За българската политическа баница, кои са лудите и защо друг я яде…
Ако ми бяха казали преди време, че някой ден ще напиша и две изречения в защита на Румен Радев, със сигурност нямаше да му повярвам. Аз съм твърд противник на комунизма и смятам, че допускането до властта на комунисти и на партии, наследници на БКП, е вредно за България. Отделно, още от малък не понасям униформи и най-вече военни фуражки. Всичко това прави генерала-комунист Радев мой естествен опонент и дори бих казал нещо повече. Това, което обаче ме кара да се замисля за момент, са нестихващите напоследък обвинения срещу Радев за това, че е бил установил президентско управление, иззел бил цялата власт, задавала се президентска диктатура. Трета година вече ни управлява Радев, ние сме парламентарна република, а не президентска, това е недопустимо – жалват се опонентите на президента.
„След връчването на мандата от президента
МИСЛЯ, ЧЕ СТАНА ЯСНО КАКЪВ Е ЗАЛОГЪТ. ДИКТАТУРА ИЛИ ПАРЛАМЕНТАРНА РЕПУБЛИКА“,
заби кинжала в сърцето на политическия си баща Асен Василев, заявявайки сериозна претенция за ролята на българския Брут в политическия ни фолклор. На мен обаче ми се струва, че един по-внимателен прочит на събитията от последните 2-3 години ще покаже, че повечето от тези обвинения са неверни и което е по-важно, упреците са грешно адресирани. Нека погледнем малко по- задълбочено, както се разбрахме. Вярно е, че три години (с едно кратко прекъсване) ни управляват служебни правителства (назначени лично от президента). Още по-вярно е обаче, че единствената причина през всичките тези години да ни управлява служебно правителство е, че за тези три години и след 4 парламентарни избори нямаше, с изключение на едно кратко и доста неуспешно изключение, избрано редовно правителство.
ПРЕЗИДЕНТЪТ НЕ Е ОБСЕБВАЛ ЧУЖДИ ПРАВОМОЩИЯ И НЕ Е ЗАГРАБВАЛ НЕЗАКОННО ВЛАСТ,
която не се полага на неговата институция. Той просто запълваше един вакуум, оставен от неспособността на парламента да излъчи редовно правителство. А нямаше редовно правителство, защото депутатите не можеха да се разберат кой да води бащина дружина. И когато все пак успяха да скрепят някаква коалиция, то тя беше толкова безпринципно съшита, а правителството толкова зле работещо, че те самите си го свалиха от власт след само 6 месеца. И следователно, ако използваме науката логика, завещана ни от мъдрия Аристотел, причината/вината да ни управлява служебно правителство, НЕ Е на президента, а Е на… депутатите. При малко по-разширена интерпретация на логиката можем дори да кажем, че в дъното на политическата криза като
ОСНОВЕН ВИНОВНИК 3 ГОДИНИ ДА НИ УПРАВЛЯВАТ СЛУЖЕБНИ ПРАВИТЕЛСТВА СМЕ НИЕ, ИЗБИРАТЕЛИТЕ.
И това е така, тъй като на 4 поредни избори така и не успяхме да дадем ясен и категоричен мандат на някоя от политическите сили да състави стабилно правителство. Ниската избирателна активност на електорат без ясни приоритети и стабилни ценности, готов наивно да повярва на поредния лъжеспасител, допълнена със силно разделение в обществото, отново и отново произвеждаше слаби парламенти, неспособни да отговорят на предизвикателствата на кризата. И като следствие от всичко това се стигаше до поредното служебно правителство, назначено от президента. Причина президентът лично да решава състава на тези служебни правителства не е жаждата му за власт, а законовата уредба на Конституцията, която го задължава да състави служебно правителство в случаите, когато парламентът не успее да излъчи редовно такова. А виновници за това именно личността Румен Радев да назначава тези служебни правителства отново носим всички ние, избирателите, които с гласовете си го избрахме на този пост неведнъж, а дори два пъти (и не, обяснението „аз не съм гласувал/а за Радев“ не важи. Ние всички заедно сме избрали този президент – дори тези, които не сме гласували за него). И така, ако трябва да обобщим казаното дотук, главните виновници за това президентът Радев да управлява толкова дълго страната чрез назначени от него служебни правителства сме ние, избирателите, и избраните от нас народни представители.
ТЯХНАТА НЕСПОСОБНОСТ ДА СЪСТАВЯТ СТАБИЛНО И РАБОТЕЩО РЕДОВНО ПРАВИТЕЛСТВО Е ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА ДА ИМАМЕ ТОЛКОВА МНОГО СЛУЖЕБНИ ПРАВИТЕЛСТВА.
При подобни случаи на продължителна управленска импотентност на парламента президентът има не само правото, но и задължението да действа решително. Решителните действия, предприети от отделна политическа личност, невинаги задължително означават жажда за власт и заплаха за идваща диктатура. През 1997 година в тежката криза, в която ни вкара управлението на Жан Виденов, именно бързите и решителни действия на тогавашния президент Петър Стоянов по назначаването на служебното правителство на Стефан Софиянски имаха основен принос за справянето с хиперинфлацията, стабилизирането на страната и последващото предаване на властта обратно в ръцете на редовно избрано правителство.
Затова нека понамалим риториката малко и оставим настрана ефектните обвинения, когато те не издържат проверката на логиката.
В БЪЛГАРИЯ ЗАПЛАХА ОТ ПРЕЗИДЕНТСКА ДИКТАТУРА НЯМА.
Тя е само в главите на некомпетентни политици, на които, тъй като не успяват да се справят със своите собствени отговорности, им се привиждат опасности навсякъде. Не може да бъде диктатура нещо, на което може да се сложи край просто чрез избиране на редовно правителство. Вече повече от 30 години институцията на президента има основно представителни функции. И никога през цялото това време оттам не е имало и най-бегла заплаха за парламентаризма в страната ни. Парламентарната ни демокрация бе разклатена в последните 3 години не от прекалено влиятелна и силна президентска институция (нейните правомощия са си същите както и преди), а от поредица от импотентни народни събрания. Тези увлечени в дребни политически интриги и боричкане за власт депутати оставиха управленски вакуум, който по неизбежност и спазвайки правилата, разписани в Конституцията, бе запълнен от президента. В нито един момент Румен Радев не е действал в нарушение на закона или на установените от години правила. И сега, когато парламентът успя най-сетне да сглоби някаква коалиция и излъчи правителство, служебният кабинет на президента своевременно си отиде. Това е всичко друго, но не и диктатура. Но ако съвсем скоро се наложи отново да се назначава служебно правителство, то тогава отново
ВИНАТА НЯМА ДА Е НА РАДЕВ, А НА ТЕЗИ, КОИТО СГЛОБИХА ТАЗИ КОАЛИЦИЯ НА „МАФИЯ“ И „ШАРЛАТАНИ“ (това са техните собствени определения един за друг). Тези, които решиха, че заради пустата власт и парите от Европа са готови на всякакви безпринципни сделки. Ако (когато) тази компромисна и нелогична ротационна коалиция се сгромоляса, то отново, както и предния път, ще е заради взрив вътре в нея. И когато Румен Радев в изпълнение на конституционните си задължения назначи следващото служебно правителство, ако все още се чудите чия е вината, спомнете си хубавата българска приказка „Не е виновен този, който яде баницата, а този който му я дава“. А ако воят за президентска диктатура се извие много нависоко, може да им напомните и за една друга поговорка – „Крадецът вика дръжте крадеца“.
