В Пиринския край хората са по-темпераментни, сигурно е от водата и затова е лесно да бъдат футболисти
64-годишният интернационален треньор по футбол Наджи Шенсой обикаля Европа, практикувайки стародавната традиция на своите сънародници гораните – гурбетчийството. Със своя емоционален нрав той впечатлява българските футболни почитатели повече от двадесет години.
Роден е на 20 февруари 1958 година в град Призрен, тогава в рамките на Югославия, а днес Република Косово. Има скромна състезателна кариера от 1988 до 1993 г. в местни и турски отбори, след което се отдава на треньорската професия. Преди няколко години за втори път пое отбора на „Пирин“ -Благоевград и за втори път под негово ръководство съхрани отбора в елита. Стана любимец на публиката, която го посрещаше с: „Наджи Шенсой е нашият герой!“.
Той е икономист по професия, завършил е университета в родния си град Призрен. Родителите му са учители, майка му в основно училище, а татко му по география в призренската гимназия. Пред „Телеграф“ колоритният горанин откровено разказа за себе си, семейството и откъде са дошли неговите предци, заселвайки се в областта Гора, в подножието на Шар планина.
Богомили
„Ние не сме нито албанци, нито сърби, нито македонци. Ние сме горанци! Майка ми е чиста туркиня, а татко ми е от горанците, наричат ги още богомили. От дядо ми като дете съм слушал, че когато турците са ислямизирали горанците през 18-и и 19-и век, които са се заселили в подножието на Шар планина десетина века по-рано, ги питали: „Вие какви сте?”. „Ние сме богомили, ще приемем вярата ви, но езика не ни закачайте”, им казали моите прадеди. Така и станало, от дядо ми съм слушал да говори на непознат за мен език, който постепенно изчезнал. Това е езикът на богомилите, които са дошли в Гора някога от днешните български земи. Шар планина сега се разпростира в три държави – Косово, Северна Македония и Албания. Аз съм учил в училище всичко на турски език, който в Косово е комуникативният език”.
Йерусалим
Според Наджи Шенсой родният му Призрен неслучайно се нарича Малкият Йерусалим. В града горанците живеят от векове заедно с турци, православни християни, албанци католици, както и евреи. В диаметър от около 200 метра се извисяват православна черква, джамия и католически храм. Както е в София – църкви, джамия и синагога са на метри разстояние една от друга. Някога Призрен е бил сръбската столица на крал Душан. От детството си той си спомня, че в кафенетата са сядали заедно горанци, сърби, турци и албанци, като комуникативният език между тях е бил турският. После се намесили политиците и станала войната.
Истанбул
От 33 години семейството на Наджи Шенсой живее в Истанбул. Всички имат турско гражданство. Хвали се от жена си Селвет, тя е домакиня, образцова майка и съпруга: „Аз обикалям Европа като треньор. Уверил съм се в едно нещо – най-трудно е да изкарваш по честен начин парите си!“.
Дъщеря им Джемре е магистър зъболекар. Специалист е по зъбните мостове. Обича много ските, редовно идва с приятели в Банско да карат ски. Обича много Банско и Благоевград. Синът Джамфуркан е строител по професия и сам си вади хляба като строител в Истанбул.
Мотивация
„Футболист бях до 35-годишната си възраст. В Косово играх в Пилзен и Прищина. После шест години в турски отбори – „Манисаспор”, „Ванспор”, където са кюрдите, и в „Петролоофис” – Анкара. От 1996 година съм треньор, започнах в „Манисаспор”, после станах помощник на Веселинович във „Фенербахче”. През 2002 г. дойдох в България като помощник на Йешич в „Славия“. Три пъти съм работил в Азербайджан, а през 2009 година ме поканиха в „Пирин”, когато ситуацията беше същата. Ако те хвърлят в дълбока вода, това не значи, че си обречен и ще се давиш. Трябва да се опиташ да плуваш както можеш. Не само че тогава „Пирин“ не изпадна, но стигнахме до финал за купата. Бихме „Левски” на полуфинала. После ни окрадоха 9 футболисти, взеха ги за жълти стотинки – вратаря Макенджиев, Галчев, Дани Младенов…”.
