Любенов в действие по време на ръгби мач
Антонио Любенов (в кръгчето) и останалите „валяци“ ликуват след спечелването на 32-та титла на България
„Валяците“ са изключително задружни и извън терена
С националната фланелка
Антонио Любенов е роден през 1969 г. в град Перник. Играещ треньор е на ръгби клуб „Валяците“ (Перник) и има над 20 титли в кариерата си. Дългогодишен национален състезател и треньор на България.
– Здравей, Тони! Колко годишен беше, когато започна да играеш ръгби, и как се запали по този спорт?
– Бях седми клас, 14-годишен, и оттогава не съм спирал да играя. Бях ученик в VIII училище в Перник, когато дойде треньорът Бубе, искаше да запише момчета за ръгбито. Със съучениците ми дори не бяхме гледали ръгби дотогава. Все пак няколко момчета решихме да се запишем. В същото време имаше международен турнир на стадион „Миньор“ между отбори от Англия, Румъния и „Миньор“. Перничани го спечелиха и това ми даде тласък и събуди интереса към този спорт. И вече над 30 години съм по терените.
– Имало ли е някога възможност да се занимаваш с друг спорт?
– Имаше такава възможност. Чичо ми Стефан Велев, Бог да го прости, е бил разпределител на ВК „Миньор“ /Перник/. Играл е заедно с легендата на пернишкия волейбол Борис Гюдеров. Баща ми също е играл волейбол. Аз също пробвах, но не ми допадна, защото харесвам контактните спортове.
– Кога за първи път стана шампион на България с „Валяците“?
– През 1992 г. Отборът се казваше „Миньор“ /Перник/ и след това го прекръстихме на „Валяците“. Иначе съм шампион с „Миньор“ през 1985 и 1986 г. Тогава не играех редовно, а влизах повече като резерва. На 18 години станах майстор на спорта с 2 шампионски титли и 2 купи на България.
– А колко титли си спечелил?
– Освен с „Валяците“ и „Миньор“ имам две титли с НСА, когато учех, и една с „Локомотив“ /София/. Със спечелената миналия месец титла са около 23-24. Не съм ги броил точно.
– С какво от твоята кариера се гордееш най-много?
– Най-много се гордея с титлите си, особено тези от последните години, когато се върнах от Варна във „Валяците“ през 2011 г. Тогава отборът беше завършил 4-и и го грозеше разпадане. Събрахме се около 30 момчета, като някои състезатели се върнаха от НСА, а други дойдоха с мен от Варна. През следващия сезон смазахме НСА, бихме ги 4 пъти, и то с голяма разлика, а те бяха безапелационни шампиони през последните 2 години.
– За 32-и път станахте шампиони с отбора на „Валяците“. Как постигате това постоянство?
– Пернишкият дух и волята за победа ни карат да се раздаваме докрай. Една трета от отбора бяха контузени, но всички стиснаха зъби, въпреки че играха на инжекции. Шампиони сме, защото се раздадохме до последно и никой не се скри. Не че сме чак толкова по-добри игрово от противниците, но имаме хъс и желание за победа. Другите отбори, когато усетят болката и контузиите, се предават. На перничани ръгбито ни е в кръвта и за нас единственото важно е да сме първи. Никога няма да се задоволим с второ или трето място.
– При положение че отново сте първи, не е ли странно, че напоследък в националния отбор почти не викат състезатели от Перник?
– Точно това е проблемът, защото от ръгби федерацията викат само пет наши момчета. Взехме решение, че ако нямаме поне петнадесет състезатели в разширения състав, никой няма да се отзове. Ние играем безвъзмездно за честта на България, а се викат момчета, които играят в чужбина, и като им се платят самолетните билети от по 400-500 евро, отиват 15 хиляди лева на вятъра. А тези момчета не са по-добри от моите. Явно сме неудобни, но ние имаме къде да играем международни мачове. Освен традиционното ръгби играем и в ръгби лигата. Другата седмица ще ходим до Атина, а в края на месеца имаме мачове в Сърбия. Ако от федерацията искат моите момчета, трябва да ни приемат условията, защото ние сме шампионите.
– Ти си дългогодишен национален състезател. Имаш ли някой незабравим мач с екипа на България?
– Всеки мач с екипа на България е важен за мен и давам всичко от себе си. За националния отбор играя от 1987 година. Допреди една година бях играещ треньор, но се получиха разминавания с федерацията и оттогава вече не помагам.
