система, каквато бе у нас в първите години на работата ни като лекари
(заедно започнахме).
А в някои области, като зъболечение и ранно пенсиониране, социални и т.н., не могат и да си го помислят дори“, коментира колегата му д-р Димитър Замфиров.
Директорът на МБАЛ „Лозенец“ Мишел Леви е готов с диагнозата:
„Нашата система е зле по няколко причини:
1. Трябва да се раздържави НЗОК и трябва да влязат здравни застрахователи!
2. Никой и никъде не е сметнал и/или калкулирал труда на лекарите, сестрите и помощния персонал!
3. Класифициране на лечебните заведения и намаляване на техния брой с 50-60%.
4. Създаване на спешни портали ( високо оборудвани) с възможност за еднодневна хирургия!
5. Преразглеждане на цените на медицинските дейности!
P.S.
А иначе да, само в България и още една-две държави можеш да видиш Доцент или Професор или лекар специалист след няколко часа изчакване!“.
„Точно така е! – съгласен е и Владимир Вълчев, директор на РЗОК – Видин. – За съжаление същите хора не ценят това, което имаме. То безспорно има и недостатъци, но и доста предимства, които не бива да игнорираме, ако искаме да сме обективни и да вървим напред!“.
Според Таня Нейкова от болницата в Кюстендил
„явно пациентите са много жилави, че издържат толкова време, когато имат нужда от лечение. Не смятам, че точно този пост, с тази дата са илюстративни за добро здравеопазване“.
Дистрибуторът на медицинска техника Младен Иванов обаче е категоричен, че българското здравеопазване „не може да стъпи и на малкия пръст“ на английското, въпреки месеците чакане за специалист:
„Не съм чул моите приятели англичани да се оплакват, а са 70-годишни пенсионери от средната класа. На мъжа преди 3 години му смениха колянна става, а жената беше оперирана с рак на гърдата. Като живееха в Смолянско преди 10 години, имаха големи проблеми в смолянската болница, въпреки че плащаха яко. А и България е на първо място в света по смъртност…“.
Според д-р А. Тачов всъщност България оглавява доста повече черни класации в областта на здравеопазването, и една от тях е средната възраст на работещите лекари.
„Днес се измъкнах от леглото с триста зора. Едвам, едвам пристигнах в кабинета. През цялото време си мислех, че преди време на моите 60+ години вече щях да съм в пенсионерския клуб на партия бридж или табла с наборите. Сигурно ще изкарам още някоя година в работен режим, ако е рекъл Господ. Ама не ми се мисли какво ще стане в медицината след нашето поколение. Сегашната действителност в Англия и някои други високоразвити страни, където се чака с месеци за достъп до лекар, ще е несбъдната мечта“, коментира с болка кардиологът, който само преди няколко месеца навърши 60 г.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
Този кандидат-пенсионер на 60+ години, който трудно се измъквал сутрин от леглото, че да иде на работа, какъв ДОКТОРАНТ е тогава и за кога, пък и за чий -уй му е този докторат?