„Подозирам, че истинската история е по-скромна,
а нейните най-важни дати се пазят в тайна”
Борхес
„Но убиха Александров, а той, Протогеров, остана жив: това не е ли сянка на подозрение върху него?“. Думи на Кирил Пърличев, член на Задграничното представителство (ЗП) на ВМРО, публикувани преди четвърт век. („36 години във ВМРО” – София, 1999 г., с. 133).
За кървавото лято на 1924-а, разтърсило македонското освободително движение, Георги Томалевски, брат на члена на ЗП на ВМРО Наум, пише: „Завързва се страшна мистерия. Какво търси Протогеров там, на лобното място? Защо не е стреляно и по него? Кой нареди куршумите да засегнат само Тодор, а да пощадят генерала? Тъкмо тази особеност на обстановката послужи доста години след убийството мистериозни и амбициозни хора да я използват така грубо и така прозрачно; от което става ясно, че тия, които после се заеха да „отмъщават“ за Александров, са автори на тая мизансцена“.
Оттогава минаха точно 100 години, а дискусиите не стихват. Стари и нови версии търсят ли търсят още причини и скрити мотиви за мистериозната смърт на вожда на ВМРО Т. Александров. Старите версии, като инатлии зли баби, не отстъпват. Да, знаковите политически убийства не оставят категорични следи, перфидно заличени. Смъртните присъди нямат писмен израз; издават се „на четири очи“ и повеляват „на ухо“. Принудени учени съпоставят несъмнени с измислени факти. Хаотична амалгама от съзнателни фалшификати и лъжливи следи, покриващи истинските поръчители на престъплението…
ЗМИЙСКОТО КЪЛБО НА ТАЙНИЯ СГОВОР
срещу Тодор Александров се разгръща в горещото лято на 1924 г. Вътрешен Юда в ЦК и ЗП на ВМРО предава на Трета секция (контраразузнаване), пряко подчинена на министъра на войната ген. Иван Вълков серия секретни сведения. В началото на август в Трета секция къртицата носи писмо от висш комунистически функционер за тайна среща с Александров. Властта разбира: публично декларираният отказ от Майския манифест за съюз с болшевишка Москва всъщност е лъжлив маньовър. Прикрива еднолично решение (за него не знае и ген. Протогеров!) да възобнови контактите с БКП (т.с.). Резултатът: между 8-15 август Военният съюз и Силовият център в кабинета „Цанков“ вземат ПРИНЦИПНО РЕШЕНИЕ за физическо отстраняване на Т. Александров.
Къртицата“ е 28-годишен съселянин на вожда – Иван Михайлов, по прякор Скромния, секретар на Т. Александров, родом от Ново село, днес квартал на Щип. Вербован от Трета секция (военно контраразузнаване) преди Деветоюнския преврат 1923 г.
Спомен на члена на ЗП на ВМРО Г. Баждаров: „Превратът стана на 9 юни в три часа заранта. Чуха се пушки, събудих се. След известно време в зори дойде Иван Михайлов, облечен като подпоручик, и ми съобщи, че министърът на вътрешните работи и военният министър са арестувани… На 6 [юни] Михайлов и Г. Атанасов знаеха, че [превратът] пак се отлага за неопределено време… [Подп.] Г. Атанасов [член на Военния съюз] и Ив. Михайлов са узнали, когато вече се е пристъпило към акция. Т. Александров после се сърдеше, че не е бил предупреден за датата на преврата и не му е било съобщено“.
Показателно: бъдещият министър Янко Стоенчев на спецсреща с Тодор изрично предупреждава ВМРО да стои настрана, секретарят на Александров действа нощем рамо до рамо с „колегите“ от Трета секция! Без да знае Тодор!
Обилната информация на къртицата води до ОКОНЧАТЕЛНО РЕШЕНИЕ за физическо отстраняване на вожда.
ПЕТ СТЪПКИ НА ДОНОСНИКА ВАНЧО
водят до фаталното решение на властта.
