„Вихрен е труден и рисков за изкачване връх дори през лятото, ако времето се развали. А през зимата е много опасен – към него няма кратък път, а е ветровит, времето се разваля бързо, няма никакъв заслон”. Това коментира доц. Сандю Бешев, алпинист, признат историк на родния и световен алпинизъм и планини, автор на над 25 книги на тема планинарство.
„Според разпространената официално информация най-вероятно инцидентът е станал, когато туристът е изкачил върха и е започнал да слиза към премката в посока Казаните. Вероятно е решил, че оттам ще слезе по-бързо надолу, тъй като по ръба не е имало много сняг – смята експертът. – Този ръб обаче е много труден и коварен, особено през зимата, и то във време като сегашното, когато снегът е по-малко, но има заледявания и всяка крачка може да се окаже фатална заради подхлъзване. Навярно при такова подхлъзване е станало падането в улея към Влахина река, предполага доц. Бешев в коментар за „Марица”.
За него е изключително странна появата на втория човек, за когото не бе споменато нищо в продължение на цяла седмица, колкото продължи издирването на Пламен Христов. Никой не се е обадил, че има близък, който също е изчезнал.
Доста са инцидентите около връх Вихрен. На самия ръб към Казаните има плоча на 80-годишния ветеран бай Георги, починал при опит да слезе от Вихрен и да продължи към Кончето. На 20 март 1964 г. на слизане от Вихрен загива известният тогава алпинист Мишо Коцев, направил първото зимно изкачване по стената на Злия зъб в Рила. Заедно с него загиват Ангел Свещаров и Енчо Кузманов. Те минават по същия път като Пламен Христов, както гласи официалната информация – изкачват Вихрен откъм Хвойнати връх и слизат към превала в посока Казаните и Кончето. Там по ръба се откъсва лавина и ги отнася чак долу, в долината на Влахина река. На 5 август 1954 г. на северната стена на Вихрен загиват трима алпинисти – Тодор Игнатиев, Валентин Филипченко и Аспарух Атанасов. Това са част от фаталните случаи на пиринския първенец, обяснява доц. Бешев.
Възможно е причина за сегашната трагедия да е и това, че хижа „Вихрен” през зимния сезон не работи. Вероятно и пътят от Банско е изчистен само до началото на пистите на Шилигарника. Оттам туристът е трябвало пеша да върви до хижа „Вихрен”, откъдето да тръгне към върха. Така тръгването нагоре става в ранния следобед заради загубата на ценно време, особено в кратък зимен ден, когато се мръква малко след 17 часа, смятат опитни туристи. Всъщност най-малко рисковото изкачване на Вихрен през зимата може да стане, ако се тръгне призори от хижа „Вихрен”, което явно няма как да стане при сегашния й режим на работа.
