Известният музикант, художник и общественик Николай Табаков, представи пред дупнишката общественост, своята идея за издигането на паметник на иконата на българското кино и театър Невена Коканова, чието име носи и дупнишкия театър.“Аз имах лична среща с иконата на българското кино и театър актрисата Невена Коканова. Ще Ви разкажа моята история…Беше в началото на 1998 г., аз тъкмо се връщах в Дупница и тук не ставаше почни нищо. Театърът не работеше, зимата беше трудно с отоплението…Аз съм инициативен човек и бях решил да поканя Невена Коканова да играе на дупнишка сцена… Тя тогава, играеше в Театър“ Възраждане“, гр. София. Срещнах се с директора на театъра, обясних му за какво става въпрос. Той каза:“ Супер, ние също имаме интерес, да пътуваме из градовете.“ Тогава се въртеше едно представление с Емилия Радева, Невена Коканова, Гинка Станчева. Представиха ме на Невена Коканова, като казах, че съм от гр. Дупница, тя много се зарадва. Невена Коканова много се зарадва, след като и разказах за идеята да играе на дупнишка сцена, за половин час тя се съгласи..След това дойдоха Гинка Станчева и Емилия Радева, уточниха удобни дати за следващия месец, дадоха ми афиш…Аз си дойдох на следващия ден в гр. Дупница. Нахъсан, че ще правим страшни работи…Отивам в театъра в гр. Дупница, тогава беше директор актьорът Красимир Тренев…Казах му, че искам да почна да продуцирам театри, неговата красива усмивка, замръзна. Каза ми:“ Чакай малко…За кои дати мислиш да правиш това нещо?“ Аз му казах датите…Тогава той ми каза“ Не може тогава, ние сме на турне“..После естествено турне нямаше. Защо го разказвам това, градска легенда е било, че Невена Коканова не е обичала Дупница. Обратната позиция някои загатнал ли е? В моя случай за 10 минути ми каза ок, хайде да го направим ..Обаче, Дупница каза, не може така, както Вие го мислите. На втората среща след две седмици отидох при нея и й казах, че театъра е на турне…Тя ми каза, че сега заминава за Франция лятото, есента пак да се видим..Аз не се обадих повече…Това ми е срещата с нея, за цял живот ще ми остане нейния глас в главата….Един паметник на Невена Коканова в гр. Дупница би дал повод да се заговори… Това е доста трудна идея, един доста дълъг път..От две до три години ще коства на продукта да се съберат средства, да се направи проекта, да се изпълни..Но един такъв повод за паметник би накарал хората да кажат, кой, каквото има…Едни казват Невена Коканова не харесва Дупница, други казват Невена Коканова харесва Дупница. Всъщност тази идея би помирила града, който не я харесва. 20 години вече са се минали…Един паметник, едно произведение на изкуството има тази способност да извади от хората едни неизказани неща. Освен паметника, като скулптура, Дупница да се помири с тази градска легенда, която аз я намирам доста провинциална и комплексарска..Другата цел повечето не знаят, че е от Дупница. Всички я знаят, като актриса, обаче с един паметник ще научат, че е от Дупница…Най –трудна е техническата част по осъществяването…Там се искат и усилия. Иска ми се да тръгне от Дупница, като идея, да се завърти колелото. Да обиколи цяла България и дори целия свят. След две години да се върне тази идея пак в Дупница..Според мен паметника, трябва да бъде в цял ръст-бронзов, да бъде класическо произведение на изкуството-скулптура. Да бъде красиво, като Невена Коканова. Но едно такова нещо струва много скъпо-между 30000 и 50000 лева, като финансиране. Затова казвам, че Дупница едва ли, би се справила сама във финансирането на едно такова нещо. Първоначално искам тук да се завърти колелото и това ноухау, около ходенето по спонсори, по общини, да бъде тук в Дупница..Ако се осъществи едно такова нещо от гражданска инициатива, също би спомогнало на обществото. Защото едно такова нещо е сложно и ако се осъществи успешно, би дало самочувствието на хората…Първо трябва да се направи едно сдружение, защото това са много пари. Следващата стъпка е да направим една рекламна кампания, която да обхване цялата страна и пак да се върне тука. Ако успеем да го направим самодупничани, за мен ще бъде голям успех. Сега представям идеята, след две седмици ще обява благотворителен изложба с лампите в Дупница, средствата, които ще бъдат събрани от тази изложба, ще отидат за създаването на сдружението…След това може би пролетта ще обява национална благотворителна кампания на изложба на моите лампи в София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, ще обиколя страната…Да дам и да се получи такъв тласък. Но добре би било ако дупничани прегърнат идеята и се включат за един мощен старт…Сега поставяме началото“,….сподели своята идея пред дупнишката общественост и медиите на пресконференция общественикът, музикантът и художникът Николай Табаков.“ Познавам лично Невена Коканова от четирите и срещи, които е идвала в Дупница и срещата с гражданството, като служител в Общински съвет за култура и организатор на тези неща. Невена беше изключително слънчев човек, добронамерена, обичаща живота, обичаща света, обичаща хората.. Много добър човек. Тя не случайно преживява няколко силни любови, които разтърсват нейния живот. Тя обичаше живота, но засъжаление, когато трябваше да се радва на тези постижения, тя си отиде…Ямболският театър също се казва Невена Коканова, могат да претендират театри в София, че тя е живяла повече там, че тя е присъствала повече там, отколкото в Дупница, но в Дупница винаги ще си остане нейния дух. Нейният дух е тук, той присъства във въздуха, в дърветата в целия град. Идеята е хубава…“, сподели актьорът и общественикът Георги Костадинов. Председателят на Комисията по спорт и младежки дейности в Общински съвет –Дупница, общинският съветник Славчо Павлов, също подкрепи идеята за създаването на паметник на иконата на българското кино и българския театър Невена Коканова.
Николая Иванова