1. Тайна среща на Т. Александров с Коста Янков, шеф на Военната комисия на БКП (30 юли 1924 г.); за нея знае само Ванчо!
2. Писмо от 2 август на Тодор до К. Янков. Занася го Брезов (Ванчо). Псевдонимът „Брезов“ се споменава в писмо от 3 август на Тодор до членовете на ЗП на ВМРО Кирил Пърличев и Георги Баждаров. Към него е приложено писмото до К. Янков. Съответно Ванчо го прелюстрира и носи за фотографиране в Трета секция.
3. Ответно писмо от 7 август на К. Янков до Александров с предложение за нова среща, връчено на „къртицата“.
4. Втора среща (26 август:) Александров-Янков в Кюстендил. Уточняват: Тодор да даде дата за среща, но между делегации на ВМРО и БКП.
5. 29 август Тодор дава на Ванчо бележка до К. Янков с предложение за отлагане на срещата от 30 август на 5 септември. Причина: Вождът щее ходи в Петричко на окръжния конгрес на Серския революционен окръг.
Най-вероятно окончателното решение за елиминиране на Александров е взето в средата на август и препотвърдено на 29 август, когато Ванчо донася за нова дата на срещата: Форсмажорът ускорява покушението: на 31 август Тодор е мъртъв.
Паролата за техническа реализация на сговора носят в Петричко министър Янко Стоенчев и шефът на Пощите полковник Савов (членове на Военния съюз). В средата на август в Свети Врач (дн. Сандански) на тайна среща с Щерю Влахов е дадена „червена светлина“ на покушението.
След като убиват Тодор, убийците качват на кон изпадналия в шок 58-годишен генерал. Малко преди да стигнат мястото на конгреса, изчезват яко дим. В Лопово генералът пристига с куриерите Динчо Сунгарски и Динчо Балкански. Делегатите го питат: „Де е Александров?“, а в очите им прочита: „Как ти оцеля, а Тодор загина?!
До сетен дъх, като „черен конник“ във нощта, генералът е преследван от пълзящия съсък на змийска клевета. Как да обясни, защо е пожален! Човек е жертва не само на свои грехове и чужди козни, а и на независещи от него обстоятелства. Ако наистина е бил посветен в заговора срещу Тодор, би ли тръгнал към Пирина ведно с обречения?! Случайно или не ужасно обстоятелство го прави безсилен свидетел на подлото убийство, което пръква клеветнически слух…
От самото начало
ЗМИЙСКО СЪМНЕНИЕ ОБСЛУЖВА ЛЪЖАТА
за причастност на Алеко и подп. Атанасов към козните на Москва, приключили с убийството на Т. Александров. Съмнението неизбежно еволюира в змийска клевета.
Кр. Каракачанов („ВМРО. 100 години борба за Македония“ – София, 1996, с. 107): „Убийците са известни – това са Динчо Вретенаров и Щерю Влахов – и двамата приближени на организатора на ВМРО в Петричкия окръг Алеко Василев… От премахването на Александров е заинтересован и петричкият „паша“ Алеко Василев, натрупал значително състояние от „комбинации“… Алеко не крие и своите амбиции към най-висшето ръководство на ВМРО“.
Твърдението на русенския „войвода“ опровергава едноименният внук на Кирил Пърличев: „Но едва ли е толкова логично, с оглед богатия избор на изпълнители, с каквито несъмнено е разполагал Алеко, за подобна акция да изпраща най-близките си хора, а после да крие връзката си с тях. Или в случай, че без желание да се прикрива, се е спрял на близки до него известни войводи, впоследствие той не би ги оставил сами и без поддръжка. Вместо очаквана подкрепа окръжният конгрес с непосредственото участие на Алеко ги заклеймява и осъжда. И независимо, че в първите дни след тяхното престъпление не са преследвани, убийците се оказват без истински поддръжници и укриватели“.
