Рахамин Даниел Шекерджийски е български фармацевт-технолог, професор в Медицинския университет в София, доктор на фармацевтичните науки. Разработил технологията за производство на множество лекарствени продукти в България и чужбина, основно твърди дозирани лекарствени форми.
Роден е на 22 февруари 1934 г. в Дупница. Завършва фармация във Висшия медицински институт в София през 1956 г. и химия в Софийския университет през 1968 г. Целият му професионален път като преподавател и учен преминава във Фармацевтичния факултет към Медицинския университет в София (1969-2004). Основава и ръководи катедра по „Промишлена фармация“ (1986-2002).
Национален консултант по технология на лекарствените форми (1996-2000). Специализира в редица фармацевтични факултети и изследователски лаборатории (Гедеон Рихтер, Рьом фарма) в Будапеща, Братислава, Германия, Швеция и др.
Участва като ръководител в четири космически експеримента по програма „Интеркосмос” по проблема за изменение на вкусовите усещания при космически полети.
От 90-те години на 20-и век се занимава интензивно с технология на производство на хранителните добавки. Негови продукти са тествани сред персонала на АЕЦ – Козлодуй и от членовете на Българските полярни научни експедиции на о. Ливингстън.
Има над 100 научни публикации в България и в чужбина. Член е на авторски колектив на учебник „Технология на лекарствата“. Заместник-председател е на Българска асоциация за фармацевтични технологии. Член е на Българска асоциация за лекарствена информация, Съюза на учените в България, Националния алианс „Живот за България“ и др.
Дарява родната си къща в Дупница на общината с желанието да бъде обявена за Музей на фармацията в Дупница и да се използва за научни цели от ученици, учени и специалисти в областта на фармацията.
– Проф. Шекерджийски, Вие сте кореняк дупничанин, с огромна любов към това будно, революционно и културно градче, верен негов син сте и днес. Тук сте завършили основното и средното си образование, преди да поемете пътя извън неговите предели. Разкажете за тези си ученически години.
– Промените в държавата след 9 септември се отразиха върху всички области на обществения, културен и стопански живот. Тези промени засегнаха и образованието. Коренно беше променена учебната програма. В гимназията, в която учех – „Христо Ботев“, имаше будни учители, които ни казваха истината за цялостното развитие на историята. Спомените за тях са живи и до днес. Помним учителите по математика, история, география, френски език. Физическото възпитание беше на високо ниво. Нашата гимназия участваше в редица средношколски първенства. Аз бях състезател по тенис на маса и волейбол. Революционните идеи се поддържаха от личности като Илчо Димитров, Мъжкодански и др. Бяхме идеалисти и искахме да се промени светът, където хората да живеят задружно, без обиди, и да има равенство на всички етноси. Ученическата дейност ме оформи като личност и в бъдеще да не се увличам в псевдовелики идеи и създаването на фиктивни съвършени общества. Град Дупница имаше личности, с които може да се гордеем и днес. Те оформяха това градче като един интелектуален център, който ме привличаше и ме караше да мисля далновидно за бъдещето.
– Кой повлия да тръгнете по пътя на фармацевтиката и през 1956 г. да завършите Висшия медицински институт в София, а през 1996 и специалността „Химия” в Софийския университет „Св. Климент Охридски“?
– За мен не беше трудно да избера моята бъдеща професия. Тя беше продиктувана от моите родители и моята баба, която беше народна лечителка и използваше различни билки и методи за лечение. Аз бях до нея и можах да се запозная с различни въздействия върху човешкото здраве посредством народната медицина. Това бяха подбудите да се запиша във Фармацевтичния факултет в София, а когато започнах работа в Галенова фабрика, реших да се усъвършенствам в кариерата си, като записах специалността „Химия” в Химическия факултет към СУ „Кл. Охридки“.
– Легенди се носят за таланта Ви, за новаторски резултати от дейността Ви като негов ръководител. Основавате и ръководите Катедра по промишлена фармация /1986-2000 г./ Разкажете за онова отминало време, в което сте оставили неизлечими следи от практическо-научната си работа…
– Моята дейност в Галенова фабрика – Дупница, не остана незабелязана от преподавателите на Фармацевтичен факултет – София. Беше ми предложено да работя като аспирант в две катедри – Катедра на лекарствени форми и галенови препарати с ръководителл проф. Т. Трендафилов и Катедрата по фармацевтична химия. Избрах Катедрата по технология, тъй като нейният ръководител беше всепризнат учен не само в България, но и в чужбина, където изнасяше лекции. Конкурсните изпити издържах с отличен и бях приет като редовен аспирант към Катедрата по технология. Моята дисертация в катедрата беше с едно най-модерно направление – методи за създаване на лекарства с удължено действие. Вместо неколкократен прием през деня, тяхното действие продължава от 8 до 12 часа. Сложи се началото на модерното направление „Биофармация“, което правеше лекарствата все по-ефективни. Моите изследвания бяха продължение на изследванията на световния учен от японски произход Хигучи. Той възприе положително нашите изследвания, които се доближаваха все по-близко до таблетки с контролирано освобождаване. Той забеляза и одобри нашите изследвания и ги цитира в научни списания. Успях да убедя ръководството на Фармацевтичния факултет за създаване на Катедра по промишлена фармация. Преподаваха се 7 дисциплини като надстройка на дисциплините на аптечния профил и оформяне познанията на студентите като бъдещи специалисти във фармацевтичното производство. Те намираха престижна реализация във всички отрасли на фармацевтичното производство – технолози, ръководители на производство, директори, във факултета станаха преподаватели.