Според Наджи Шенсой, когато го поканили през есента на 2015 г. отново да спасява „Пирин”, той казал на тогавашния кмет на Благоевград д-р Камбитов: „Ще се опитам да мотивирам момчетата, но после трябва да се поставят по-високи цели. Ако целта е само да се остане в групата, аз си отивам. Двете ми пребивавания в „Пирин“ – Благоевград са ми любими дестинации в многогодишния ми футболен гурбетчилък. Обичам много хората в Благоевград. Когато излизах по улиците, непрекъснато срещах усмихнати лица, които ме поздравяват“, спомня си Наджи Шенсой. Той допълни, че трябва да се промени политиката към детската школа и талантливите футболисти да остават тук, защото Пиринският край е доказана люпилня на таланти.
За феърплея
„Футболът във всяка страна е снимка на политико-икономическото състояние на държавата. Феърплеят не се нарушава само тук, в България. Навсякъде по света малко или много има корупция и немотивирани мачове. Черното тото не е измишльотина. Дори предстоящият мач да не е от значение, на футболистите винаги им казвам в съблекалнята: „Играйте за достойнството си, играйте уважително към тези 5-6 или 10 хиляди, които си купуват билети, за да ви се радват и да ви поздравят за успеха. Ако играете със сърце и душа – това вече е изкуство! Играйте феърплей!”.
Овации
„В Благоевград настръхвах, когато на всеки мач публиката ме посрещаше с възгласа: „Наджи Шенсой е нашият герой!”. Как ще гледаш тези хора в очите, ако се опиташ да ги излъжеш с немотивирани мачове. Аз съм тотален лудак и ми трябват футболисти със същия дух. Ако някой си прави сметката да се прави на мислител, да си взима чантата и да си заминава. За мен разликата между гения и лудака е една много тънка линия. В Пиринския край хората са по-темпераментни, сигурно е от водата, и затова е лесно да бъдат футболисти. Българинът има тяло на спортист, слагам България в топ 10 на света като спортна нация“, завърши откровенията си горанинът Наджи Шенсой, който говори свободно стария архаичен български език. Такъв е запазен все още в Косово и в близките български села в Гора.
Любима му е притчата за Боридановото магаре
„Боридан е древен френски философ. Той затворил едно магаре на тъмно и 10 дни не му давал нито вода, нито сено. На 11-ия ден извадил магарето на светло и му поставил от едната страна вода, а от другата купа сено. Магарето въртяло главата насам-натам и дълго се колебаело откъде да започне. Накрая умряло от глад и жажда“.
С тази притча той казва, че в живота трябва да следваш една цел, ако се разсейваш с втора, накрая губиш и двете.
От архивите! Поетът на „Пирин“
„Това беше стихотворение на Христо Ботев. Ние сами писахме стихове“. Да, това са думи на колоритния и доста нечетен треньор на футболния отбор на „Пирин“ Наджи Шенсой, когото някои фенове в Благоевград вече наричат Поета.
Когато в началото на октомври 2015 година косовският специалист за втори път застана начело на „орлетата“, не изненада никого с реденето на куп поговорки и пословици, защото отдавна сме наясно, че е като енциклопедия по отношение на народните житейски мъдрости, от предишните му престои у нас. В последно време обаче заговори с жар и плам за най-нежния литературен жанр – поезията. И за националния ни герой и поет Христо Ботев, чието име носи стадионът на благоевградския тим. Истината е, че Шенсой превзе родната футболна действителност и се превърна в един от добрите герои в нея. Не го направи с оръжие, както Ботев действал на парахода „Радецки“. Приликата обаче е в страстта, с която треньорът преследва успехите, води заниманията и мачовете. И във вярата в каузата, пише тогава „Стандарт”.