Внукът дообяснява. „След като Протогеров се усъмнил в искреността на Алеко, той е поел инициативата по издирване на убийците. Подозренията относно пасивността на Алеко и желанието да се задържат веднага убийците генералът споделил с Иван Михайлов по време на срещата им в София [между 3-11.09. 1924, преди да замине за Горна Джумая]. По-късно за целта е командирован в Петричко полковник Климент Кръстев. След ликвидиране на убийците Михайлов го поздравява“.
Четири години по-късно в клеветнически пасквил „Защо бе убит Александър Протогеров“, т.е. post mortem (7 май 1928 г.) Ванчо го обвинява за странно бързата ликвидация на убийците.
Фактите говорят друго. Протогеров настоявал да бъдат хванати живи. Тогава (а и сега) малцина знаят: бързата им смърт било държавна тайна. С мъртвите умира неудобна истина: убийството е поръчано от Силовия център (премиерът Ал. Цанков и 3-ма министри – военният (ген. Ив. Вълков), вътрешният (ген. Ив. Русев) и този на пътищата и благоустройството (Янко Стоенчев). И тримата членове на Военния съюз.
НА МИНИСТЪР СТОЕНЧЕВ Е РАЗПОРЕДЕНО
да намери подходящ терминатор на атентата. Това е Щерю Влахов, намиращ се в остър конфликт с Т. Александров. Принуден да напусне Горна Джумая, отива в Мелник при Алеко паша.
Резонно никне въпрос: лично или не било решението на Я. Стоенчев, когато на секретна среща (около 15.08. 1924 г.) в Свети Врач (дн. Сандански) изрично забранява на Щерю Влахов да посяга на Протогеров?!… Отговорът се корени в четири факта: Факт 1. Когато септ. 1918 г. Протогеров ръководи потушаването на Владайското въстание, Стоенчев е негов адютант с чин капитан. Факт 2. Двамата с премиера Цанков през 1917-1918 г. работят в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, подчинена пряко на правителството с директор ген. Протогров. Факт 3. И тримата са масони. Масонски принцип задължава Стоенчев да пази живота на генерала. „Всички братя се ръководят от „Основните начала“: Свободните зидари се считат братя помежду си. При каквито и да е обстоятелства си дължат взаимопомощ, покровителство и услуги, дори с риск на живота си“. [Недю Недев. Българското масонство (1807-2007). София, 2008, с. 129]. Факт 4.) Заради безценна заслуга на Протогеров пред отечеството цар Борис ІІІ забранил да посягат на живота му: „На 1 април 1917 г. – отбелязва масон Г. Балански – Протогеров е произведен в чин генерал-майор… През септември 1918 г. е назначен за военен комендант на София. Командва лоялните на правителството части, които спират и отблъскват при с. Владая напредващите към столицата напусналите фронта след пробива при Добро поле, разбунтували се войници. Спасява „София да не се превърне на пепелище”, както изтъкват неговите братя от ложата. Началник-щаб на войската е полк. Коста Николов, също масон в ложа „Заря“… В Радомир въстанието е оглавено от Райко Даскалов, а на 27.09. 1918 г. е обявена т. нар. Радомирска република с министър-председател току-що амнистираният и излязъл от затвора Ал. Стамболийски…“.
Полк. Кл. Кръстев (1868-1938) също е масон, т.е. „брат“ на Протогеров и Стоенчев. Логично, като член и на Военния съюз Янко одобрява о.з полковник Кръстев да бъде пратен в Петрички окръг. Той е родом от Охрид, лично се познава и е в близки отношения с Протогерова. Разпоредено му е да ликвидира убийците и „покрие следата“. Дали Кръстев е казал на Протогеров за това решение на Военния съюз, е въпрос без отговор. По-вероятно – не. Все пак Протогеров не е член на Военния съюз.