Освен научноизследователска дейност аз поддържах връзка с почти всички фармацевтични заводи в България като консултант и като внедрител на техни продукти. Моята дейност продължи и със завода в Дупница, където заедно с мои колеги, завършили промишлена фармация, внедрих редица препарати, някои от които са все още на пазара. В научен аспект защитих докторска дисертация, бях избран за професор, а моето деканство 1996-2001 година получи висока оценка. Радвам се на моите студенти, някои от които успешно се изявяват в чужбина: Германия, Швейцария, САЩ. С радост посрещам моите студенти и сега, които помнят съвместната ни дейност.
- Имате основен принос за създаването на лекарствени форми с модифицирано освобождаване и т.н. Запознайте ни с тези Ваши участия и лични открития!
- Основна трактовка на моите научни трудове бяха изследванията по създаването на препарати с модифицирано освобождаване, по-точно с удължено действие, впоследствие вече разпознати като лекарствени форми с контролирано освобождаване. Тези лекарствени форми имат съществено предимство пред традиционните, на които апликацията беше да се вземат например по три пъти на ден по една таблетка. Имаха колебаещо лечебно действие поради тяхното вариране на концентрацията им в човешкия организъм. Удобството в приема на таблетките и тяхното постоянно присъствие и действие в организма допринесе за това да се превърнат в предпочитана форма, което беше свързано с доста по обем изследователска и екипна дейност по тяхното създаване.
Днес тази лекарствена форма има сериозно присъствие на пазара. Редица престижни фармацевтични фирми се занимават със създаването на такъв тип продукти. За първи път беше създадена и компютърна програма, която ни даваше възможност да следим инвитро концентрацията непрекъснато в продължение на 8 до 12 часа. Тази програма беше направена с един компютър „Минск-22“, който заемаше цяла стена в Министерството на културата, далече от днешното развитие, но като за начало много полезно.
- Вероятно поради проявен интерес към Вас, тъй като специализирате като гост на редица фармацевтични факултети и изследователски лаборатории – в Будапеща, Братислава, Германия, Швеция… С какво обогатихте своите знания и какво ново научихте там?
– Може би самият въпрос дава и отговора. Обогатих своите знания и научих някои новости, които бяха необходими на моята преподавателска дейност и свързаното с нея производство на препарати, да бъде близко до европейските стандарти, което позволява тяхното налагане на чуждия пазар. Изключително полезно беше моето посещение във фармацевтичния факултет на Будапеща, впоследствие моите регулярни командировки в „Гедеон Рихтер”. Посещенията ми в другите страни бяха по-краткотрайни, свързани преди всичко с усъвършенстване на преподавателската дейност, възможности студентите да преминат и към самостоятелно обучение. Тук трябва да отбележа, че наши студенти, обучавани в Катедрата по промишлена фармация и стажували в чужбина, показваха знания по GMP, което все още не беше обект на преподаване в другите държави.
– Няколко думи и за участието Ви като ръководител в четири космически експеримента по програма „Интеркосмос” по проблема за изменение на вкусовите усещания при космически полети?
– Моето участие в програма „Интеркосмос” беше свързано с изследване на вкусовия анализатор в космически условия. Наблюденията на всички, които следят храненето на космонавтите, е, че има разлика във вкусовите усещания в земни и космически условия. Храната, приготвяна с овкусители като кисело, сладко, горчиво и солено не се усеща в космически условия, което правеше приготвяната за тях храна безвкусна. В общи линии ние създадохме четири тест набора на посочените коригенти с непрекъсната повишаваща се концентрация. Този експеримент трябваше да бъде проведен в космически условия от българския космонавт Георги Иванов и неговия съветски колега Рукавишников, но, както е известно, полетът беше прекратен и се наложи експериментът да бъде проведен с френски и унгарски космонавти, които определиха резултатите от самия експеримент. По този повод бях награден с медал от международната космическа асоциация „Интеркосмос”.
