Среден успех „Добър“ /3.84/ постигнаха 2541-те зрелостници от област Благоевград на матурата по български език и литература от изминалата сесия май- юни.
Припомняме, че от миналата учебна година задължителният за всички завършващи средно образование държавен зрелостен изпит се провежда по нов формат. Минималният праг за успешното полагане се вдигна на 30 точки, вместо досегашните 23. Задачите със затворен отговор бяха намалени с 8 и станаха 22 на брой, а тези със свободен са 18 вместо 10. Така, дори и зрелостник да отговори на всички задачи със затворен отговор, няма да премине летвата от 30 точки.
На първата по рода си матура по новия формат дванадесетокласниците постигнаха среден успех „Добър“ /3.91/, като двойките бяха 369. Сега слабите оценки са с 53 повече, но е важно да се отбележи, че явилите се са с 256 повече от м.г. Сравненията с предходната учебна 2021/22 показват, че отличните оценки са намалели с 44 и от 98 са се „стопили” на 54. Впечатление прави и че за разлика от миналата година, когато четирима абитуриенти изкараха пълни шестици по БЕЛ, сега нито един от явилите се не е постигнал максималния резултат. Това важи и в национален план, тъй като в цялата страна само една абитуриентка е с максималния брой от 100 точки по БЕЛ.
А иначе знанията на 395 от завършващите средно образование в областта са оценени със „Среден“ /3/. На 964 с „Добър“ /4/ и на 706 с „Мн. добър“ /5/. Данните показват, че само в 5 от 50 училища в Пиринско, извеждащи дванадесетокласници, постигнатият среден успех е „Мн. добър“, в 24 е „Добър“ и в 13 е „Среден“. В 8 образователни институции успеваемостта „под минимума” е в диапазона от 2.49 до „чиста двойка” /2.00/, което означава, че нито един зрелостник от съответното училище не се е справил с матурата.
Че резултатът е съизмерим, но малко по-нисък – с около 2,5 т., от този през предходната година, анализираха от Министерството на образованието и науката. Средната успеваемост за страната е 50,14 точки, което отговаря на оценка на „Добър“ /3.93/. За Пиринско средният резултат е 49.99 т., което отрежда на област Благоевград 5-о място в класацията по области.
Важна промяна е, че от миналата учебна година завършващите професионални гимназии задължително полагат за втора матура държавен изпит за придобиване степен на професионана квалификация. В профилираните гимназии и средните училища /с изключение на професионалните паралелки/ второто ДЗИ е по предмет от профилиращата подготовка, изучаван във втори гимназиален етап /11 и 12 клас/.
Сред показалите най-добри резултати на матурата по БЕЛ са абитуриентите на Езиковата гимназия, СУ„Братя Канзиреви“ – Разлог, двете математическки гимназии в Благоевград и Гоце Делчев, СУ „Неофит Рилски“ – Банско, където изпратиха първия си випуск дванадесетокласници и връчиха дипломите за средно образование.
След българския език и литературата „рекордьор” с изкарани 88 двойки е матурара по география, която е предпочетена за втори ДЗИ от 225 дванадесетокласници и средният успех е „Среден” /3.05/.
От 174 явили се 35 са със слаби оценки по биология. Добрата новина е, че по билогия има една пълна шестица, 9 оценки над 5.50 и средният резултат е „Добър“ /3.80/.
Математиката „заковава” среден успех от „Добър“ /4/. Знанията си по този предмет са показали 77 зрелостници, от които 8 са с двойки, 10 с тройки, 29 с четворки, 15 с петици и 5-има със шестици
Като, меко казано, притеснителна може да бъде определена ситуацията с химията. Това е най- непредпочитаната матура. И макар химията да е профилиращ предмет не в едно и две училища, то предметът е положен като втора матура от едва двама зрелостници от областта. Единият е с двойка, другият с четворка, като двамата престрашили се сформират среден успех 2.96.
Точно колкото и миналата година – 2.97, е резултатът от матурата по информационни технологии, на която са се явили 31 абитуриенти, от които половината /15/ са получили „Слаб” /2/.
Информатиката е със среден успех от 4.87, философията с 3.77, музиката с 4.30, история и цивилизации с 3.62, предриемачеството с 4.39. На матура по физика са били 9 ученици, като двама не са се справили, трима са с четворки и 4-ма с петици.
