За грешните прогнози на експертите и защо продължаваме да им вярваме
Миналия вторник в Дубай бе закрита 28-та годишна конференция на ООН за изменението на климата, известна под името СОР28. Със своите над 80 000 делегати от 197 държави това е най-голямото световно правителствено събитие. За сравнение, в най-масовата олимпиада, тази в Рио през 2016, са участвали 11 238 спортисти. Както олимпийските игри имат тяхното „по-бързо, по-високо, по-далече“, така и климатичната конференция имаше своята своеобразна надпревара. Дисциплината беше „по-черногледа и най-апокалиптична прогноза за климата и бъдещето на целия свят“.
„Този момент е тревожен. Сегашната ситуация е без прецедент“, заяви климатичният емисар от САЩ Джон Кери.
„НАШАТА ПЛАНЕТА Е НА МИНУТИ ДО ПОЛУНОЩ ЗА ОГРАНИЧЕНИЕТО ОТ 1,5
ГРАДУСА.
А часовникът продължава да тиктака. Сега е времето за максимална амбиция“, добави генералният секретар на ООН Антонио Гутиерес.
„Моля се с цялото си сърце COP28 да бъде повратна точка към истински промени във време, когато… вече виждаме как се достигат тревожни критични точки“, каза своята царска дума и кралят на Обединеното кралство Чарлз III.
За да подсили внушението за идващия край на света, тази година за пръв път бе ангажиран да участва дори папата, който трябваше лично да се обърне към световните лидери в Дубай. Визитата бе отложена по здравословни причини, но следвайки народната мъдрост, „когато планината не идва при Мохамед…“, президентът на СОР28 отиде във Ватикана, за да чуе посланието свише, доставено лично от божия наставник. А то бе: „Нека този COP се окаже повратна точка, демонстрирайки ясна и осезаема политическа воля, която може да доведе до решително ускоряване на екологичния преход чрез средства, които отговарят на три изисквания: те трябва да бъдат ефективни, задължителни и надлежно контролируеми“.
Общото и в четирите цитирани послания е обрисуването на ситуацията във възможно най-песимистични краски – „тревожен“, „ужасяващо“, „минути до полунощ“, „критични точки“, за да може хората да бъдат максимално изплашени и готови да приемат всякакви ограничителни мерки. И тези мерки трябва да са „решителни“, „ускорени“, „задължителни“ и „контролируеми“.
В навечерието на срещата експерти на ООН дори пожелаха да получат правомощия не само да предлагат, но да могат да предписват на правителствата мерки, чието изпълнение да могат да следят и контролират. И основната цел на тези решителни мерки ще бъде премахването на изкопаемите горива, защото именно тяхната употреба ще унищожи скоро света.
Провокиран от категоричността на прогнозите за скорошен климатичен апокалипсис, реших да предложа на вашето внимание един бърз преглед на някои по-ранни прогнози, направени през годините от експерти борци срещу климатичните промени. Първата официална среща по проблемите на климата се провежда през далечната 1995 година в Берлин – СОР 1, но се оказа, че прогнозите за края на света са още по-ранни.
През 1989 г. Ноел Браун, директор на офиса на Програмата на ООН за околната среда в Ню Йорк, предупреждава, че ако тенденцията на глобалното затопляне не бъде обърната до 2000 г.,
ПОКАЧВАНЕТО НА МОРСКОТО РАВНИЩЕ МОЖЕ ДА ИЗТРИЕ ЦЕЛИ НАЦИИ ОТ ЛИЦЕТО НА ЗЕМЯТА.
Крайбрежните наводнения и провалените реколти ще създадат маси от екобежанци и политически хаос. 1/6 от Бангладеш ще бъде наводнена, 1/5 от обработваемата земя в делтата на Нил ще бъде под вода, което ще обрече на глад Египет. Според него правителствата разполагат с 10-годишен прозорец за разрешаване на парниковия ефект, преди той да излезе извън човешкия контрол. 34 години по-късно няма нито цели, нито половинки изтрити нации, а морското ниво за целия този период се е покачвало с по 3 милиметра на година. Рабира се, няма и екобежански вълни, а гладът и политическият хаос, където ги има, не са причинени от глобално затопляне.
Това обаче не пречи на климатичните врачки през 2005 отново да предрекат поредната наближаваща трагедия: „След пет години в света ще има около 50 милиона екологични бежанци“, тръби ВВС. Почти четири по пет години по-късно няма и следа от тези 50 милиона екобежанци (има придвижване на огромни маси хора, но те не са бежанци, а мигранти, и не се преселват заради климата, но това е цяла друга тема).
