Архимандрит Никанор е игумен на Църногорския манастир „Св.св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян Асийски“, известен от втората половина на ХХ в. още и като Гигински манастир, който се намира край брезнишкото село Гигинци. Поради близостта си до София и Перник, чистия въздух, реликви и чудотворно аязмо обителта е магнит за туристи и поклонници в делник или празник, както и през почивните уикенди. Пред telegraph.bg духовникът говори за историята, каноните и смисъла на 40-дневния рождественски пост.
– Ваше Високопреподобие, може ли да се каже откога датира традицията на рождественския пост?
– 40-дневният пост, предшестващ празника на Рождество Христово, е установен през XII век, вече след разделянето на Източната и Западната църква. На изток до средата на V век е съществувала традицията двата празника – Рождество Христово и Богоявление, да се празнуват заедно, както това прави и до днес арменската църква. Знае се, че празникът е бил предшестван от кратък пост.
– За разлика от строгия великденски пост например, голямото изключение тук е рибата, която може да се консумира, с изключение на сряда и петък. Защо точно тя е счетена от православния канон за неблажна храна, както и мекотелите?
– Рибата е блажна храна, но по-лека, и се допуска нейната консумация при постите, които не са строги. Не са блажни мекотелите – морски дарове, охлюви, понеже нямат червена кръв. Това е признакът, по който разграничаваме постната и непостната храна от животински произход. Блажни са също така и яйцата.
– Има ли евангелски моменти, които да сочат светостта на отказа от храна и вода в определените периоди от годината?
– За това, че постът е необходим за християните, свидетелстват 17-а глава на Евангелието от Матея, както и думите на Спасителя, че в свое време учениците му ще постят. Самият Христос е постил строго 40 дни в пустинята.
– Много от съвременните хора обаче се чудят как постът помага на човека да се доближи до Бога?
– Постът помага за това не заради въздържанието от храна, а заради послушанието, което християнинът оказва на църквата чрез обуздаване на своите желания и преодоляването на егоизма. Постът от тази гледна точка представлява своеобразна жертва, която човек прави в името на Бога. И чрез която доказва упованието си, че Бог ще го запази от произтичащата от поста телесна слабост.
– В обществото ни често се дискутира случаят: човек, постещ и вършещ недобри дела, сравняван с друг, който си хапва месо и млечни храни, а живее праведно. Може ли въобще да се говори за праведност при неспазване на поста?
– Постът не е самоцел. Няма християнска добродетел „пост“, а има „въздържание“. В този смисъл постенето не е непременно условие за праведност, но пък как без пост човек би се научил на въздържание, без което праведността е немислима? Хубаво е човек и едното да прави – добрите дела, и другото да не оставя – поста! Понякога се смесват две понятия – благочестие и праведност. Праведният човек винаги е и благочестив, докато обратното не е вярно. Възможно е благочестивият човек да постъпва подло и егоистично, спазвайки външно благоговейно поведение. В Светото Евангелие това поведение е строго порицано от Спасителя. Но от този факт никак не следва, че християните трябва да се отнасят с пренебрежение към външните форми на благочестие. Те помагат на човек като патерица, за да възпитава в себе си нравствени качества.
– Вие често пътувате до Света гора, какво е менюто на атонските монаси?
– На Света гора строго се спазва правилото монасите да не консумират друго месо освен риба. Пости се три дни от седмицата – понеделник, сряда и петък. Светогорската кухня е типична средиземноморска кухня, като вместо масло или олио се използва зехтин. Монашеските ястия са прости, но вкусни.
– Съвсем наскоро в. „Уолстрийт Джърнал“ обяви, че има бум на православните в САЩ – масово хора от различни християнски деноминации и религии сменяли вярата си. С какво според Вас православието печели един протестант или будист в този смутен свят на войни, икономически кризи и пандемични вируси, но и на фона на по-строгите правила в православието, ограничаващи интимността и чревоугодието, издигнати в култ от масовата западна култура?
– Православието печели спрямо останалите християнски конфесии и другите религии със своята духовна дълбочина, премерена аскеза и сериозното отношение към религията, изисквано от вярващите. Докато в Стария свят, в Европа, броят на „практикуващите“ православни християни неизменно намалява, макар и с различни темпове в традиционните православни държави, в САЩ все повече хора се обръщат към църквата в търсене на истината, в своята жажда за Божията благодат. И те, слава Богу, не остават излъгани в своите очаквания. Православната църква в Северна Америка е жива във всички свои юрисдикции, предлагайки на търсещите автентична духовност и пълното разнообразие от своите литургични традиции. Това също донякъде обяснява сериозните успехи на православната проповед в Новия свят.
– Защо постите се считат за задължителни преди изповед и причастие, a и свети отци ни съветват да не прибягваме към църковните тайнства лекомислено?
– Не са задължителни. Съществува обичай преди да се пристъпва към свето причастие, да се приеме и тайнството изповед, както и да се пости три или седем дни. Но това е само обичай. Християнинът живее с Тялото и Кръвта Христови. „Аз съм Хлябът на живота“ – казва Спасителят. Следователно светото причастие не е въпрос на „заслуги“ – пост, или „чистота от грехове“, а насъщна необходимост за всеки един вярващ „за опрощаване на греховете и вечен живот“. Смисълът на боговъплъщението, което честваме на Рождество Христово, е именно този – Иисус да извърши Своя изкупителен подвиг на Кръста и да ни даде да ядем Неговото тяло и да пием Неговата кръв, за да станем с Него едно. Това е и смисълът на спасението!
– Според Вас в масовия случай това днес разбира ли се, спазва ли се и дали вече в наши дни на постите не се гледа като на една екзотична диета?
– Осветскостяването на нашето общество, контактите с инославни християни и атеистичната пропаганда в годините на тоталитаризма доведоха до отлив на желаещите да спазват определените от църквата пости през годината. Едновременно с това се наблюдава и една друга тенденция, а именно да се придава различен от християнския смисъл на въздържанието от храна, което напълно обезсмисля поста като евангелски подвиг. Постим заради Бога. Всяка друга „причина“ превръща нашия пост в едно обикновено гладуване, от което духовна полза не получават тези, които го употребяват.
– В момента всички се молим за здравето на патриарх Неофит, но прави ли Ви впечатление информационното затъмнение не само относно здравословното му състояние, за което всички отдавна знаят, че не е добро, но и за всичко, случващо се в синода?
– Надяваме се Негово Светейшество да преодолее това изпитание и отново да бъде сред нас като образ на незлобив и непорочен пастиреначалник. Здравето на всеки човек е много личен въпрос и лекарите пазят строго мълчание, независимо дали става въпрос за обществено значими фигури, или за обикновени хора. Това поражда чувството, че нарочно се създава някакво информационно затъмнение, но това не е така. За жалост станахме свидетели как някои от „добре осведомените“ побързаха да погребат Негово Светейшество и да занимават вярващите с „предизборна тематика“, вместо да ги оставят на спокойствие да се помолят за неговото здраве.