Димитър Тюлеков (д-р на историческите науки) в богат на факти и новаторски стил труд [„Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934“, 2001] пише на с. 67: „Докато младите последователи на Тодор Александров желаят да продължат и в окръга започнатото от Г. Джумая дело, то Ал. Протогеров се съвзема и на 16 септември упълномощава своя довереник о.з. полк. Климент Кръстев да отиде в Петрич. Още същия ден той пристига в окръжния център и се среща с легендарния струмишки войвода Г. Въндев, кмета на града Чапразов, Хр. Медникаров, околийския началник З. Новев и с офицери от гарнизона. Пълномощникът на Ал. Протогеров е първият организационен човек, дошъл след събитията… На третия ден от престоя си в Петрич Кл. Кръстев е предупреден, че Щ. Влахов и Д. Вретенаров се намират в с. Припечене (дн. Генерал Тодоров). Веднага „четири вагончета“ с четници, водени от Милан Постоларски, и „20-25 войници и офицери“ са отправени към селото и къщата е обкръжена. От телеграмата на видния петрички гражданин Ат. Калибацев става ясно, че… физическите убийци на Т. Протогеров са избити в с. Припечене“
В бележки, писани след март 1928 г., в последните месеци на своя живот, Протогеров се връща на времето между гибелта на Александров и Горноджумайските събития: „Конспирира [Ив. Михайлов] срещу мене: защо когато бях в София, скриха от мене Горноджумайските работи и когато аз му казах, че на Алеко не бива да се вярва, затова трябва да изпрати свои хора в Петрич за залавянето на убийците?“.
Важен текст: Протогеров се е съмнявал в Алеко и е вярвал, че убийците са хора на Пашата. Случайно ли именно те са пратени да придружат двамата членове на ЦК до мястото на конгреса в Пирин планина?!
Сам по себе си обаче фактът на близостта на Алеко с убийците не означава автоматична причастност към заговора. Освен това в текста се говори: Протогеров посъветвал Ванчо да прати от София свои хора по-бързо да залови убийците. Михайлов обаче бил безсилен; нямал в Мелнишко свои верни хора, които да свършат тая работа. Тогава Протогеров спешно вика от София полк. Кръстев… Къщата в Припечене, дето убийците са обградени, е запалена, с надежда да излязат и се предадат. Но, хора на риска, знаейки що ги чака, предпочитат смъртта…
Бързата ликвидация на убийците обаче повдига въпроси. Най-важният: защо не са заловени живи? Съмнение гложди: организатор на операцията е човек на Протогеров, и двамата родом от Охрид. Неизбежно прераства в змийска клевета. Чийто връх е Ванчовият фалшификат „Защо бе убит Александър Протогеров“, издаден след гибелта (7 май 1928 г.) на генерала. Четем: „А за физическите убийци Щерьо и Динчо [Протогеров] непрестанно питаше още ли не са убити и дали има вероятност да паднат живи в ръцете на Организацията. Постоянно съветваше да не се „полакомим“ да ги залавяме живи, за да се избегнело даването на излишни жертви“.
Нелепо е това Ванчово твърдение. Ако генералът наистина участва в заговора, би ли се разкрил тъй лековато да тръгне с Тодора за Пирина!
Има един документ (с дата 2 септ. 1924 г.):
„ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИВАН ДИНОВ-КАПИТАНА.
Същият съобщава на властите в Свети Врач: убийците се крият в с. Припечене. Това е изложение, не показания на арестуван сподвижник на Алеко, а доброволно писание на човек.
Пред Следствената комисия воглаве с Ванчо, визирайки деня 15.09. 1924 г., пише „След малко, когато внукът на Гоце Манолев донесе вестници и в тях прочетохме подробности по убийството на Тодора, те [Щерю Влахов и Д. Вретенаров] вече се пооткриха, но още не беха започнали да говорят… След като прочетоха вестниците, Щерю пак въздъхна и каза: „Ах, бре, Алеко, Алеко! Защо не ме остави да убия и Протогеров“.
След тия думи Капитана се осмелил да забележи: „А бе, вие не сте деца! Като сте имали намерения, защо не сте ги изтрепали всички“. „Щерю тогава заяви, че планът бил именно да избият всичките, но „Алеко измени плана“.
