Игуменът на манастира „Благовещение” в Копиловци отец Касиан: ГМО-то е сериозен проблем в земеделието, младите семейства остават бездетни, имат проблеми с потенцията, няма как организмът да се възпроизвежда, ако се храни с невъзпроизвеждащи се продукти

Братята от манастира „Благовещение“ в кюстендилското село Копиловци довършват последния етап от строителството на духовната обител. Реконструкцията е със собствени средства, всички приходи от реализацията на земеделската продукция се влагат в строителство на мащабния манастирски комплекс, за инвестиции в обработката на земята и купуване на земеделска техника.

„В началото, преди повече от десетилетие, изобщо не си мислех, че ще успеем да направим нещо толкова голямо. В представите ми излизаше малка черква и малка къща. Строителството обаче стана доста голямо“, разказва игуменът на манастира отец Касиан. „Със сигурност обаче сега не съжаляваме. В помещенията, с които разполагаме, едва събираме реколтата. Новопостроеното мазе на комплекса се оказа доста тясно”, споделя още той.
„Понякога и аз не вярвам на нещата, които действително се случват, и нямам обяснение как стават.

КОГАТО ЧОВЕК ПОЛАГА УСИЛИЯ, КОГАТО СЕ ТРУДИ И СЕ СТРЕМИ КЪМ ДОБРОТО, ВСИЧКО СЯКАШ МУ СЕ ПРИТИЧВА НА ПОМОЩ.

Затова ми се иска да вдъхна малко оптимизъм у хората от нашето време, защото песимизмът, унинието, апатията и безразличието доминират в съвременния човек и хората са тъжни. Ние в манастира не сме, защото правим всичко с любов – споделя духовникът. – Дали защото сме изолирани от външния свят, при нас има оптимизъм. Живеем с нашите вътрешни проблеми и сякаш не споделяме този песимизъм, обхванал хората извън манастира. Научихме се да работим здраво, ставаме в 5 часа сутринта, не ядем по много”, казва Касиан.

Спомня си как са тръгнали от една малка къща, барака с четири легла. Дори спали на открито, трябвало да се направят постройки за техниката. Идейният проект бил безплатен. В началото дори им откраднали оградата, но отецът не се сърди на никого.

„Нали ако няма плюс и минус, няма да има осветление по улицата”, добавя той. Сега овощните насаждения са около 100 декара. „Имаме си и кравички, едната се казва Алпи, такава имах, когато бях малък. От млякото правим всички продукти, хората идват и си купуват, даже не ни стига. Имаме и към 80 кокошки. Произвеждаме сладка, конфитюри.

КАТО ЧЕ ЛИ ХОРАТА СА ЗАБРАВИЛИ КАКВО УДОВОЛСТВИЕ Е ДА ИЗПИТАШ, КАТО ПОСЕЕШ СЕМЕНАТА НА ТРУДА.

А земеделието е добро. Всяка година е по-добра от предходната. Правим и тор, овчи, защото ГМО-то е сериозен проблем. Младите семейства остават бездетни, имат проблеми с потенцията, няма как организмът да се възпроизвежда, като се храни с невъзпроизвеждащи неща”, добавя отец Касиан.

„Доволен съм от тенденцията, че млади хора се връщат на село. Те бягат от тази среда с нездрави ценности. Има хора с виртуално разбиране, а всичко е нереално, особено с тази компютризация става страшно. Смартфони, а това пък селфи довършва всичко, като капак”, споделя отецът.
Монасите разчитат на старите земеделски практики, които правят продукцията им по-вкусна и предпочитана в цялата страна заради качеството си и липсата на химикали. „Когато видим плодовете на този труд, виждаме, че е имало смисъл. Така и с манастира – малко по малко и той се получи. Когато има добра реколта, за която сме направили всичко необходимо, нещата се получават“, разказва Касиан.

„ЗА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК ВСИЧКО Е В БИЗНЕСА, ПЕЧАЛБАТА, А НЕ ОТНОШЕНИЕТО КЪМ РАСТЕНИЯТА, ДЪРВЕТАТА И ХОРАТА.

При нас целта е друга – обратна на съвремието като цел и смисъл на всичко, което се върши. Интересно е, че в един момент печелим повече, отколкото очакваме. Ние говорим на растенията, даваме цялата си любов и те ни се отблагодаряват“, допълва игуменът.

Монасите разполагат с два комбайна, които поддържат сами. За ремонта се разчита на монаха Висерион, който е механик и сам изработва някои от резервните части. Прибраното зърно миналата година осигурило храна на животните – около 50 крави и 50 овце. 

„Нашият критерий е, че не можем да лъжем, да крадем, но сме длъжни – и в Библията го пише – с пот на челото да си изкарваме хляба. И хващайки се с това наше първично призвание и предназначение, виждаме, че има защо. А когато човек използва съвременното достижение на техниката – капкови инсталации, машини, които са хубави придобивки на науката и техниката, не е никак трудно, дори е приятно да се върши това. Бих посъветвал всеки, които иска да живее честно, според повелите на своята съвест, да се обърне към нас и за съвет, и за помощ“, допълва отецът.

Много от монасите, дошли от различни краища на страната, имат висше образование. Според отец Касиан не е трудно и в наше време да се живее честно. „Хората мислят, че сега, за да оцеляваш, трябва да вършиш някакви далавери. А не е така и ние сами се убедихме в това, когато хората бягат в чужбина, за да печелят, това е бягство от себе си, дезертьорство. По този начин бягат от своята среда, роднини, родни места. И всички губим своята автентична култура, национални традиции, своя облик като хора. Излиза, че нямаме минало и достойнство, с което да се представим пред света“, казва отец Касиан. Той смята, че проблемите в обществото ни идват от обезверяването.

 ГЕРГАНА ИВАНОВА