Димитър Георгиев Кочев е роден през 1956 г. в китното село Блажиево, община Бобошево. След като завършва средното си образование, работи в ГДР /Германска демократична република/, Ирак, Иран и Кувейт. Връща се в родното си село и отваря фурни за хляб, а от 15 години е земеделски производител. Едната му дъщеря Емилия Кочева е агроном по професия. Завършила е Аграрния университет в Пловдив. Има две специалности – бакалавърска степен „Растителна защита“ и магистърска степен „Европейски експерт по земеделските и селските райони“. За разлика от много нейни колеги, тя избира да остане и да работи в България. В момента земеделието е семеен бизнес на Кочеви.
– Г-жа Кочева, Вие сте агроном по професия и един от младите земеделски производители в село Блажиево. Само ентусиазъм ли е нужен, или нещо повече на млад човек като Вас, за да се занимава със земеделие?
– Нужно е човек да има желание, хъс и любов, да си обича работата. Започнах да се занимавам със земеделие като дете, помагах на моите родители Димитър и Димитринка Кочеви, които са много трудолюбиви и отговорни хора. Те ни научиха със сестра ми на трудолюбие, уважение към хората и с честен труд да си изкарваме хляба. Хареса ми много и това ме провокира, след като завърших средното си образование, да запиша и да завърша Аграрния университет в Пловдив. Имам две специалности – бакалавърска степен „Растителна защита“ и магистърска степен „Европейски експерт по земеделските и селските райони“. И вече от 15 години се занимавам професионално със земеделие.
– Много български студенти отиват в чужбина на бригада, а Вие имали ли сте желание да работите зад граница?
– Имах възможност да отида на бригада и в САЩ, и в Англия, но нямах желание. Моята бригада е тук. Предпочитам да се реализирам в родината си, в моя роден край, да работя със семейството си, отколкото да съм в чужбина. Предпочитам чужбина да е само за почивка.
– От ранна пролет до късна есен Вие продавате плодове и зеленчуци на пазара в Дупница. Все повече ни заливат вносни плодове и зеленчуци, които са на по-ниска цена. Как се отразява това на Вас и каква е покупателната способност на дупничани?
– От 6-7 години усещаме как покупателната способност на дупничани се повишава. Преди години хората искаха много неща да купят, но нямаха пари. От 6-7 години се чувства как лека-полека благополучието на обикновените хора, където сме и ние, се подобрява.
– Как минава един ден през различните сезони и по колко часа работите на полето?
– Есента засадихме марулки, чесън, лук…От есента до зимата ги отглеждаме, поливаме, завиваме ги с агрил, пръскаме с минимално количество препарати. Стараем се да е екологично… В момента готвим разсад за домати, пипер, краставици, праз, лук, люти чушлета, дини, пъпеши, както в табли, така и на леха. И за нас да изкараме на полето, имаме и поръчки за хора, които се занимават като нас със земеделие на открито. Произвеждаме разсад и за тях. Лятото по 15-16 часа сме на полето. Хем работим, хем пазим селскостопанската си продукция от хора, които са мързеливи да си изкарват с труд хляба, а предпочитат наготово.
– България винаги е била райската градина на Балканите. Българите връщаме ли се към традицията да купуваме български плодове и зеленчуци, понякога и на по-висока цена, или предпочитаме да си купуваме по-евтини домати и чушки от Македония, Гърция и китайски чесън?
– Географското разположение на България е такова, че тук са произведени, произвеждат се и ще бъдат произвеждани най-качествени плодове и зеленчуци. Имаме повече слънчеви дни, които създават сладостта на произведената продукция чушки, домати, краставици, дини. Произвеждаме може би един от най-сладките пъпеши. Нашето семейство разчитаме на качествените български семена, получаваме ги от Института по зеленчукови култури „Марица“ – Пловдив. Мисля, че вече голяма част от българите предпочитат българските плодове и зеленчуци, защото са с много по-добри вкусови качества, отколкото вносните.