Да напомним: Изложението на Иван Динев-Капитана от с. Левуново е доброволно, най-малко манипулирано. Няма от какво да се бои; обратно, има заслуги. Но това не означава, че следователите не му внушават да включи в показанията името „Алеко“, в изгоден на следствието контекст. В този смисъл казаното от Щерю Влахов: „Ах, бре, Алеко, Алеко; защо не ме остави да убия и Протогеров“, буди подозрение на продиктувана вставка в изложението с цел директно сочене на виновника – Алеко.
Че вероятно тъй е станало, ни подсказва друг, писан post event (след събитието) документ. В писмо от окт. 1924 г. на Ксантийският [Горноджумайски] пунктов началник Аргир Манасиев до Дядо Ангел (Протогеров) се споменава с. Припечене. Показателен текст: „Че са имали намерение да очистят всички близки на Тодора хора, при срещата им устроена с бюрото на Илинденци, ме навеждат и следните факти: Казаните думи от Щерю в Припечени пред Иван Д. Капитанчев (куриер организационен), когото искал да направи свой верен човек, като се научил за смъртта на Алеко: „Ах, Алеко, Алеко, нали ти казвах да избиеш до един тези псета“.
„Изложението“ ражда два въпроса: 1. Наистина ли тъй наивно убийците ще признаят пред Капитана [временен пленник в къщата, дето се крият], че са действали по план за убийство? План, в чиято основа стоял Алеко? 2. Трябва ли да се вярва на Капитана, че убийците признали: Алеко стои в основата на заговора. Че Алеко самолично изменил първоначалното решение да бъдат премахнати двамата членове на ЦК на ВМРО, оставайки жив стария генерал.
Несъмнена е таз компрометираща Протогеров вметка в текста на изложението. Но fake-операцията не била докрай изпипана. В края на изложението има текст, обезсмислящ скритата цел на следствието. Косвено оневинява Алеко: „Забравих да кажа по-рано – сеща се Иван Динов-Капитана – че преди да получат вестниците и да прочетат подробности по събитията, те казваха: „Бе, какво правят тези, нашите, та още нищо нема?“ За кои се отнасяше това „нашите“, – се пита Капитана – не знам, понеже те вече знаеха, че Алеко и Атанасов са убити.
Мнозина изследователи смятат: ген. Протогеров е пощаден от хората на Алеко (физическите убийци), че генералът е знаел, предварително бил известен за готвен атентат срещу неговия колега по ЦК. Ако е тъй, печен конспиратор като Протогеров би ли се съгласил в негово присъствие „да отстрелят като заек“ неговия другар към Пиринската Голгота?!
В обширно писмо на ЦК [автор Протогеров и подписано от Ив. Михайлов], пратено след Горноджумайските събития до представителите на ВМРО в странство, генералът обяснява как тръгват с Тодор за Пирина. „В деня, в който пристигнах [от Горна Джумая, 12.08.1924] в София, дойде и Тодор и още същата вечер се срещнахме. Почти през вечер се срещахме за размяна на мисли по разни въпроси. На 25 август вечерта по телефона от Горна Джумая Георги Атанасов ми съобщи, че Серският конгрес ще стане на 30 август, а за мястото ще ни съобщят, като отидем в Горна Джумая. Вечерта се срещнахме с Тодора и след като му казах за разговора, решихме да отидем и двамата… На другия ден по телефона ме вика Алеко Василев и ми каза също за конгреса. Аз го помолих, ако е възможно вместо на 30-и да стане на 31-и или на 1-и септември, понеже имахме малко работа. Установихме с него, че с Тодора ще тръгнем от София в събота вечерта на 30 август и в Горна Джумая да ни чака неговият автомобил, за да ни заведе на мястото, докъдето може да се движим с автомобил и оттам да ни вземат с коне. Така и бе наредено. Алеко Василев знаеше за нашето пътуване и часовете къде и кога ще бъдем. Той е наредил двамата убийци, за да ни заблудят, най-напред да ни посрещнат без пушки и после, когато вече навлизат през Пирина – взимат си пушките“ [„36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. – София, 1999, с. 486].
