В условията на пандемията от коронавируса търсим за разговор бивши и настоящи футболисти от Югозапада, живеещи в чужбина, за да разберем как се справят те с тежката ситуация. Поредният събеседник е брежанецът Кирил Димитров, който наскоро навърши 35 г. и от дълго време живее и играе в Канада. Преди да замине отвъд Атлантика, носеше екипа на „Септември“ /Симитли/, от там премина в „Беласица“, който по онова време играеше в родния елит. В Канада атакуващият халф смени отборите на „Сръбските бели орли“ и „Ватерло“, след което се включи в проекта „Скарбъро“ на Ангел Белчев, където съвместява ролите на футболист и мениджър. През 2019 г. спечели титлата на Канадската футболна лига, второто ниво на най-популярната игра в Страната на кленовите листа. Българинът успя при третата си атака на трофея, като заради операция малко преди финала не взе участие в решителната битка.
– Кирчо, Христос Воскресе! Как посрещна най-светлия християнски празник отвъд Атлантика?
– Воистина воскресе! Разбира се, съобразно българските традиции, направихме трапеза, както подобава. С боядисани яйца, козунаци и агнешко печено. Постарахме сме нищо да не ни липсва от атмосферата в родината, която цари покрай Великден. Използвам момента да честитя празника на всички православни християни.
– Стигна ли коронавирусът до вас, как се пазите и има ли много заразени в квартала на Торонто, където живееш?
– Разбира се, пандемията обхваща и Канада, но нас, благодаря на Господ, все още не ни е ударила. Пазим се, спазваме ограниченията и всичко, което се иска от властите. В Торонто като цяло няма много заразени в сравнение с Ню Йорк например, който, да не забравяме, е само на 6-7 часа път оттук, а границата със САЩ е едва на 100 километра.
– Какви са ти впечатленията от здравната система в Канада, справят ли се с пандемията?
– Моето не са впечатления, по-скоро трайни убеждения, все пак доста дълго живея тук и знам как работи системата им. Тя е сред водещите в света, специалистите са подготвени за всякакви текущи или спонтанно възникващи здравни проблеми, било то в условия на пандемия или не.
– Сега не е време за футбол, но какви са перспективите за старт на лигата при вас?
– Наистина не е време за футбол, това е най-голямата ми болка. Трябваше да стартираме новия сезон на 1 май, но като гледам, това няма как да се случи, дори съществува вариант изобщо да не започнем официалните мачове, зависи от развитието на ситуацията. Премиерът Джъстин Трюдо забрани всички обществени мероприятия до 1 юни. Просто чакаме да видим какво ще се случи, видяхме, че УЕФА отложи европейското първенство, шампионатите и турнирите навсякъде са спрени, нещата са сериозни навсякъде по света.
К. Димитров със сина си и с дълго лелеяната шампионска купа в края на миналия сезон
– Твоят „Скарбъро“ ще влезе в следващия сезон, когато и да започне той, като титулуван шампион в дивизията си. Работите ли по селекцията, какви са плановете на ръководството на клуба?
– Да, шампиони сме, сега предстои по-трудното – да защитим титлата. Наистина работехме по селекцията, има опции за двама-трима играчи, но Covid-19 обърка всичко, иначе се бях разбрал с тях. Сигурно е, че ще подсилим отбора след края на този кошмар. Плановете ни са да направим пореден успешен сезон и да запазим шампионската купа. Знаете, че последните 3 години постоянно стигаме до решителната плейофна битка за златните медали и след два загубени финала с дузпи най-накрая взехме това, което заслужавахме. Преди тези три финала пък бяхме елиминирани на полуфиналното стъпало. Накратко, вече няма връщане назад, искаме да печелим редовния сезон и плейофите, но ще трябва много работа в тази посока, ако искаме да успеем.
– Готвят ли се футболистите по време на пандемията и какъв контрол налагате в тази връзка?
– Разбира се, всеки от нашите състезатели се готви по съответната индивидуална програма, изготвена от треньорите. Но сега е най-важното всеки да се пази и да съумее да съхрани здравето си. Самосъзнанието на нашите играчи е на такова ниво, че изключвам възможността да си седят вкъщи и да не правят нищо. Освен това сме подбрали подходящи способи да ги проверяваме докъде са стигнали с програмите си.
– Интересуваш ли се от случващото се в България около тази световна беда?
– Всеки ден гледам новините. Не ги пропускам. Мисля, че България се справя добре, големият процент от сънародниците спазват ограниченията и разпоредбите и са отговорни в този труден момент.
– Как минава един твой ден в тези екстремални условия, тренираш ли? Дали при вас са толкова стриктни мерките като у нас?
– Гледам да си уплътнявам времето. Сутрин правя леки кросове, следобед играя със сина ми на двора, той много обича да тича след топката. Иначе си седим вкъщи, със съпругата си готвим, правим си барбекю, задължително отделям по няколко часа за игри на плейстейшъна. Използвам хубавото време за разходки, намирам си малки задачки по двора на къщата, това е предимно. Мерките, предприети от правителството, са доста стриктни и почти всички ги спазват. Казвам почти, защото все пак Торонто е голям мегаполис и има хора, които не ги интересува нищо.
– Чуваш ли се с българи в Канада, те как се справят?
– Имам доста приятели сред нашите сънародници тук във футболните среди и извън тях. Поддържаме постоянна връзка по телефоните и чрез социалните мрежи. Всички са добре, чакаме края на пандемията. Дано дойде час по-скоро, за да се захващаме за работа. Дано всички да сме разумни и силни, само тогава ще преборим коронавируса.
Разговаря СТАНЧО СТАНЧЕВ
След церемонията по награждаването брежанецът полетя във въздуха
Със съотборниците след победния финал
С екипа на комитите преди отпътуването за Канада /вторият отляво, клекнал/
С наследника си Кристиан по време на свиждане в болницата, където престоя заради операцията, извадила го от двубоя за трофея
