„Няма работни места“, „градът загива“, „с най-ниските заплати сме в цяла България“ – това са дежурните оплаквания по кафенетата и кръчмите на Благоевград в тази последна седмица преди местните избори, а и по принцип от години насам. Във въздуха витае атмосфера на всеобщо униние и валят обвинения към „онези“ (хора и обстоятелства), които са ни отнели работните места и са съсипали Благоевград. Виновни, разбира се, са прословутите „онези там“, които винаги обвиняваме за нашите неуспехи като нация. Критиките ни винаги са отправени извън нас и никога не ни хрумва да търсим вината навътре в себе си. Другата част от тази игра на самосъжаление е този нестихващ копнеж някой да дойде и да ни каже, че “ще оправи“ този „скапан“ град, в който иначе, забележете, „живеят страхотни хора“. На мен обаче ми се струва, че тази комбинация от нашата наивна готовност да повярваме на красивите думи за много работни места и високи заплати и тяхната (на кандидатите) готовност щедро да ни ги обещаят, не вещаят добро бъдеще за любимия ни град. Може и да греша, но тази именно мисъл се появи в главата ми, докато социалните медии ме заливаха с предизборните обещания на мераклии да управляват Благоевград.
Такива едни „оферти“ биха били реална новина само и единствено ако идват от устата на шефове на фирми, обявяващи решението си да започнат бизнес в Благоевград, а не от мераклии да седнат в кметския кабинет. Когато обаче сериозен и голям бизнес решава дали и къде да отвори ново производство, първо прави сериозно проучване на ситуацията и в това прочуване кой точно е кмет на града и кои са неговите „компетентни експерти“ не е от първостепенно значение. Много по-важно например е дали градът разполага с квалифицирани и съвестни работници, които да гарантират качествена продукция. А това пък вече зависи най-вече именно от нас, гражданите на Благоевград. Дали сме достатъчно кадърни и работливи, за да накараме крупни фирми не само да дойдат, но и да останат в града ни. Ние всички сме длъжни да поемем своята част от отговорността за състоянието на любимия ни град. И тази наша отговорност е доста голяма, защото по време на демокрация състоянието на един град е отражение и оценка най-вече и преди всичко за качествата на неговите граждани, а не толкова на кмета му. Всъщност конкретната личност в кметския кабинет също е отражение на качествата на нас, избирателите. Времето, в което държавата създаваше огромни заводи и планираше икономиката за петилетки напред, отдавна и безвъзвратно отмина (и слава Богу). И отмина по простата причина, че този начин на организация на бизнеса категорично доказа навсякъде, където беше опитан, своята финансова несъстоятелност. Държавата не може да прави бизнес. България вече е свободна пазарна икономика и състоянието на тази икономика е отговорност на всички нас. На колко от нас ни стиска да рискуваме личните си финанси, за да стартираме и развием нов бизнес? Колко от нас имат този предприемачески дух и решимост да работят упорито, за да реализират своя бизнес идея, в която силно вярват. От друга страна, колко от нас са способни и съвестни работници, които дават най-доброто от себе си всеки ден на работното място. Едно колкото разпространено, толкова и невярно схващане е убеждението, че на Благоевград са му нужни големи фирми, които да отворят предприятия с много работни места. Статистически факт, за съжаление известен на малко хора, е, че всъщност не големите гиганти, а именно малките и средни предприятия (МСП) са икономическият гръбнак на Европейския съюз и съставляват 99% от бизнеса в съюза. Същото е положението и у нас. По данни на Националния статистически институт (НСИ), през 2021 г. малките и средни предприятия в България са 412 124, което е 99,81% от общия брой предприятия. А сред тях пък най-многобройни са микро предприятията с под 10 работници – 383 592. Mалките фирми с под 50 работници са 24 096, а средните – под 250 наети, са 4436 бр. Това означава, че делът на най-малките предприятията (под 10 работници) от всички МСП е цели 93,08%, на малките – 5,85%, а на средните – 1,07%. В България тези микро, малки и средни предприятия осигуряват 75,7% от общата трудова заетост и 65,3% от добавената стойност в икономиката. 50% от общия износ на страната се извършва от МСП, които представляват 98% от всички фирми-износители в България. Всичките тези цифри ясно доказват, че хленченето за липсата на големи заводи е неоснователно. Главна двигателна сила на икономиките в Европа и у нас са микро и малките предприятия с 5-6 до 50 работници. Такива предприятия се създават от инициативни и работливи хора с добри идеи, готови да рискуват спокойствието и личните си финанси. Явно към момента ние, гражданите на Благоевград, не сме достатъчно инициативни, смели и работливи. И за това сме отговорни ние самите, а не някой друг. Просто на Благоевград му трябват повече хора сред нас, готови да рискуват с нови и интересни идеи и да започват бизнеси, които да създават нови работни места. А пък ние останалите от своя страна да престанем да считаме всеки успял и забогатял човек за „мафиот“ и „престъпник“, а да си дадем сметка, че бизнесмените и предприемачите са хора, които осигуряват работа и препитание на останалите. Вместо обект на завист, нека те се превърнат в извор на вдъхновение, пример за подражание или поне да им отдадем заслуженото признание.
Да знам, че този начин изисква много повече време и усилия от нас самите. Много по-блазнещо е да си мислим, че само ако си изберем един добър кмет, всичко може да се реши много по-бързо. Ама не може. Лесен и бърз начин няма, сори. За да се промени истински Благоевград, трябва да се променим истински всички ние. Или поне достатъчно голяма част от нас. Промяната на името на вратата на кметския кабинет е само дребен детайл. Е, ако наистина е свестен може и да помогне малко, но основната отговорност си остава у нас – джумалии, благоевградчани или кой както иска да се нарича. Никой друг не може да ни помогне, ако ние самите не си помогнем. Най-малкото пък новият кмет (който и да е той) ще ни реши икономическите проблеми. И ако ми позволите за финал да пробвам една фраза (която при малко късмет след години ще влезе в сборника „Български народни мъдрости“): „Свестни хора от калпав кмет не се плашат; на калпави хора обаче и Господ да им стане кмет не мо‘е да им помогне“.
Що се отнася до мен, аз лично предпочитам кмет с по-малки амбиции и по-малко грандиозни планове. Улиците да са изметени (и от време на време измити); градинките да са красиви, зелените площи – зелени; кофите за боклук да се събират редовно; вечер улиците да са безопасни – това е общо взето, което аз искам от моя кмет. А всички останали приканвам да реализират своите грандиозни планове за икономиката, образованието и туризма на града ни в частния сектор. И причината за това мое предпочитание е, че в частния сектор при евентуален неуспех на въпросната мащабна идея цената се плаща лично от авторите й, докато цената за провалите на кмета (и политиците по принцип) се плаща от цялото общество. А колкото е по-грандиозна идеята, толкова е по-болезнен провалът. И тогава втората част на известната фраза на Апостола: „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само себе си“ се завърта на 360 градуса и става „… ако загубя, губи цял народ“ (град в нашия конкретен случай).
Затова моят призив е – в неделя гласувайте, за да помогнете на кандидата, когото харесвате, да стане кмет. Но което е несравнимо по-важно след това в понеделник и вторник, и сряда, и следващата седмица, и идния месец, и после, в последващите години нека всички ние се опитаме да бъдем колкото се може по-работливи, по-инициативни и по-отговорни през колкото се може по-голяма част от времето, за да помогнем на града ни. Защото Благоевград няма „да стане“ по-добро място за живеене ако ние всички не „го направим“ такъв.