И тази провалена прогноза обаче не обезсърчава спасителите на климата. През 2009 тогавашният британски премиер Гордън Браун предупреждава, че
ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО Е ИЗПРАВЕНО ПРЕД КАТАСТРОФА ОТ НАВОДНЕНИЯ, СУШИ И УБИЙСТВЕНИ ГОРЕЩИ ВЪЛНИ,
ако световните лидери не успеят да постигнат споразумение относно изменението на климата. Според него преговарящите имат 50 дни, за да спасят света от глобалното затопляне и да излязат от безизходицата. „Няма план Б“, заявява пред ВВС Гордън.
Не ми се смята колко по 50 дни са минали оттогава, но се оказва, че план Б има и той е – не слушай апокалиптични климатични предсказания, живей си живота и всичко ще е наред.
През 2007 Междуправителственият панел по измененията в климата (IPCC) предрича в свой официален доклад, че вероятността Хималайските ледници да изчезнат до 2035 г., а може би и по-рано, е много голяма. Три години по-късно се налага същият панел гузно да се извинява публично за грешката си.
Друга апокалиптична прогноза за топящи се ледници (този път тези на Северния полюс) през 2009 година дава бившият вицепрезидент на САЩ и виден активист по климатичните промени Ал Гор. „Някои от моделите предполагат, че има 75 процента шанс цялата ледена шапка на Северния полюс през летните месеци да бъде напълно свободна от лед в рамките на пет до седем години“, заявява той на конференция за климатичните промени в Копенхаген, Дания.
Два пъти по 7 години по-късно, на 17 юли тази година, ледът на Северния полюс е 8.27 милиона квадратни километра. Това е с половин милион повече от цяла Австралия.
Предсказанията за края на планетата ни могат да се открият и още по-рано, на 22 април 1970 година за първи път се провежда Ден на Земята. Тогава като основна заплаха за бъдещето на планетата и всички нас е обявено замърсяването на природата. Най-комичното в случая е, че тогава са заплашвали с настъпването на… ледена епоха. На 16 април вестник Boston Globe помества статия със заглавие:
„УЧЕН ПРЕДРИЧА НОВА ЛЕДЕНА ЕПОХА В НАЧАЛОТО НА 21 ВЕК“.
Материалът започва със страховито предупреждение: „Замърсяването на въздуха може да заличи слънцето и да причини нова ледникова епоха през първата третина на следващия век, ако нарастването на населението и изразходването на земните ресурси продължат със сегашните темпове“. Тя цитира Джеймс Лодж, учен от Националния център за атмосферни проучвания в Колорадо.
Джеймс не е бил единственият на това мнение. „Светът рязко се охлажда от около двадесет години“, заявява през същата 1970 екологът Кенет Уат. „Ако настоящите тенденции се запазят, светът ще бъде с около четири градуса по-студен за глобалната средна температура през 1990 г., но с единадесет градуса по-студен през 2000 г. Това е около два пъти повече от необходимото, за да влезем в ледников период“, предрича Уат.
Независимо дали ще е ледена епоха, или глобално затопляне, за екоактивистите основният акцент във всички случаи е да се насажда у хората усещане за неизбежна скорошна катастрофа и нужда от спешни и драстични мерки. Провалът на всяка предишна прогноза, независимо колко грандиозен е, вместо да ги смири и накара да се вгледат по-критично в себе си, просто ги амбицира да засилят още повече реториката на следващата си кампания.
Ако вече се чудите защо ви занимавам с щурите неща, които били казали някакви си хора през последния половин век, ще ви кажа: защото онези „някакви си хора“ са всъщност тези, които днес казват същите щури неща. Е, не са същите личности, но са същата категория – учени и експерти, които говорят от името на Науката (с главно Н).
ХОРА, ЗАМАЯНИ ОТ ПРЕСТИЖНИТЕ СИ ДИПЛОМИ, КОИТО АРОГАНТНО СА РЕШИЛИ, ЧЕ ИМАТ МОНОПОЛ НАД ИСТИНАТА
и безпардонно ви призовават да ги слушате и да следвате безприкословно идиотския лозунг „Научен консенсус“. Те са тази прослойка учени, жертвали основния принцип, че в истинската наука консенсус НЯМА. Продали научното си достойнство срещу възможност за светска слава и държавни грантове, те са верни слуги на политическата класа и са готови да дадат „научни доказателства“ за всяка теза, която е удобна на властимащите. Те са някакъв перверзно обърнат вариант на прочутата пророчица от древногръцката митология Касандра. На нея богът Аполон дал дарбата да прави верни пророчества за бъдещето, но заедно с това я проклел никой да не вярва на предсказанията й.
