Съветниците от ГЕРБ в Благоевград разбуниха духовете в областния център на Пиринско, и то преди местните избори. Направиха го не с някакво конструктивно предложение за развитие на града, не с идея как да се привлекат инвеститори или откъде да се намерят пари за елементарни дейности като пускане на пресъхналите улични чешмички в града, а с предложение да се бутне един от паметниците в града.
Председателят на групата съветници Кирил Илиев дори го посочи – паметника на Веса Бараковска на Ловния дом, който бил „свидетелство за едно черно минало, мракобесно време, тоталитарен режим, обявен за незаконен и престъпен през 2000 година“. Илиев го нарече още „символ, който няма място в нашия град“.
„Паметникът трябва да бъде премахнат, защото той е едно гротескно натрапване в нашето общество на едно явление, което всички се опитваме да забравим в нашата история, явление, което доведе до морален и икономически упадък в нашето общество“, дообясни той идеята си. И предупреди, че това е само началото, защото трябвало да се сменят и имената на някои улици в града.
К. Илиев пропусна да предложи да се смени името на Благоевград, който все пак е кръстен на Димитър Благоев, основателя на организираното социалистическо движение в България. През 2014 г. вече имаше такава идея, тогава едно сдружение, самонарекло се „Азбукари“, дори пусна официална депеша до президентството Благоевград да бъде преименуван на Цар Самуил или Самуиловград, но тогавашният президент Росен Плевнелиев ги отряза.
След предложението на новия азбукар Кирил Илиев вероятно следва да се прекръсти и кв. „Ален мак“ – все пак това стихотворение на Иван Сокачев е избрано от Д. Благоев за химн на българските социалисти.
Следват улиците, запазили още имена на партизани – като Арсо Пандурски, командир на Горноджумайския отряд „Никола Калъпчиев”, Ванюша Валчук и др.
Естествено, редно е да се разруши и родната къща на Никола Калъпчиев на ул. „Гр. Пърличев“, зад сградата на общината.
Чистката сред многото паметници в Благоевград пък безспорно трябва да започне с този на Дядото до общината.
Но да се върнем на идеята за паметника на Ловния дом, който съветниците от ГЕРБ смятат, че трябва да бъде изпратен в Музея на изкуството от периода на социализма, открит през 2011 г. в София и съдържащ експозиция от над 70 монументални творби от периода на социалистическото управление в България (1944-1989). Той всъщност няма нищо общо с Веса Бараковска – сестрата на твореца-дърворезбар и почетен гражданин на Благоевград Христо Бараковски, която става член на партизанския отряд „Никола Калъпчиев“ и е убита на 22-годишна възраст край село Лисия.
Малцина знаят, че женската фигура е скулптура от 1963 г. на Крум Дерменджиев. На постамента под нея са изковани безсмъртните стихове на Ботев „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“. Скулптурата е символ на всички загинали в борбата срещу фашизма. Поставена е доБратската могила на български антифашисти и партизани през 1941-1944 г. Могилата представлява 8 плочи с имена на загинали и е костница – зад тях са събрани урни с кости. По времето на социализма пред масивната женска фигура чавдарчетата и пионерчетата са получавали сините и червените си връзки, а поне веднъж годишно местната организация на БСП поднася тук цветя.
С това и се изчерпва почитта на благоевградчани към загиналите, които явно така дразнят съветниците от ГЕРБ.
Освен тях непримиримост към скулптурата проявяват само хулиганите, които понякога я украсяват с грозни и неграмотни графити от рода на „Измет! 9 септември?!? Не! Благодаря!“.
Идеята на Кирил Илиев извади благоевградчани от лятната им летаргия и отприщи доста коментари по форумите. Някои предположиха, че жегата хич не се отразява добре на благоевградските съветници. Други разшириха предложението с ироничен списък със символите за бутане в Благоевград – например да се блъсне сградата на Общината, строена от бившия кмет Лазар Причкапов и символизираща мракобесния социализъм, да се махне сградата на Американския университет на площада, който по-рано беше Партиен дом, защото „навява на комунизъм“, след това да се премести пощата, да се преместят фонтаните и да се изкъртят неизкъртените още плочки на площада и т.н.
Появиха се и предложения да се събори мол ЛАРГО и да се възстановят старите дюкяни в центъра на града, след което всички горноджумайци да надянат цървулите.
Благоевградчанин предположи, че някой съветник от ГЕРБ си е харесал площадката в парка, където е женската фигура, за да си строи кооперация.
„Паметниците не позволяват на човечеството да забрави за най-важните етапи в своята история“, „Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите”, „Това ли е проблемът на Благоевград?“ – са най-честите коментари на благоевградчани. Един от тях си спомни как след 1944 г. в много градове градските управи решили да скъсат с всичко царско, за да съградят новия живот на чисто, но понеже нямали средства за нови улични табели, наемали бояджии да обиколят с кофа боя и четка всички улици и да заличат думичката „цар“ върху всяка улична табела. Така години наред българите живеели на ул. „Асен“, ул. „Симеон“ и т.н.
„Да посягаш на миналото и борбата на сънародниците си за по-добро не те прави по-добър човек. Пълно недомислие. Със сигурност Благоевград има много по-големи проблеми от паметника на Ловния дом. Аз не се изненадвам от ГЕРБ, защото на тях това им е работата – да се чудят с какво да се заядат, но не мога да си обясня защо БСП в Благоевград не реагират? Паметникът в крайна сметка е символ на борбата срещу фашизма, а не съм чул някой да казва добра дума за тази политическа идеология“, коментира бившият кмет на Благоевград Лазар Причкапов.
„Не е нормално паметниците да ни пречат. Не мога да го разбера колегата Кирил Илиев и дори не знам дали е негова идея, или е мнение на групата. Но това е история. Не може един Общински съвет, на който остават още 2 месеца, да е съдник на историята“, каза съветникът Иван Ризов.
Специално да изрази възмущението си от предложението в редакцията се обади и бившият учител в Благоевград Васил Павлов.
„Антифашистите са били хора, борещи се с идеологията на Хитлер. Тези хора са излизали в Балкана и са се борили за социално равенство, за социална справедливост. Изкривяването на тази идея става с налагането на Сталиновата идеология. А и Вазов го е казал: „Паметниците са създадени не толкова за мъртвите, които са си въздигнали паметник неръкотворен с делата, колкото за живите, за да развиват и укрепват в тях ония доблестни чувства, които дават на един народ право да живее”.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
Поздравления, много добре написана статия, иронизираща глупоста на днешните управляващи.