Тогава къде е ключът, къде е онази „брънка“ във веригата, която би ни позволила да се доберем до истината? Не се ли крие в горецитираните думи на Щерю Влахов в края на изложението на Иван Динов-Капитана: „Бре, какво правят тези, нашите, та още нищо нема?“. Авторът на изложението отбелязва: убийците ВЕЧЕ ЗНАЯТ за ликвидирането на Алеко Василев и подп. Атанасов. Изключително важно: то елиминира намека за причастност на Протогеров в заговора. Означава, че незнайните кукловоди-поръчители трябва да се търсят извън Пиринска Македония. Именно те (чрез посредника министър Стоенчев) са обещали да помогнат на убийците да се измъкнат в чужбина. Но това не става. Кукловодът Стоенчев не изпълнява обещаното: да организира канал за изтегляне на убийците към Гърция. Те са живи изгорени в къща накрая на село Припечени. К. Пърличев: „Веднага едно отделение войска и милиция обсажда къщата, дето били скрити. След няколко минути последните, отказвайки да се предадат, изгорели вътре. Това става на 18 септември 1924 година“. („36 години във ВМРО“, с. 132).
Пред Иван Капитана убийците споменават „нашите“. КОИ СА ТЕЗИ „НАШИ“, ако не задкулисните поръчители на убийството. А човекът, гарантирал на убийците, че ще ги изведе нелегално от страната, несъмнено е личност с голяма власт. Министър Янко Стоенчев.
Името „Стоенчев“ се споменава на две места.
РАЗКРИТИЕТО ДЪЛЖИМ НА БЛАГОЙ ВИДОВ:
„С тази задача бил натоварен пак министър Стоенчев, който умееше да сплита интриги и то доста изкусно. Притежаващ целият обвинителен материал, който беше събрал Т. Александров против Алеко паша, министър Стоенчев тръгва за Петричкия окръг. Среща се с Алеко паша“.
Бл. Видов пише, че на срещата с Алеко присъствали и бъдещите убийци. Това обаче е в нарушение правилата на конспирацията. Срещите са поотделно. Първата с Алеко (в Мелник), а втората – със Щерю Влахов (в Свети Врач). Именно на Щерю министърът доверява, не на Алеко: „Стоенчев заявил, че е пратен от двореца и правителството, загдето Т. Александров тръгнал да се договаря с болшевиките, за което свидетелствуват Виенските протоколи и затова си действие трябва да понесе отговорност“.
Това става при първото посещение на Стоенчев в Петричко, и то най-вероятно е между 10 и 15 август. Ценно потвърждение, кога се заплита заговорът против Т. Александров, дава ген. Протогеров в поверително писмо до представителите на ВМРО в странство, в което ги уведомява за убийството на Т. Александров. Писмото няма дата, но контекстуално е писано втората половина на септември 1924 – нач. на октомври 1924 г. Документът е подписан само от Иван Михайлов в качеството му на секретар на ЦК на ВМРО, липсва подпис на генерала, но несъмнено той е автор на пространния текст.
