Д-р Стойчо Кацаров е роден през 1964 г. в гр. Дупница.
Завършва медицина през 1990 г. Има специалност по вътрешни болести и специализация по здравен мениджмънт. През 2004 г. завършва магистратура „Право“ в Югозападния университет в Благоевград. Работи последователно като участъков лекар, ординатор във вътрешно отделение. Избиран е за народен представител в 38-то и 39-то народно събрание от СДС. В периода 1999-2001 г. е бил назначаван последователно за областен управител на Софийска област и заместник-министър на здравеопазването. Основател е на Центъра за защита на правата в здравеопазването. На 11 май 2021 г. бе назначен за министър на здравеопазването в служебния кабинет.
– Г-н Кацаров, бръкнахте в „раната“ на българската здравна система. Колко дълбоки са уврежданията и какви са решенията?
– Здравната система не работи добре и това не е субективна оценка – вижда се от медико-статистическите показатели. Ние живеем най-кратко в Европейския съюз, на първо място в света сме по показателя обща смъртност, детската смъртност е близо два пъти над средната в ЕС и сме с едни от най-лошите показатели за предотвратима смъртност и смъртност от лечими заболявания. Имаме най-много болници, харчим относително най-много за лекарства, имаме най-малко медицински сестри и пациентите ни доплащат почти половината от стойността на медицинската помощ при средно 15-16% в другите страни от ЕС. Тези показатели отразяват тежки системни проблеми. Дори незабавно да започне решаването им, резултатите ще се видят след години.
– Какви са най-тежките проблеми в доболничната и болничната помощ, които констатирате по време на пандемията от Ковид-19?
– Ковид-19 извади наяве много от дефектите на здравната система, които иначе бяха видими само за експертите. Извънболничната помощ за дълго остана извън борбата с пандемията. Спешна помощ беше претоварена и зле координирана. Болниците нямаха възможност да се преструктурират бързо, за да посрещнат нарасналите нужди от звена за лечение на инфекциозно болни.
– Проверките, които предприехте, ще обхванат ли болничните заведения извън София? Има ли такива в Югозападна България, т.е. в областите Благоевград, Кюстендил, Перник?
– Не съм назначавал масови проверки. Проверяваме сигнали за нарушения и злоупотреби¸ както беше в Александровска болница.
– На база на досегашните проверки изясни ли се какви са причините за голямата смъртност сред болните с коронаинфекция българи?
– Чакам доклада на Националния център за обществено здраве и анализи. Общата смъртност през последната година достигна ужасяващи нива. Това трябва да се анализира, да се направят необходимите изводи и да се предприемат мерки за промяна. Ако се правим, че нищо не е станало, грешките в управлението на кризата ще се повторят при следваща вълна или епидемия от друг причинител.
– Може ли да ни предоставите справка колко са починалите в Благоевградска област с Ковид-19 по време на пандемията, тъй като такава не беше публикувана от РЗИ и областния щаб?
– Чакам официалните данни от доклада на НЦОЗА. Това, което е известно, е, че коефициентите на общата смъртност за 2020 г. в Кюстендилска и Пернишка област са значително по-високи от Благоевградска.
– Има ли случаи на починали пациенти от Ковид-19, които са проверявани от ИА „Медицински надзор“ и са стигнали до прокуратурата?
– Нямам конкретна информация. Със сигурност са проверявани случаи на починали с Ковид-19.
– В МБАЛ – Благоевград имаше няколко случая, включително с починали родилки, и на мъж, който почина след ваксинация. Какво е движението по тях?
– Трябва да се обърнете към Изпълнителна агенция „Медицински надзор”. Те извършват проверките за качеството на медицинската дейност по закон и имат информация за резултатите от тях.
– Извършват ли се проверки за работата на РЗИ по време на пандемията? Ще се стигне ли до кадрови промени?
– Да, извършвани са проверки. Там, където се установят нарушения или недобро управление, са предприети съответни мерки, включително и кадрови промени, когато е необходимо.
– Каква е кадровата обезпеченост на РЗИ – Благоевград, че толкова време нямаше техен екип на ГКПП – Златарево, което доведе до ситуацията българи, които пътуват до Струмица, да прекосят цяла Македония, за да се върнат през ГКПП – Гюешево, а от месец май и през ГКПП – Станке Лисичково?
– Този проблем е решен. Предвидили сме прехвърляне на допълнителни щатни бройки за всички РЗИ, които обслужват гранични пунктове, за да се увеличи капацитетът на граничния контрол с оглед нарастващия поток от пътуващи през летния сезон. Закупени са допълнително количества устройства за разчитане на така наречените зелени сертификати. Засега, с малки изключения, на граничните ни пунктове няма забавяне на преминаването по наша вина. Задръстванията на някои пунктове са заради работата на граничните власти на съседните страни.
– Зачестиха сигнали на граждани за нелюбезно отношение от страна на служители на РЗИ на ГКПП – Кулата, които им създават проблеми относно бързите тестове за Ковид-19. Как реагирате при подобни случаи?
– Всеки сигнал се проверява. Апелирам обаче към гражданите за повече толерантност. Нека имат предвид, че служителите на РЗИ работят вече една година и повече в много натоварен режим и дори не са излизали в отпуск, така че напрежението и претоварването могат да се отразят в даден момент и на отношенията с гражданите.
– Виждаме, че ваксинационният процес буксува. Каква е причината за отлива от желаещи, и то в момент, когато вече има осигурени достатъчно по брой и вид ваксини?
– В страната не се проведе информационна кампания преди началото на ваксинацията. Множеството скандали, свързани с някои ваксини, и недоверието като цяло към политиците се превърна в нагласа срещу ваксинирането. Опитваме се да се противопоставим на това с аргументите на разума, да направим разговора за ваксините рационален. Колкото по-бързо се ваксинираме, толкова по-бързо ще излезем от ситуацията на ограничителни мерки и ще се върнем към нормалния си начин на живот. Ако хората не се ваксинират, мерките ще продължат по-дълго, а при нова вълна ще станат и много по-строги. Това е.
– Къде се нарежда Благоевградска област по брой ваксинирани в страната? Колко са хората, които са имунизирани?
– Към днешна дата поне по 1 доза са получили 57 600 души от Благоевградска област, което е близо 20% от населението. Средно за страната са ваксинирани 24 %, така че областта изостава в това отношение.
– Трябва ли хора, които са преболедували, да се ваксинират?
– Препоръката на експертите е да се ваксинират, след като изминат 6 месеца от боледуването. Аз самият постъпих по този начин.
Интервюто взе БЕТИНА АПОСТОЛОВА