Единственият предмет, по който зрелостниците са се справили отлично, е чуждият език, и по-конкретно английски – ниво В.1.1 от профилиращата подготовка. Матурата за това ниво е положена от 125 абитуриенти, от които 85 ученици на Езиковата гимназия и 40 на Националната хуманитарна гимназия. Те са постигнали среден успех от 5.69, двойки и тройки няма, като 68 са с шестици и 30 с максималния резултат от 100 точки, или оценки от 6.00.
На другия полюс е матурата по руски, на която на областно ниво се явиха 6-има дванадесетокласници на СУИЧЕ. От тях трима са със „Слаб“ /2/, трима със „Среден“ /3/, а средния резултат е 2.59
31 слаби оценки има и на третата матура по предмет по избор. На въпросното ДЗИ са се явили 95 зрелостници, като малка част са дванадесетокласници от настоящия випуск и оценката за съответния предмет от ПП /профилиращата подготовка/ им е необходима за кандидатстване в конкретен университет. Мнозинството са зрелостници от предишни години, като завършилите преди 2021/22 полагат матура по предмет от ООП – общообразователната подготовка. С най-много двойки – 20, е географията като трета матура по ООП, но има и две пълни шестици и те отново са по английски – ниво В1.1.
Репортер на „Струма“ провери каква е и ситуацията с матура по професия. Както е известно, в зависимост от степента на професионална квалификация, с която излизат зрелостниците от професионални гимназии/паралелки, могат да избират измежду три варианта – изпитна тема, тест или дипломен проект, който е най-предпочитаният и е избран от 697 дванадесетокласници. Съответно тест са решавали само 38 ученици, а дипломната тема са развили 307 възпитаници на професионални гимназии.
Матура по професия са положили 917 зрелостници . От тях 43-ма ще се явяват пак, ако искат да вземат диплома за средно образование, 79 са с тройки, 164 са с четворки, 274 с петици и 193 с шестици. Впечатление прави, че по всичките матури по профилиращи предмети нивата на чуждите езици… пълните шестици са общо 40. На фона на това на матурата по професия има 164 оценки от 6.00. Това само по себе си повдига и въпроса за равнопоставеността на матурата по профил и по професия. Наблюдават се и парадокси. Така например ученици, които не са се справили с ДЗИ по български език и литература, са отличници от държавния зрелостен изпит за придобиване степен на професионална квалификация.
Обобщено в сумарен вид, на матурата по БЕЛ, на втората по профилиращ предмет и на тази по професия са се явили 4951 зрелостници. От тях със слаби оценки са 661, с тройки 669, броят на четворките е 1543, на петиците 1457. 443-ма с резултат „Отличен“ и 204-ма са с пълни шестици. Броят на двойките, които само по БЕЛ са над 8 хиляди в национален мащаб, показва, че множество зрелостници ще разчитат на матурите на сесията август- септември, за да вземат дипломи за средно образование.
И тъй като резултатите от матурите са обект на множество негативни коментари, чуват се упреци и обидни квалификации към ученици и учители, в интерес на обективността би следвало да се отбележи и следният факт: именно настоящите седмокласници и дванадесетокласници са двата випуска, обучавали се най- много време от вкъщи. ОРЕС /обучение от разстояние в електронна среда/ започна съответно по време на втория учебен срок на 4-ти и 9-и клас, а онлайн уроци имаше чак по първия срок на 6-и клас, респективно 11-и. По време на пандемията бяха въведени и ротации, като с приоритет за присъствено обучение бяха седмокласниците, за да се готвят за НВО, осмокласниците като новопостъпващи ученици, десетокласниците и абитуриентите. Така за въпросните два випуска все не оставаше време да влязат по класните стаи, или ако това се случеше, бе за кратко, тъй като често се стигаше до карантиниране заради заболял ученик.
Разбира се, винаги може да се изхожда и от тезата, че който иска, ще научи, и въпреки обстоятелствата и макар от МОН да излязоха с констатацията, че резултатите от ОРЕС и присъственото обучение са съизмерими, за никого не е тайна, че немалка част от учебния материал, изучаван пред компютрите вкъщи, остава като „бели петна“. С две думи, не е усвоен и сега образователната система и нацията като цяло „бере плодовете“ на ОРЕС.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
