2000 години след най-великото чудо в християнския свят – Възкресението Христово – там, в Йерусалим, тук, в София, е на път да се случи велико политическо чудо – след две години на мъчения и бавна смърт разпънатият на кръста български еднокамарен парламент възкръсна като… двукамарен. Работни групи на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, които бяха анонсирани миналата седмица, са разговаряли в Народното събрание в понеделник. На тази среща в продължение на часове са били обсъждани приоритетите на Народно събрание.
„Обсъжданията бяха само за това каква е законодателната програма на тази сесия на парламента. Обсъдихме списъка от законопроекти, които ще поставим за обсъждане. Няма изненади. Не обсъждаме дали ще има правителство и какво би било то. Не е наша работа”, каза представителят на ПП-ДБ Николай Денков.
И тук точно би трябвало да се появи въпросът:
А ЗАЩО ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ПРОГРАМА НА ПАРЛАМЕНТА СЕ ОБСЪЖДА ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ САМО НА ДВЕ ПАРАЛМЕНТАРНИ ГРУПИ?
В сегашния еднокамарен български парламент избирателите изпратиха не 2, а 6 партии (коалиции). Това, че първите две партии/коалиции имат най-много народни представители, им дава предимство при гласуванията в зала, но в никакъв случай не им дава право да съставят свои групи, които да изземват функциите на Народното събрание. Още по-малко им дава правото да променят с процедурни хватки установените парламентарни практики. Явно някой е решил, че в парламента има две групи депутати – по-специални и по-обикновени. И че специалните имат, разбира се, правото да решават от името на обикновените. То именно това е било и основанието за възникването на двукамарния парламент в Англия през 17 век – разделението между аристократите и духовенството, от една страна, и обикновените хора, от друга. Но в нашия случай има поне два проблема: първо – доста е спорно, че именно Киро, Асен, Христо и Бойко могат да минат за „аристократи“, и второ (но първо по важност) – в България официално е установен еднокамарен парламент. И ако на някой му се иска да си играе на „аристократи“, първо трябва да смени политическата система. Но не чрез тайни срещи и саботаж на съществуващата система, а ясно и открито, с надлежните политически инструменти. А дотогава са длъжни да спазват установените от Конституцията и политическите традиции у нас практики. А те са следните:
1. Провеждат се избори; 2. Избира се председател на НС, посочен от победителя в изборите; 3. Победилата партия предлага (коалиционно) правителство; 4. Вторите остават в опозиция (не защото не се понасят с първите, а защото държавата и парламентаризмът се нуждаят от силна и ясна опозиция); 5. След като има правителство, се избират парламентарните комисии; 6. Новото правителство задава законодателните приоритети, които се опитва да прокара през комисиите и след това в пленарна зала; 7. Ако правителството не успее и бъде бламирано – избори и пак започваме от точка 1.
Така работи парламентарната демокрация. Не е нужно ние сега да откриваме топлата вода.
ПРЕГОВОРИТЕ И БИТКИТЕ ЗА ПРИОРИТЕТИ СТАВАТ ПУБЛИЧНО В ПЛЕНАРНАТА ЗАЛА С УЧАСТИЕТО НА ВСИЧКИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ, А НЕ НА ТАЙНИ ПАРТИЙНИ СРЕЩИ НА „ГОЛЕМИТЕ“.
Всичко това става след (а не преди) да се конституира парламентът. И тези парламентарни практики не са произволни – те са плод на вековния политически български и световен опит. Тази политическа структура не зависи от прищевките на конкретните политици, обитаващи ги в дадения исторически момент. И именно в това е тяхната ценност и сила – да издържат на напъните на този или онзи да променя правилата на играта в своята временна конюнктурна полза и да са гарант за стабилното развитие на държавата.
Политиците идват и си отиват, политическата система остава. За съжаление в момента наблюдаваме много сериозен опит тази система да бъде здраво разклатена. Във втори пореден парламент протоколният въпрос с избор на председател на парламента, за да може той да започне да функционира пълноценно, става заложник на дребни политически игри. Разни т.нар. „експерти“ заседават в разни кабинети и определят законодателната програма на един парламент-фантом, който още си няма председател. Киро, Асен, Христо и Бойко – тези титани на политическата мисъл се напъват да родят някакъв политически урод, който да успее да задоволи техните теснопартийни интереси. А държавата? Държавата вълци я яли. Ротации на председателя на парламента?! И на председателя на правната комисия?!?! И то на всеки 2 месеца?!?!?! Това, че дори се дискутират подобни абсурди, показва колко ниско е паднал парламентаризмът у нас. И той е паднал не защото някой го е бутнал, а защото сам се спъва. Опасността за парламентаризма в България не е президентът Радев, не е и американското посолство, нито пък руското.
ЗАПЛАХАТА НЕ ИДВА ОТВЪН – НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗАПЛАХА ЗА ПАРЛАМЕНТАРИЗМА Е ВЪТРЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Това са хората, които категорично отказват да следват установените парламентарни практики, отказват да признаят вота на суверена и се мъчат с всякакви хватки да саботират нормалния, установен във времето ход на развитие на политическата система. Както вече стана въпрос, в това Народно събрание хората са изпратили 6, а не само 2 партии. Законодателната програма на страната се изготвя в парламентарните комисии и в пленарна зала (където са представени всички партии), а не от шпицкоманда от 8 юристи, назначени от двете най-големи партии. Все си мислех, че времето, когато приоритетите на страната се решаваха на закрити заседания на ЦК на БКП, е отминало. Да, ама не, казваше бай Петко Бочаров, лека му пръст.
ПП-ДБ да съберат мъжество, да признаят загубата си и да приемат ролята на конструктивна и отговорна опозиция. ГЕРБ да си намерят „топките“, да престанат да шикалкавят и ясно и категорично да поемат отговорността за управлението на страната, която пада върху този, който е спечелил изборите. Журналистите вместо да чакат какво ще им подадат от работните групи, за да почнат да го повтарят като папагали по новините, да започнат да задават ясно и гръмогласно въпроса: Защо се саботира парламентаризмът в България? Останалите по-малобройни партии в парламента да престанат с клишетата за разбирателство и нужда от правителство и категорично да заявят, че правителството е важно, но е много по-важно запазване на парламентаризма. А всички ние, избирателите, да откажем да приемем този опит за подмяна на политическата система.