Ето го: „От изложените факти изпъква следното: планът за това велико злодеяние е скроен, след като ние с покойния от името на Централния комитет излезнахме с декларацията, за да опровергаем фамозния виенски „Манифест“. Той е кроен, когато аз бях в София заедно с Тодора – между 12 и 30 август. Ако убиецът Щерю Влахов е искал да убие Тодора, това е могъл преспокойно да го извърши на 1 август, когато Тодор е пътувал заедно с него в автомобила от Горна Джумая до с. Припечени, но вижда се, дотогава това не е било мислено. Убиецът Щерю Влахов към 20 август в Неврокоп говорил на Стоян Филипов за писмото на Монева и се счита за кръвно обиден, че го считали за шпионин. В тоя план на убийството се преплита с връзки с Виена; тия връзки, освен упоменатите по-горе, са и по друг пътища – връзка между Чаулева и Занкова, Йовкова, а те са във връзка с Алеко Василев. От едно писмо на Чаулев до Занков от 22 август се вижда, че той е изпратил специален човек с инструкции, в това писмо ги подканва да сондира Алеко Василев и Панчо Михайлов… мнение. Ясно е, че атентатът, планът за убийството, се корени в мрежата Виена – София – Петрич, между 10 и 30 август от болшевишки инспиратори от Виена и техни комунистически оръдия в София и Петричко, от Занков – Арсени Йовков, Алеко Василев и Георги Атанасов“. [„36 години във ВМРО“, с. 486-487].
Гореприведеният текст на Протогеров доказва убедеността му, че убийството на Тодор е дело на комунистите, на Москва, а изпълнителите са Алеко и алековци. В писмо на ген. Протогеров от 15.09. 1924 г. личи увереност, че физическото отстраняване на Александров е по заповед на външни фактори: „Драги Гого [Георги Баждаров], ти много верно прецени още във време на конгреса, че великото престъпление е ръководено отгоре, че ще има лоши последици. Ясно е, че то е било скроено от Орфо [Алеко] и [подп.] Атанасов, а подбудители има и по-далечни външни ръководители“.
Убеждението на Протогеров, че убийството е дело на комунистите, обаче е погрешно. Заговорът бил дело на правителството и по-точно на „Силовия център“ в кабинета „Цанков“. Медиаторът и таен организатор, дипломатико-технически свел поръчката, е министър Стоенчев. Става последователно в две срещи: първата – формална с Алеко; втората – с Щерьо Влахов в Свети Врач около 15 август.
Благой Видов греши в едно: срещата с Алеко била лицемерно учтива. И дума не споменал пред Алеко истинската цел на посещението: среща насаме с Щерю Влахов. Защо?
1. Съгласно втория принцип на конспирацията на Хитлер „никой не трябва да знае от плана повече, отколкото му трябва, за да изпълни своята задача“.
2. Алеко също бил осъден от Военния съюз и „Силовия център“. Така по волята на ген. Вълков се разчиства пътят на узурпатора Ив. Михайлов, който още 1923 г. работи за Трета секция. Върви се към реализация скритата цел на ген. Вълков: подчинение на ВМРО чрез „инструмента“ Ив. Михайлов.
И тъй на 31 август в дебрите на Пирин планина Тодор е убит. Една знаменита фраза на Сталин обяснява всичко: „Есть человек, есть проблем, нет человек – нет проблем“. След ликвидирането на Т. Александров влиза в действие втора фаза от плана: елиминация на Алеко и подчиняване Спомагателната организация в Петричко. Задачата е перфектно изпълнена с помощта на Трета секция от къртицата Ванчо. „Скромния“ обаче бил страхливец. Няма кураж да дойде в Горна Джумая, дето трябва да докладва на среща с коварно извиканите илинденци. Преструва се, че има стомашно разстройство, и координира „акцията“ по телефона от кабинета на министъра на войната Вълков. Д. Тюлеков блестящо описва, как е „вкаран в капана“ самонадеяният Алеко в Г. Джумая в нощта на 12 срещу 13 септември 1924 г., когато куршумите на Кирил Дрангов и Перо Шанданов
ЕЛИМИНИРАТ АЛЕКО И ПОДП. АТАНАСОВ.
