През 1992 г. проф. Кирил Стефанов го кани в ансамбъл „Пирин”, така се сбъдва мечтата му за големите концерти и незабравими дуети
Иван Гоцев е роден на 5.02.1947 година в петричкото село Капатово – прекрасно селце, по-хубаво и по-многобройно по време на неговото детство. Той е седмото дете на София и Георги Гоцеви, които създават семейство през 1927 година. Най-голямата му сестра Мария е с 19 години по-голяма от него. Брат му Ангел Ангелов е бил учител в Петрич, но и двамата вече са покойници. Живи са сестра му Стоянка, която всички наричат Танка, Лоза Милушева и Йорданка Палюшева.
Сплотено семейство е имал Иван, с много наследници. Баба му Мария, или баба Маца по бащина линия, е била природно интелигентна жена. Нейният баща Хаджи Димитър, или дедо Мицо, й е разказвал, че коренът им е от Янина, сега в Гърция. В този град са живели много българи, но след неблагоприятните исторически събития бягат и се заселват в с. Капатово. Според историческите данни това селище е било тракийско, населявано от медите, от чиито среди произлиза и Спартак. Все още се срещат могили, които са доказателства за древната му история. Дядо му Ангел по бащина линия е имал още двама братя, единият от които е дядо на известния ни фолклорист проф. Костадин Динчев. Дядо Ангел Гоцев е роден през 1883 година. Баща му го изпраща да учи педагогика в Сер. След като завършва педагогическото училище, се завръща в родния край и бил учител по селата около Мелник.
„Неговата съпруга – баба Маца, доживя до 96 години и ми е разказвала, че в една от стаите на къщата в Капатово е идвал Яне Сандански, на когото те казваха Старико. Баба им приготвяла яденето, но нямала място между тях. И точно в тази стая, в която тя ми разказваше, че са решавали държавните дела, съм се родил и аз. Тогава на село не е имало родилен дом”, разказва Иван Гоцев.
Иван живее в Капатово до 13-годишна възраст. Там завършва основното си образование. „Спомням си къпането в Мелнишка река, където рано напролет баща ми Георги не ми разрешаваше да ходя, но отидох с момчетата и тогава няма да забравя една лека плесница от него, единствената в живота ми. Той беше интересна личност. Много млад се оженил за майка ми София и са го писали с две години по-голям, за да може да сключи граждански брак с нея. Той е роден през 1909 година, а е записан 1907-а. Майка е била с година и половина по-голяма от него. Учил е до 8 клас в прогимназията на село Хърсово, докъдето ходил пеша всеки ден. Беше талантлив, интелигентен и образован човек за времето си. През 1930-31 г. е войник в Трети конен полк на цар Борис III. Татко много обичал конете и яздил добре. По време на сватбата на царя и Йоана Савойска на 31.10.1930 година е участвал в шпалира на младоженците. Конят му се казвал Негър, защото бил тъмен. Още пазя негова снимка като красив и строен мъж на кон с гвардейска униформа. През годините се е занимавал със земеделие, а когато дойде в Благоевград, продължи занаята на баща си – търговията. След национализацията през 1944 година татко наследи дюкяна от дядо ми и там се продаваше от игла и конец до тухлите. Всичко имаше в този магазин. Дядо Ангел навремето му купил една хармоничка и ми разказваше, че един ден седнал пред казармата да свири на тази хармоника, но нещо не се получавало. Тогава минал един белогвардеец. Помолил го да му даде хармониката, за да посвири. Като чул как свири, татко си казал, че повече няма да опитва, и подарил хармониката на човека, а той му подарил един чифт хубави ботуши”.
Иван ми разказа, че една от причините да избере музиката като свое призвание е чичо му Христо Гоцев, който бил инспектор по физкултура към Просветата и образованието в окръга. Със свой колега по музика той инспектирал училището в Капатово. Колегата му музикант забелязал, че племенникът му има талант.
„Когато дойдоха на гости у нас вечерта – разказва Иван Гоцев – този човек каза на баща ми: Бай Георги, това дете има талант и трябва да му купите инструмент да се учи да свири. Както повечето хора, и моите родители тогава бяха бедни, но щастливи, и в първо отделение успяха да ми купят 40-басово акордеонче. Нямаше кой да ме научи да свиря и аз попивах всичко от циганина Джигото, който свиреше много добре, и така тръгнах като самоук музикант”.