„Играчите попиват всичко, което им казвам. Като прахосмукачки са, приемат моите идеи”, казва в типичния си стил Наджи. И отива още по-далеч. „Парадоксално е, но превърнахме една колективна игра като футбола в индивидуална. Това е така, защото 11 глави на терена мислят като една. Приличат на октопод – с един мозък е той, но с 8 пипала. Пострада ли едно от тях, то другите 7 му помагат. Това е емпатия (б.а. – съчувствие)”, твърди не на шега наставникът на „Пирин“.
За него са еднакво важни уменията на футболистите и тяхната психика. Затова работи много и в двете посоки. Видно е, че успява да се справи повече от успешно. От абсолютен аутсайдер „орлетата“ след неговото идване буквално „полетяха“. Не загубиха от лидерите „Лудогорец“ и „Литекс“, победиха „Левски“, направиха на пух и прах „Локомотив“ (Пд) и „Черно море“.
„Още с поемането на поста заявих, че
статистиката е като минижуп – показва много, но скрива най-важното. И бях убеден, че отборът ни не е обречен да изпадне. Много добре познавам прословутия пирински дух, трябваше само да го събудя и да го пусна да излезе от „бутилката“. Не съм изненадан, че толкова бързо набра скорост и вече помита всичко по пътя си“, споделя Наджи Шенсой. Дори и той обаче не може да обясни само с една дума възхода на своя тим. Разкрива, че за да се случи подобно нещо, необходимо е езикът на тялото ти да е в съзвучие с думата „работа“. Защото само талант не е достатъчен. Трябват сериозна физическа подготовка, солидна психическа устойчивост и перфектна тактическа дисцплина. Само тогава футболистът може да даде най-доброто за отбора си. Специалистът признава, че много му помагат в контакта с играчите поговорките и пословиците. Не крие, че от години ги колекционира. Знае поне 4000-5000 от цял свят.
„Една хубава поговорка може да замени цял роман“, убеден е той. Защото в 1-2 изречения е „затворена“ житейската мъдрост на даден народ”. Затова „орлетата“ често чуват следните народни умотворения: „Сговорна дружина планина повдига“, „Бащина поука – синова сполука“, „Ако си овца, вълци все ще се намерят“, „Ако гониш два заека, няма да хванеш ни един“, „Който се труди, не губи“. Шенсой чете много, интересува се от философия, психология и социология. Завършил е маркетинг в Икономическия университет в Прищина. Учил е треньорския занаят при корифей като Тодор Веселинович, стажувал е дълго като помощник при мнозина специалисти. Работил е в 6 държави като наставник. Но в България не се чувства чужденец. Още повече че е горанец – етническо българско население в Косово. Семейството му липсва, но това е рискът на професията. За децата си Шенсой казва: „Възпитал съм ги да имат големи цели. Да са първо успешни, а после добри хора. Защото няма място в света за неуспелите. Това непрекъснато повтарям и на моите футболисти – нека постигат успехи, а после да са добри. Ако са само добри, но нямат успехи, нищо хубаво не ги чака. Всеки отговаря за действията си“, твърди Шенсой.
Последното си твърдение подкрепя с история в типичен негов стил: „Лъв набол в петата си трън, извикал овчар да махне тръна, обещал, че няма да го изяде. Пастирът извадил тръна и си отишъл жив и здрав. След време обаче той нарушил закона и влязъл в затвора. Хвърлили го на лъвовете, сред които и лъвът, на който помогнал.Този лъв изгонил останалите и им казал: „Той е мой”. Човекът си помислил, че е спасен, тъй като някога помогнал на звяра. Нищо подобно. Лъвът го изял. Логиката на животното е, че щом си направил нещо лошо – ще си понесеш наказанието”, реди Наджи. И казва, че животните нямат вяра, но всяка сутрин се молят. „Лъвът – да е със секунда по-бърз, за да хваща плячка и да не е гладен. Газелата – да е по-бърза с 1 секунда, за да избяга от хищника. Не бива да си нито бавен лъв, тъй като ще умреш от глад, нито пък бавна газела – ще станеш жертва на хищника“, казва наставникът на „орлетата“, който е доволен от работата си и от успехите на своите футболисти.