Настъпва съвършено нова ситуация на хаос. И тук идва колосалната грешка и грях на генерал Протогеров. Който в качеството на единствен пребиваващ в България член на ЦК на ВМРО облича с власт никому известния преди бивш технически секретар на убития Александров. Противоуставно го назначава за секретар на ЦК на ВМРО с извънредни пълномощия да коли и беси из Пиринско. Подписва Окръжно, с което дава на Ив. Михайлов извънредни пълномощия, с което развързва ръцете му за елиминиране на своите противници. „В разрез с Устава и правилника на ВМРО, с традициите, той назначава Ив. Михайлов за секретар на ЦК, както и за едноличен отговорник за Спомагателната организация, както тогава наричат Серския ревоюционен окръг, на който се гледа като на изходна база към Егейска и Вардарска Македония. Така, де факто още есента 1924 г. Иван Михайлов става едноличен лидер на Организацията, чийто статут е закрепен на конгреса февруари 1925 г. в Сърбиново, където ген. Протогеров, с прогресивно намаляваща тежест и влияние, е „асистиран“ от младите си колеги Иван Михайлов и Георги Попхристов (слаба личност).
И тук съществена подкрепа от Трета секция. Този факт установява Благой Видов: „Сбирката се състоя през месец февруари 1925 година в горноджумайското село Сърбиново /сега Брежани/… Потребно е да се отбележи, че в тая сбирка членът на ЦК Ал. Протогеров е присъствувал като същинска кукла, всичко се е дирижирало от Задграничното представителство и други неотговорни фактори. На сбирката-конгрес са присъствували повече от 20 души, офицери, начело с известните убийци Кочо Стоянов и Порков“.
А след атентата на 16 април 1925 г. михайловисткият терор в Петрички окръг кърваво беснее на по-високи обороти.
Описание точно на отровната атмосфера във ВМРО дава интелектуалецът Г. Томалевски. Описва показателен диалог между членове на ЗП на ВМРО и обикновени членове досежно безчинствата на Ванчо Михайлов:
„Но защо мълчат Баждаров, Пърличев, Наум? Защо не вдигнат глас да кажат, че убийството на Тодор е все още замъглено в непроницаема тайна? Убийците знаят, но далечните им подбуди и вдъхновители все още остават скрити. Съгласни ли са те с това, което става? Съгласни ли са с тия действия войводите от Битолския революционен окръг?
Може би мисълта, че единството на организацията е много потребно сега в тия времена, ги кара да мълчат и да гълтат. Или пък и те вярват, че левите елементи искат да грабнат делото в свои ръце и да унищожат борбата за Македония, като я дадат в други ръце. Никой не може да си отговори на този въпрос.
Ванче Михайлов добре използва тоя смут на времето. Ще го видите или в някоя кола, или с телефонната слушалка в ръка. Той пише писма, куриери отиват и се връщат. В някои от тия нощи тишината се прорязва с револверни изстрели и пронизителен писък на жена, която вика за помощ. Един огромен апарат от писма, пликчета, банкноти, автомобили и интриги е в трескаво движение. В душите на хората се загнездва страх.
Наум, Баждаров и другите около ръководството мълчат. Нали Ванчето е по следите на тия, които убиха Тодор? Как може сега да се забрани изчистването на един заговор срещу ВМРО и Македония?
– Може да има нещо вярно в това, което ни казва Ванчо – проговорва глухо Баждаров. – Така или инак, дори да има и увлечения от страна на групата около Ванчо, движението и борбата трябва да се спасяват.
– От кого? – пита Миле Станоев, който тази вечер е също у дома.
– От тия, които искат да го обсебят и които убиха за тази своя цел Тодор.
– Ти знаеш ли ги точно кои са?
– Ами нали виждаш, че ги откриват?
– Други са тия, които искат да обсебят движението и да го вземат в свои ръце. Те сега унищожават собствените си врагове.
– Много е смело това, което казваш.
– То е обаче самата истина. Аз съм в състояние да твърдя, че войводата Панчо Михайлов е убит, защото името му е много близо до Ванче Михайлов. Хората навсякъде познават само Панчо Михайлов, тъй като той има подвизи. Всяко нещо, което би направил Ванчето, ще се припише на Панчо, тъй като Ванчето никой не го знае. Ние, по-простите люде – допълва шеговито Миле, – тия работи ги усещаме по-добре от вас“.
НИКОЛА СТОЯНОВ