Имал е желание след завършване на основното образование да продължи в музикално училище, но родителите го разколебали да отива толкова рано в София и го записали в Механотехникума в Благоевград. Тогава това училище било ново и едно от най-модерните и престижни учебни заведения в града. Там се запознава с маестро Александър Узунов, който се занимавал с училищния оркестър. С негова помощ Иван изучава теорията на музиката и участва на фестивали с училищния оркестър.
„Наскоро един познат ми каза – си спомня той: Тогава всички момичета искаха да те чуят, да те видят… Забавите правихме в сегашния Междуучилищен център на Благоевград, тогава Икономически техникум, тъй като в първи курс ние нямахме сграда и учихме там. Нареждахме масите в ъгъла на коридора и аз се качвах отгоре с акордеона, Димитър Бозалъков-Бачи свиреше на тромпет и на барабани и купонът ставаше”, с умиление разказва Иван Гоцев.
След като завършва Механотехникума, той продължава да свири с оркестър в ресторанта на голямата градска градина срещу днешния хотел „Ален мак”, където и аз си спомням, че са ме водили моите родители. Имаше парк с много дървета, беше приказна атмосфера и всички танцуваха на хубави популярни мелодии и песни.
Иван отива войник в Школата за запасни офицери в Плевен като свързочник, където се изисква добър слух. Там също създават оркестър. По изключение го пускат в отпуск, преди да е дал клетва, за да си вземе акордеона от село Капатово. Тогава казал на баща си: „Тате, как ще се върна с това малко акордеонче?!”. И баща му дал около 300 лева да си купи нов музикален инструмент. Намерил акордеон в Дупница – и обратно към Плевен.
Като младши лейтенант му предложили да остане взводен командир в поделението в Благоевград, където служил като войник втората година, но той отказал, защото не искал да носи повече фуражка, а да се занимава само с музика. Неговият учител по музика Сашо Узунов бил офицер в МВР и му предложил да работи в Пътен контрол, но и това предложение отхвърлил. Работил известно време като охрана на труда и техника на безопасност в Държавното земеделско стопанство /ДЗС-то/, където отново създава оркестър с кларнет, тромпет, акордеон… Там среща съпругата си Донка Любенова Лазарова по баща, която скоро става Гоцева. Тя била там на стаж като счетоводител, тъй като е завършила Икономическия техникум. Видял я с нейни колежки на една пейка пред сградата и усетил, че се влюбва от пръв поглед. Тя била абитуриентка тогава и след три месеца се оженили.
През 1968 година за Иван се отворила възможност да работи като технически контрол и регистрация на моторни превозни средства в Пътна полиция към КАТ. Като лейтенант той приема тази служба, където остава 38 години до пенсионирането си. Преминава през почти всички възможни стъпала на развитие – 13 години е началник на районния КАТ на Благоевград и Симитли, провежда шофьорски изпити и стига до длъжността зам. началник на Областния КАТ със звание полковник. Винаги е успявал да съвместява работата си в КАТ с музиката, колкото и да се учудвали на тези му възможности близки и приятели.
Една от знаковите му срещи в Благоевград е с известния фолклорист Александър Кокарешков. Иван участвал в ансамбъл „Джумайци” с ръководител Кочо Каракостов. „Прекрасни музиканти бяха – си спомня Иван. – Няма да забравя цигуларя Ники, концертмайстора на операта, Иван Минев свиреше на флейта, Никола Ваклинов също беше в състава. Имахме една изява в театъра и след изпълнението дойде Кокарешков, който тогава беше зам. главен редактор на Радио Благоевград, и ме покани заедно с Христо и Кольо Ваклинови да участвам в Ансамбъла към Радио-телевизионния център. Там имаше и хор, и оркестър, и този ансамбъл ни открояваше от всички радио-телевизионни центрове в страната. Всички много ни се радваха. Тогава успях да навляза в дълбоките води на музиката. Изучавал съм солфеж, мога да чета нотите, но тогава започна моята професионална изява. Пеех в сборната певческа група, но бях и солист на ансамбъла”.