Експертите пророци на климатичен апокалипсис от своя страна
ИМАТ АНТИДАРБАТА ЧЕСТО ДА ПРАВЯТ ГРЕШНИ ПРОГНОЗИ, НО ПО НЯКАКВА ИДИОТСКА ПРИЧИНА ВСИЧКИ ГИ СЛУШАТ.
Евробюрократите в Брюксел са поели твърд курс на самоунищожение на икономиката на съюза. Икономика без енергия няма, а основната част от надеждната и евтина енергия идва от мразените от екоманиаците фосилни горива. Когато те бъдат заменени с ненадеждните и скъпи възобновяеми източници (слънце и вятър), икономиките страдат. Моторът на европейската икономика Германия вече и официално е в рецесия. Там данните за произведената енергия през декември показват съотношение 79.4% от изкопаеми горива (въглища, нефт, газ) и 20.6% от възобновяеми източници (слънце, вятър). Последните данни за 2023 подсказват, че най-вероятно и целият Европейски съюз е в рецесия.
У нас политиците също бързат да се докарат на шефовете в Брюксел и умуват как по-бързо да затворят въглищните централи, за да се докопат до паричките по Плана за възстановяване. В името на зелената религия в София затвориха центъра за по-стари автомобили, а новият транспортен министър реши да обложи с данък вноса на коли втора употреба и със събраните пари държавата да дотира покупките на нови електрически возила.
„Смърт на въглищата и нефта, да живеят фотоволтаиците и вятърът!“, скандират спасителите на света. Парадоксът обаче е, че всъщност
МНОГО ПО-ГОЛЯМАТА ЗАПЛАХА ЗА СЛЕДВАЩИЯ ВЕК ИДВА ОТ ЕКОАКТИВИСТИТЕ.
В опитите си да противодействат на глобалното затопляне, те на практика искат да планират енергийното бъдеще на целия свят за следващите 100 години. Колко абсурден и арогантен е този план, става нагледно ясно, ако само се опитаме да си представим как би изглеждал един такъв опит през 1900 г. Тогава дори най-добрите учени и експерти просто не биха могли да направят план за милиони автомобили и камиони, повсеместно електрическо осветление в милиони къщи и офис сгради, гориво за хиляди самолети, електричество за милиони хладилници, климатици и други подобни. На практика нито едно от устройствата в този списък (и много други) дори не е било изобретено до 1900 г.
Предвид нарастващия темп на технологични иновации, шансът на днешните експерти да успеят да предвидят и успешно да планират енергийните нужди на човечеството след 50, 70, 100 години е на практика нулев. Заплахата за нормалното развитие на света от насилствено налагане на зле обмислени климатични мерки обаче никак не е малка. И тази заплаха беше много удачно подчертана в едно изказване на председателя на COP28 Султан бин Ахмед Ал Джабер, направено малко преди откриването на конференцията. В разговор с климатична активистка Ал Джабер каза: “Покажете ми пътна карта за постепенно отказване от изкопаемите горива, която ще позволи устойчиво социално-икономическо развитие, освен ако не искате да върнете света обратно в пещерите”.
Коментарът предизвика бурни негативни реакции, но самият факт, че някой се осмели да каже истината, е добро знамение. Има надежда, че и този път здравият разум ще надделее и драстичните мерки, за които климатичните активисти настояват, ще останат само и единствено в архивите, откъдето след време ще предизвикват недоумението и насмешката на идните поколения.
И накрая, позволете ми и аз да се направя на Касандра и да предположа как ще изглежда планетата ни, когато настъпи Денят на Земята 80 през 2050 г. Според мен хората тогава ще живеят в много по-чист и много по-богат свят, с по-малко глад и недохранване, по-малко бедност и по-голяма продължителност на живота. Но съм повече от сигурен, че и тогава ще има една непропорционално влиятелна група от хора, които ще оплакват настоящето и ще предсказват скорошен апокалипсис.
ИВО СТАНОЕВ
