Златолист е малко селце, сгушено в Санданско-Петричката котловина, на 32 км от Сандански. За да се стигне до селото, се минава през село Катунци. Пътят към Златолист не се препоръчва за ниски автомобили, тъй като на места липсва асфалт.
През 18-19 век в село Златолист се развива железодобивната индустрия, превозва се руда и обработено и необработено желязо. През 1891 година Георги Стрезов (учител в Битоля и завършил право в Женева с дисертация „Вмешателството и Балканите”) пише за селото: „Суха Сушица, село на 1 час път от Мелник. Сградено по хълмове на едно дере. Мнозина в това село си минуват с обръчи за бъчви и каци, които продават в Мелник. Стават и овощия. Църква „Св. Георги“, гръцка. 40 къщи българе”.
Днес в село Златолист живеят 7-8 души, но целогодишно и най-вече през топлите месеци се посещава от хиляди български и чуждестранни туристи. Главната забележителност е църквата „Свети Георги”. Храмът е построен през 1857 година. Изрисуван е през 1876 година от Теофил Минов, който по това време е на 11 години. Стенописите са странни и нетипични за една църква. На едната стена се вижда гола жена и дявол с арбалет. Досега никога не е откриван такъв стенопис. На друга пък се вижда дявол, впрегнал човек в каруца. Също така има и изобразен светец с глава на кон.
В началото на ХХ век в черквата живяла пророчицата Преподобна Стойна. Тя била истинска лечителка. Родена е на 9 септември 1883 г. в село Хазнатар, днешна Гърция. На 7-годишна възраст се разболява от едра шарка и ослепява. Тогава се появяват ясновидските й и лечителски способности. След Междусъюзническата война Стойна и семейството й се преселват в България. На път за Петрич тя решава да остане в с. Златолист, и по-точно в храма „Св. Георги“. Там живее и лекува до 22 февруари 1993 г. в пост и молитва.
Храмът в Златолист, който се намира
НЕДАЛЕЧ ОТ ЕНЕРГИЙНАТА МЕСТНОСТ РУПИТЕ,
построен още по тракийско време, и до днес е запазил автентичния си облик. Чудото тук витае навсякъде, макар че в селото са останали да живеят шепа хора.
„Златолист е свято място. Черквата помага много на семейства, които нямат деца, а дълги години са ги чакали. Идват, преспиват в черквата и след това се сдобиват с чедо“, тихо и с почит към светицата ни разказа 87-годишният дядо Стоимен, който продава мед, вино и ракия на паркинга пред манастирските порти и сам е свидетел на чудесата в храма и на многото изцелени от Стойна миряни.
„Преподобна Стойна е лекувала с молитви пред различните икони в черквата. Оставяла ги е да спят в храма. На плочата долу са се молили.
ДА ЗНАЕТЕ, НАЙ-ВАЖНА Е ВЯРАТА,
без нея никакво чудо не може да се случи“, ниже приказката си дядо Стоимен. „Светицата е излекувала дори болно от туберкулоза момиче от Самоков. То е имало нещо като гипсови петна по лицето, било лекувано дори в болница в Швейцария – никой не успял да й помогне. Дядо й разбрал за Преподобна Стойна и я довел при нея. Тя му поискала само една тенекия рициново масло, 1 тенекия пчелен мед от липа, 1 шише мляко от крава, дето лежи в обор с овцете. Поискала и яйца. Рициновото масло налагала на лицето на Боянка, тя спяла на плочата в черквата и един ден й се появила нова кожа. Излекувала я, както обещала“, категоричен е възрастният човек.
В средата
ПОД КУПОЛА НА ХРАМА ИМА МРАМОРНА ПЛОЧА,
където Преподобна Стойна е заставала и се е молила. Сега туристите събуват обувките си и стъпват върху плочата, защото има поверие, че камъкът излъчва сила, с която лекува болните. Местните жители пък казват, че самото място е лековито. Случаите на излекувани са много – всякакви болки в краката и отоци миряните ги забравят тук. Светицата е изправяла много сакати хора на крака, разказват малкото останали жители на селото. Те били най-доволни, че лекувала и болните им животни – крави, овце, с билки и молитви.
Разказите на изцелените миряни са записани в житие, което се намира в храма и всеки може да ги прочете. Също така се носи мълва, че през 1912 г. турски ага дошъл с войска да изпепели храма, но Стойна му казала веднага да се прибира, че децата му са тежко болни. Чужденецът се върнал у дома, уверил се, че не го е излъгала, и вместо с огън дошъл отново с дар за монахинята.
Преподобна Стойна е живеела в килийна стая на втория етаж на църквата, където е била женската част. Днес стаичката е запазена във вида, в който пророчицата я е оставила. Вътре се влиза с чехли. Всеки посетител оставя по нещо от себе си за здраве. Таванът на стаята й е окичен със снимки. Има поверие, че този, чиято снимка е поставена там, ще се радва на завидно здраве. На масичка в стаята има книга, в която всеки посетител записва желанията си.
ЧИНАРЪТ С ЛЮЛКАТА
Легендата гласи, че чудотворното 1300-годишно дърво в двора на храма се извисява още от създаването на българската държава. Смята се, че чинарът дава огромна сила и енергия.
Докато се разхождате из двора на църквата и забележите влюбени двойки да се люлеят на въжена люлка, завързана на вековното дърво, не се чудете. Има поверие, че болките на всеки, който застане до короната на дървото, изчезват. А този, който седне и се полюлее на люлката, ще се излекува от безплодие. Стотици бели листчета с желания за здраве и сполука къта в себе си вековното дърво.
В двора на манастира се намира още и кладенец на желанията. Всеки само трябва да се наведе над него и да прошепне искането си над живата вода…
Чудото в Златолист витае навсякъде.
Преподобна Стойна умира през 1933 година, а не както пишете 1993….