– Вие като млад човек обичате ли да ходите на дискотеки и срещнахте ли голямата любов в живота си?
– Когато бях студентка, ходех на дискотека, сега предпочитам да се развивам, да работя. Да, срещнах голямата любов в живота си.
– Какво ще посъветвате младите хора, които имат желание да се занимават със земеделие?
– Младите хора, които имат желание да се занимават със земеделие, да влагат любов и желание за работа. Да не се отказват, защото в България може да се реализира човек, стига да има желание и подкрепа.
– Нека да включим в нашия разговор и стожера на Вашето семейство, баща Ви Димитър Кочев.
– Г-н Кочев, Вие сте от Блажиево, разкажете за Вашия род.
– Роден съм и съм израснал в семейство, в което още от малък са ме възпитавали на труд и любов към родното. Родителите ми се занимаваха със земеделие. Единият ми дядо по майчина линия беше пчелар и имаше 60-70 кошера.
– Имали сте възможност да работите в бившата ГДР /Германска демократична република/ по времето на социализма. Какви бяха условията на работа там?
– През 1979-1980 г. бях на работа в ГДР. Бях в три-четири града и там работех в консервни предприятия, в които се правеха сокове, нектари…По време на социализма човек, колкото по на запад ходи, денят става слънчев. ГДР беше огледалото на социализма, ако е било по-добре тук, нямаше да я има тази стена. Брандербурската врата не я прави Западна Германия, а я направи Източна Германия…Няма нито един гражданин от Западна Германия, който да дойде в източната част, а обратното – гражданите от Източна Германия преминаваха в Западна Германия. Нищо, че някои граждани днес, които са по-възрастни от мен, твърдят, че по време на социализма е било по-добре. И в момента децата на политиците, включително и на социалистите, учат в САЩ, Англия, Германия, Франция. Нали е по-хубаво в Москва. Аз имам близки, двама братя, които в момента работят в САЩ, те са се реализирали и работят по специалността си от много години. Винаги ми се обаждат, когато си идват август месец. И ме питат: „Митко, какъв подарък да ти донесем от САЩ?”. Винаги ми подаряват хубави дънки, фланелка…А последния път им казах да ми донесат оригинално, копринено американското знаме. Миналата година ми го донесоха и вече на 4 юли – Деня на независимостта на САЩ, ще си го слагам на къщата в село Блажиево. До българското и до знамето на Европейския съюз ще си слагам и американското знаме, когато Бог е решил да се раждам, е трябвало да се родя в САЩ, а не в България.
– Защо точно в САЩ?
– Защото имаш американската възможност, която е неограничена. Искаш ли да работиш, ставаш милионер. Скоро гледах билборд на една магистрала, на която имаше нарисуван охлюв. А под охлюва пишеше: “Богат се става бавно“. В САЩ не е така.
– Работили сте в Ирак, Иран… Преживяли сте и бомбардировките в Кувейт…
– Работил съм дълги години в Ирак, Иран и Кувейт в петролни депа. Условията в Ирак не бяха толкова добри, но в Кувейт бяха перфектни. Работех на едно петролно депо, което беше до рафинерията. Правихме ремонт на резервоарите за бензин, масла…По време на работа една нощ ни бомбардираха няколко иракски самолета и стана т.нар. Пустинна буря. Саддам Хюсеин влезна в Кувейт. По време на войната ни евакуираха. А след това се върнах в България, направих няколко фурни за хляб, отначало всичко потръгна добре, но всяко начало има и край, и решихме да се занимаваме със земеделие. Тук си тежим на мястото.
– Според Вас в България създадени ли са необходимите условия за развитие на земеделието?
