Бъдещата продажба на закрития детски санаториум в Сандански предизвика гнева на собствениците на земи, върху които са построени двете бази на действащия санаториум. Те са против да се сменя статутът на сградата, което неминуемо ще последва, след като бе обявена продажбата на имота в началото на май с решение на Министерския съвет.
Собствениците настояват да се ремонтира детският санаториум с пари от държавата или от Община Сандански, за да продължи да функционира като такъв или като друго лечебно заведение за деца с астматични проблеми или за лечение на възрастни хора с дихателни проблеми. В случай, че се стигне до разрушаване на сградата и там в бъдеще изникне нов частен хотел или поредната къща за гости, собствениците на имоти ще настояват да им се възстанови земята в реални граници, защото през далечната 1957 г. тя им е отнета точно с основание да се изгради там балнеосанаториум.
Санданчанинът Иван Данаилов, който е собственик на наследствена земя от 6 декара, върху част от която е построен детският санаториум, потърси вестник „Струма“, за да разкаже как навремето тя е отнета от дядо му Димитър:
„Детският санаториум е строен през 1960 г., вариантът е да се направи ремонт и да продължи да функционира. Вътре да се изградят нови бани и тоалетни и да останат по две легла в една стая, вместо по четири. Не трябва да се допуска да се изгради хотел или къща за гости. Там трябва да си остане санаториум. Ако правят хотел, ние имаме наследствени земи там и не сме обезщетени от държавата. През 1957 г. земята е била взета насила от нашите дядовци и баби точно за санаториум. Щом отпадне необходимостта да функционира като такъв, значи трябва да ни се възстанови земята. Санданчани дори коментират, че е правен нов кадастър, за да се продава земята ни. Няма да позволим там да се изграждат хотели и жилищни кооперации. Ние имаме документи, които удостоверяват как ни е отнета земята. Там наследници освен нашата фамилия Данаилови, са още и фамилиите Ангелови, Пеневи, Гърчеви, Котови, Ичеви. Където в момента се изгражда жилищна кооперация, земята е собственост на наследниците на фамилия Ичеви. До 1957 г. ние си обработвахме земята, там садяхме фъстъци, тютюн, царевица… Да не си правят оглушки от държавата и общинската власт. Слушам сега, че това, дето се строи новата къща за гости, един съсед каза, че това са апартаменти на хора от Община Сандански. Тези бази са изградени на това място, след като е направено изследване, известно като „роза на ветровете“. Това е изследване на климата, според него е определено това място, където са изградени базите 1 и 2. Така е определено мястото и на закритото Оздравително училище, което вече е Спортно училище. Някои стари граждани и до ден-днешен се питат защо има толкова много стъпала в двора на училището. Направени са стъпала, защото болните деца, когато се изкачват и слизат надолу, отварят гърдите си и поемат повече въздух и оздравяват. Тук, в Сандански, оздравяването не става с инжекции, а с дишане. Инжекции се бият само при тежки случаи, когато има астматичен пристъп. Сандански не е град за живеене, това е град лечебница и това трябва да го знаят и днешните управници на града. Неслучайно името му е Свети Врач, Свети знахар, Свети лечител. Преди повече от 70 години курортната зона, свързана с чистотата на въздуха, е започвала още от жп гарата, сега вече е от моста срещу „Интерхотел Сандански”. През 1978 г. стават промените в Министерството на народното здраве по отношение на почивното дело и санаториумите, които до онзи момент са били към Профсъюза. База №1 е строена от Министерството на народното здраве, База №2 от Профсъюза, а База №3 от трудещите се селяни. В един момент всички те минават като структура към Министерството на народното здраве, под шапката на Санаторно-курортна дирекция и станаха със стандартите на лечебно заведение. Първият директор на Санаторно-курортен център в Сандански е д-р Георги Папукчиев. Центърът има филиали в с. Марикостиново, Петрич и Добринище. Санаториумът в Сандански започва да функционира за деца с придружители по схемата „майка, татко и дете, баба, дядо и дете”. С един или двама придружители. По онова време базата е строена така, че спалните помещения бяха на два етажа. На първия бяха лечебните кабинети със сестринска стая, с кабинети – лечебен, масажен, лаборатория. На всеки етаж имаше по един лекарски кабинет и другите бяха спални помещения. Те имаха спални стаи с по четири легла, антре, малко гардеробче и мивка. В западната страна се намираха няколко стаи с по две легла, с мивка и салонче между тях, и антре за почивка. На етажа имаше една мъжка и женска тоалетна. Баните бяха в мазето, там се провеждаше балнеолечение с няколко вани, едно малко басейнче, където се провеждаше и водната гимнастика. Баните бяха с 10 душа. От източната страна бе регистратурата, библиотека и сестрински кабинет, портиерна. На втория етаж от същата страна имаше 3 апартамента, баня, тоалетна, спалня и хол с телевизор. Зад тях на запад имаше баня с две легла, нещо като боксониера. Две легла със спалня и баня, и тоалетна, с антре и гардероб. На южната страна бяха фоайетата и етажни антрета с по един лекарски кабинет. В северната страна имаше стълбище със занимални на всеки етаж. Водеха се деца от различна възраст на занимални от 8 до 15 години. Санаториумът работи до 2002 г. Аз тогава напуснах, защото базата не отговаряше вече на изискванията – липсваха бани, тръгна и процедурата по закриване на детския санаториум. Въпреки че тогава направихме ремонт и на втория, и на третия етаж. На 4 стаи направихме бани, но тогава на директора д-р Папукчиев бе казано, че не е комфортно да се ползва така, и санаториума го закриха.
Там се направи през годините перално стопанство. И в момента се ползва като перално помещение. Сещам се за един случай, който се разказва – преди повече от 70 години едно англичанче, на което родителите му са работили в английското посолство, било с много тежка астма, казвало се е Питър Т. Така е записано от тогавашния д-р Васил Гаврилов, който е създателят на санаториума. Там е описано, че детето е лекувано и е водено по цяла Европа, лекувано е с модерни и скъпи лекарства. Някой им е казал за Сандански. Идват хората, слизат от влака и още на гарата детето започва да диша и му минават пристъпите. И след това започва да се строи санаториумът. По настояване на д-р Гаврилов в края на 60-те години на миналия век Роза Смилянова като депутат тогава в Народното събрание предлага да се изгради санаториумът. И през 1961 г. се взимат 70 легла от сливенските минерални бани и се прехвърлят в Сандански. Изгражда се санаториумът на старата база в парковата зона, който вече не съществува. Началото се поставя от д-р В. Гаврилов, а след това се продължи от д-р Георги Папукчиев.
Нашият парк не е само за разходки, той е оздравителен парк. И с гениалността на покойния Борис Митов-Хъри, д-р Васил Гаврилов и Коста Поптодоров, които са най-големите възторжени радетели за развитието на курортното дело в Сандански, се започва парково озеленяване на града ни. Хъри почва голямото строителство на парка след голямото наводнение през 1956 г. От 1976 г. той се разшири до градския басейн, а през 1977 г. бе довършено и езерото. Там е изграден и водопад, който в момента е кокошарник, с гъски и лебеди, на които мястото не е там”, разказа предисторията на детския санаториум Ив. Данаилов.
Записа ЛИДИЯ МАНЕВА
