„Земеделските производители от Кюстендилско трудно намират пазари за произведеното”, изплака стопанинът от кюстендилското село Скриняно Иван Марански.
„ Държавата ни така е устроена, че всеки иска да вземе от производителя, та дори и на по-ниска цена. Получава се така, че има случаи, при които прекупвачите печелят 2-3 пъти повече от нас. Ние каквото произведем, пък няма къде да го пласираме. Всичко е насила, предлагаш, търсиш клиенти чрез приятели. Е, какво да правиш, да обикаляш по пазари, по борси да си предлагаш продукцията, или да се мъчиш да произведеш. Само обещават – казва Иван Марански. – С производство се успява, но като има къде да се пласира. На нас не ни пречи да работим, но пречат съществуващите неуредици, които не са от вчера и от днес. Това е като поговорката на времето „ Е немаме мост да преминем реката, обещанието – ще се направи. Няма деца, еми ще си направим и деца, тези обещания са велики“, добавя производителят.
Иван Марански има27 декара череши, сред които има и нови насаждения в село Скриняно. „Миналата година измръзна всичко, загубите са ми хиляди левове. Успях да набера 15 кила вишни, нито ябълки съм брал, нито череши. Сега не мога да кажа, че положението е на 100 % розово, но е добре. Сега всичко си правя сам, не мога да отделя средства. За работници и дума не може да става. Ми този работник, ако реша да го регистрирам, той ще излезе в болнични. Аз съм човек на години – 71 направих, и утре мога да се откажа, но защо да захвърлям създадените през годините градини, не трябва да се похабява. Тук трябва да се мисли малко и държавнически. Всеки идва при производителя и иска череши за 50-60 стотинки килото, а после на борсите цените скачат в пъти повече. Ако няма кой пък да купи от нас, още по-зле, цялата структура е сбъркана”, добавя той .
Според него изкупната цена на черешите не трябва да бъде под 2 лева. „Преди една седмица се върнах от Испания. Ами в момента тяхно производство череши са 25 евро. Аз често ходя натам, виждам каква е ситуацията. А ние нашите първи череши поне с 10 лева да тръгваме, пак не можем да покрием разходите. Трудът пък изобщо не се покрива, то разходите не могат да се покрият. Не се отчайвам, но оптимизъм при нас има само на масата. Все пак трябва да се храниш, да си купиш обувки, лекарства и всичко друго. Обиколил съм света и съм видял как става, не може да се взима само от селското стопанство. В Испания е много по-различно – от пътищата, до ресторанта, културата, а земеделието е много дотирано. Айде да оставим Испания, да погледнем съседите – Македония и Сърбия, там са къде-къде по-добре от нас“, коментира Марански.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