През 1992 година го извикал проф. Кирил Стефанов, дългогодишен главен художествен ръководител на ансамбъл „Пирин”. „За мен проф. Стефанов е един великан в музиката. Тогава големият певец и мой приятел Илия Аргиров излизаше в пенсия и проф. Стефанов ми предложи да вляза в ансамбъла на неговото място. Не се замислих нито за минутка. За мен беше чест да бъда солист на този ансамбъл. Дори не съм вярвал, че мога да стигна до него, а съм мечтал за подобна изява. Аз много обичам дуетните изпълнения. Дори нашата пиринска македонска песен звучи още по-добре в двуглас. Първия дует изпях с Катерина Костадинова. Имах възможност да правя дуети с прекрасни певци като Любка Рондова, Таня Костова, Елена Валеова. Незабравими за мен си остават Емил Ристосков, Костадин Гугов, когото наричах бате Коце… По-късно записах дуетни песни и с дъщеря ми София. През 1993-а се навършваха 60 години от рождението на проф. Стефанов и направихме голям концерт в негова чест. Така тръгна моят път в ансамбъла, където бях солист до 2012 година. И сега за мен е удоволствие, че познавам тези артисти и че все още ме канят на концертни изяви на ансамбъла”.
Иван Гоцев е един от основателите и изпълнителите на фестивала „Пирин фест”, който се създава по идея на Кольо Ваклинов през 1992 година в Летния театър на град Сандански. За него специални песни са писали композиторът Тончо Русев и поетът Евтим Евтимов. Изпълнявал е песни на композиторите Димитър Янев, Димитър Динев, Кирил Иванов, Милко Златков и други.
Една вечер Пепи Михтарски и други приятели от футболния отбор „Пирин” канят Иван Гоцев да пее на госта им Христо Стоичков в зимната градина на „Ален мак”. Казали му, че Стоичков е слушал негови песни на касети и много го харесва.
„Е, кой не иска да се срещне с легендата Христо Стоичков?! Извадих акордеона, той седна до мен, защото обича и да пее. И пее вярно, както и сега се изявява с братя Аргирови и Тони Димитрова. Обича и да слуша хубави песни, и това беше първата ми среща с него. После срещите ни продължиха, чувахме се по телефона. Веднъж в Пловдив със съпругата сме на гости на сватовете. Изведнъж виждам учудената физиономия на свата, а той видял Христо Стоичков зад мен, който ме грабна за раменете и извика: „Бат` Ваньо, ела да чуеш какво слушам в колата”. Приближих към мерцедеса с четирите осмици и чувам, че се върти моя касета. Една от любимите му песни беше „Овдовяла къща” по текст на Евтим Евтимов и музика на Тончо Русев. Липсвала му е бащината къща, когато беше в чужбина, и затова много обичаше тази песен”.
С гордост Иван ми показа снимка на Стоичков с посвещение за него: „Незабравими са твоите песни”, и е щастлив, че е един от любимите му певци. Другият любим певец на Стоичков е Здравко Чолич от Сърбия.
От близо три години и половина съпругата на Иван Гоцев вече не е между живите и той дълго време не искаше да пее заради загубата й. Била е счетоводител в дървообработващото предприятие ДИП „Димо Хаджидимов”, а по-късно и в Цигарената фабрика на Благоевград. Имат две прекрасни дъщери – София и Катя. От двете имат и две внучки. Весела е дъщеря на София, а Антония – на Катя. От внучката си Антония Иван има и правнучка, която се казва Джиана. Антония започва да учи в Югозападния университет и втората година от следването заминава на бригада в САЩ, където среща съпруга си, който е българин от Пловдив, но решават да останат в Сан Франциско. Тя завършва колеж там и сега работи в търговска фирма, където е и съпругът й. Катя завършва „Икономика” в Югозападния университет и живее със съпруга си в Лозана, Швейцария.
„В женско царство живея – хвали се Иван. – Липсва ни само Донка, но тя е винаги с нас в мислите и чувствата ни. Преди години купихме пиано и двете дъщери свиреха, но София до днес развива музикалната си страст. Тя завърши Югозападния университет, специалностите „Български език и литература” и „История”, а по-късно и „Право”. Живее и работи в Пловдив, откъдето е съпругът й. Работила е 14 години като преподавател по история в различни пловдивски гимназии и вече 18 години е пробационен инспектор в сектор „Пробация” към Министерство на правосъдието в Пловдив. Тя свири добре на пиано, правим дуети с нея, а понякога се опитваме заедно да творим авторски песни”.
Иван и София Гоцеви издадоха албума „Судбо моя”. И със сигурност неслучайно така са го нарекли, защото песента е съдбовна в цялото им семейство. А когато съдбата те е белязала с песен, със сигурност тя стига до онези сетива на човека, които го карат да настръхва и да се чувства духовно богат.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