– В България в последните три-четири години се създават по-добри условия за развитие на земеделието и по-точно в зеленчукопроизводството. Но има някои недостатъци, които може би управляващите недоглеждат. Не може за една и съща продукция да плащаш два вида данъци. Един път ние произвеждаме продукцията и за да ни дадат субсидия по така нареченото обвързано производство, трябва да доказваме колко продукция сме произвели в даден декар. Например при декларирани 10 декара картофи искат 2 тона от декар. Доказваш колко тона си произвел, минимално количество два тона от декар, имаш данък на произведената продукция. След това, като ти дадат субсидията, имаш нов данък на субсидията. По т.нар. програма дават средства за борба с вредители. За да получиш обезщетението за този препарат, ти плащаш пак данък. На собствените ти пари те карат да си платиш данък.
-А какво трябва се направи, за да може земеделските производители да имат по-добри условия за работа и да се развива земеделието?
– Преди три-четири години бяхме освободени от данъци. А сега, като ти дадат например 10 000 лева субсидия, 8000 лева вече са я взели. 60-70% са субсидиите и ги вземат обратно във вид на данъци. Все още сме оптимисти и поради тази причина не сме напуснали България. Мисля, че някои неща ще се коригират, особено като влязохме в Европейския съюз, някои неща се пооправиха. Поради това че сме оптимисти, от миналата година март месец влязохме във владение на една оранжерия в Дупница. Тук произвеждаме зеленчуци, малко цветя и най-различни разсади за зеленчукопроизводство, като произведената продукция е с гарантирано качество, следена от Агенцията по храните, което е много важно. За вкусовите качества отговаря нашата дъщеря агроном Емилия Кочева.
– Вие сте били един от активните членове на синята идея в община Бобошево, а на миналите местни избори бяхте кандидат за кмет на село Блажиево от ПП ГЕРБ. Защо решихте да се кандидатирате, какво искахте за се промени в селото?
– Като се завърнах през 1990-1991 година се включих в политическия живот на България. Първо бях член, а след това председател на СДС в община Бобошево. След дълги години постепенно отшумя девизът СДС, и защото винаги съм бил политизиран, сега съм член на ПП ГЕРБ. Кандидатирах се за кмет на село Блажиево, защото си обичам селото и исках да променя начина на живот на хората тук към по-добро.
– А имате ли желание да се кандидатирате на местните избори тази година?
– Не. Почти нямам желание, тогава бях и по-млад. С каквото мога, на тези избори ще помагам на кмета на село Блажиево и на кмета на община Бобошево, който според мен се е доказал като кмет на място.
– Според Вас достигнахме ли така желаната демокрация?
– Аз съм от тези хора, които сме живели до 30-32 години в социализма и сега живеем в демокрацията. Има още какво да се желае. Демокрацията може да не е хубаво нещо, но по-хубаво от демокрацията не е измислено още. Да не забравяме къде е социализмът, хората включително и във Венецуела се вдигнаха срещу диктаторите, останаха Куба и Северна Корея. Хубавото не идва наведнъж, трябва да си го отвоюваме, с повече труд и работа всичко се постига.
– Като човек, който е „врял и кипял“ в обществения живот и политиката, какъв съвет ще дадете на българските политици?
– Българските политици, на които много често половината от живота им преминава в чужбина, и най-вече в Белгия, Холандия, Германия, да видят хората там как живеят, особено пенсионерите… Като се пенсионира един обикновен гражданин на Германия, Белгия, Франция, Холандия, Англия, купува нова кола, нови дрехи, зарежда фотоапаратите и отива в Гърция на Акропола или в България да прави снимки. А какво прави българският пенсионер? Българският пенсионер, ако живее в една гарсониера в града, отива си на село и започва да работи, за да помогне на младите, които едва свързват двата края, доизносва дрехите им. А в същото време с пенсията си едва стига да си плати тока, парното и да си купи хляба.
НИКОЛАЯ ИВАНОВА
Е. Кочева с майка си в оранжерията
Димитър Кочев се радва на своята продукция на полето
Емилия Кочева на полето
Агроном Емилия Кочева на дипломирането си
