На 20 декември църквата почита Свети Игнатий .
Наричат го още Богоносец , защото той е казвал, че сам носи Бог в сърцето си.
Свети Игнатий загива разкъсан от лъвове, по заповед на римския владетел Траян.
Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година.
Празникът е свързан с много поверия и ритуали. Ето и най-разпространените от тях:
Първото и най-популярно поверие е свързано с това, кой първи ще влезе в дома ни на 20 декември. Ако е добър човек – чака ни добра и успешна година.
Интересен обичай има в някои части на страната – полазникът или първият, влязъл в дома, сяда и „мъти” пред огнището върху слама и съчки, които сам е донесъл.
Идеята на този обред е двойна – да мътят квачките през годината и да дойдат момци, които да вземат момите. Ако първият влязъл в дома е домашно животно, например, го посрещат с признателност и присъствието му се смята за добра предзнаменование.
Ако в дома ви влезе бременна жена или с малки деца, животът ви ще е повече от хубав. Вярва се, че ако на Игнажден срещнем циганин, цяла година ще сме щастливи.
В Родопите Игнажден се нарича и “хайвански празник”. „Хайванчета” наричат домашните впрегатни животни. Поради това на този ден добитъкът не се впряга, за да е здрав и силен през идната година.
Традицията повелява на Игнажден да не се работи, като това се отнася най-вече за младите жени, които не са раждали. Ако днес си почиват, раждането им ще е по-леко.
Не изнасяме нищо от къщи днес – най-вече сол и огън, за да не излязат от дома сполуката, късметът и берекетът.
Не даваме и не взимаме нищо назаем.
Не се пере, за да не се настани в дома ни болест. Не се вари боб, за да не бие градушка.
Ако времето е ясно, през април ще има суша. Ако е облачно, чака ни успешна и обилна година.
На този ден празнуват: Игнат, Игната, Искра, Пламен, Пламена, Огнян