– Страхуват ли се другите отбори да гостуват в Перник?
– Когато искаме домакинство за някой турнир, ни го дадат с много мъки (смее се). Определено ги е страх и когато чуят Перник, започват да треперят още от Владая, а ние бием само на ръгби. В Перник от 2013 г. насам не е имало проблем на мач, защото стягаме дисциплината и взимаме много охранители. В последно време станаха проблеми в Берковица и в Габрово. Имаше бити съдии и нахлуване на публиката. Не знам защо има такива асоциации и ги е толкова страх от нас, но това си е техен проблем. Нас не ни е страх от никого.
– Когато имате мач се радвате на сериозна подкрепа от трибуните, но достатъчно популярно ли е ръгбито в България?
– Като цяло не е. В Перник обаче е един от най-популярните спортове. На мачовете ни идват достатъчно хора – приятели, роднини, бивши състезатели и запалянковци. В България ръгбито е популярно в 3-4 основни града. За нас хубавото е, че повечето хора, които са чули за ръгби, го асоциират с „Валяците“ и това е показателно за нашия принос към този спорт.
– А защо не е, след като е много атрактивен и мъжки спорт?
– Ами това е тежък спорт. Ръгбито е най-многобройният колективен спорт и се играе от 15 човека в отбор, а всяко падане е предпоставка за контузия. В България няма хубави терени, а те трябва да са перфектни, за да може да се играе на ниво. Напоследък в големи центрове се закриват борбата, щангите и боксът, пък какво да кажем за това да се развива ръгби.
– Имаш ли някакъв ритуал преди или след мач?
– Не, нямам ритуал. Единствената ми нагласа е да изляза и да победя.
– Кое е нещото, което мотивира ръгбистите да жертват голяма част от времето и здравето си, за да се отдават на спорта?
– Момчетата от ръгбито не взимат абсолютно нищо. Напротив, дават здравето си, времето си и парите си след мач, ако имат контузии. Понякога от отбора събираме пари за операция на някой състезател, защото застраховката е минимална и ако не си помагаме помежду си, сме загубени. Единственото нещо, което получават момчетата, е вечеря след мач. Приятелството, мъжеството и волята за победа ни крепят.
– Със спортист на България за 2013 г. Иво Ангелов играете интересна игра, наречена от вас борчески хандбал. Разкажи ни какво представлява?
– С Иво Ангелов сме съперници (смее се). Играем на тепиха и на хокейни врати две полувремена от по 20 минути. Отборите са между 5 и 7 човека. Събираме се всякакви спортисти. Много интересни мачове се получават. Включваме прийоми от всички видове спорт. Нямаме облози преди мачовете, защото напрежението и без това е голямо и се играе до краен предел. Когато свърши двубоят, пием по бира в сауната. Искам да благодаря на Иво Ангелов, защото той ни разрешава да провеждаме физическата си подготовка в залата.
– Какво мислиш за агресията по улиците?
– Страшно е. Има момчета, които си избиват комплексите. Много са превъзбудени, явно са на някакви хапчета. Съветвам ги да ходят в залите и в бойните центрове и там да използват своята енергия. В отбора учим младите момчета да не влизат в конфликти със съученици и приятели, защото са много по-силни от тях и могат да направят някоя глупост, за която да съжаляват цял живот.
– Как се справяш като дядо?
– За съжаление нямам много време за малкия. Работя на две места, а и ръгбито заема голяма част от времето ми. Все пак, когато се виждаме, си прекарваме супер. Той присъства на моите мачове, а и на тези на баща му Илиян, който е капитан на ФК „Миньор“. Със сигурност ще бъде спортист, само все още не се знае какъв. По-добре да бъде футболист, защото в ръгбито на този етап няма голяма перспектива за младите.
– Има ли неща, от които се ограничаваш, за да можеш да поддържаш толкова добра спортна форма?
– Не! Тренирам, когато мога, хапвам и пийвам на корем и не се ограничавам, но и не прекалявам, естествено. Преди мач не консумирам никакъв алкохол. Непрекъснато съм в движение – ходя на работа и на тренировки, затова съм във форма.
– Как прекарваш свободното си време?
– Нямам много време за удоволствия от работа, спане и тренировки. От 2 години съм ловджия, но ходя 2-3 пъти годишно.
КРИСТИЯН ТРИФОНОВ
