Художничката Биляна Димитрова е секретар-библиотекар в НЧ „Просвета-1920“ в село Слатино. Печели мястото след конкурс с тайно гласуване. Зад крехката красива млада жена стоят дела, много добри дела, казват слатинци, а тя: Моят девиз е “Исках и направих!“.
Билянка, както казват с умиление слатинските баби, които много я обичат, е най-тачената слатинска снаха. Със своята природна дарба да твори Биляна Димитрова превръща всеки празник на селото в незабравимо преживяване. Благодарение на нейния талант Коледата на слатинските деца беше най-щастливата от години. За тях Билянка собственоръчно изработи елха от кутии с томбола, изненада и вълшебната премяна на слатинския ангел и джуджетата. За Бабинден за слатинските баби Биляна пирографира красиви магнитчета. Според местните хора тя е един слатински извор на талант, красота и добродетели, които грабват симпатията на човек от пръв поглед.
Биляна със съпруга си Мирослав и дъщеричката Елеонора
Елхата томбола за децата
– Биляна, разкажи ни нещо за себе си, откога твориш?
– Родена съм през март 1988 г., родният ми дом е в град Белово /Пазарджишко/, имам по-голяма сестра, която също се омъжи в този край – Кюстендил, така че сме близо една до друга.
Родителите ми имат собствен бизнес – цех за хартиени изделия. Казват се Сийка и Борислав Цоклинови. Фамилията ни е рядко срещана, ако има човек с това име на другия край на България, най-вероятно ще се окажем роднини.
Биляна с юристката Даниела Ангелова, председател на читалището
Биляна с общинската съветничка и дългогодишна кметица Сашка Тренева
От малка рисувам и по думите на околните – добре. Първата ми рисунка беше за спомен на учителката ми в предучилищна възраст – бях на 6 годинки. Нарисувах й русалка, а по думите й съм имала голям талант. Оттогава, в което и състезание да участвах за рисуване, печелех първи награди. Мислих, че съм добра, но в рамките на нашия малък град, извън него знаех, че има много по-големи таланти.
– За младите хора, които искат да тръгнат по твоя път, би ли споделила какви бяха стъпките ти в изкуството?
Биляна на слатинското хоро на Бабинден
– Като цяло обичах изкуството, исках да се докосна до всеки аспект от него. Танцувах народни танци от много малка и помня соловото си изпълнение, бях може би в първи клас. Танцувах около 3 години, после се записах на модерен балет, който упражнявах 5 години. Най-далечното ми участие бе в Горна Оряховица. Между уроците по танци съм ходила и на хор по пеене в Младежкия дом в гр. Белово и в училищния хор също пеех. Лятото се записвах на кръжок по рисуване с различни техники. Практикувала съм доста изкуства, както се вижда, но най на сърце ми беше и е рисуването. С тези неща се занимавах до излизането ми да уча в Пазарджик.
Бисквитките за Коледа
Пирографираните магнитчета за Бабинден
Средното си образование завърших в Математическата гимназия „Константин Величков“ – Пазарджик в паралелка с биология и химия. Имах намерението да се занимавам с медицина, но и там не успях да скрия таланта си с четката. В крайна сметка реших студентските ми години да са посветени на рисуването. Приеха ме на първо място в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в специалност „Художник-дизайнер”.
След завършването работих на няколко места, занимавах се и със зъботехника, която е доста тясно свързана с изкуството.
– Биляна как се оказа слатинска снаха?
– Любовта ме остави в този край на България. Омъжих се и от 14 години съм със съпруга си Мирослав Димитров, имаме едно прекрасно 5-годишно момиченце Елеонора. Живеем в село Слатино.
Слатино е едно малко бижу, скрито в полите на Рила планина, между Благоевград и Дупница и само на 2 км от главния път, които километри са достатъчни, за да осигурят уединение и тишина на малкото селце. Нещата, които ме накараха да се влюбя в мястото, е невероятната гледка, която се разкрива на заснежените рилски върхове, дори на мен като художник ще ми е трудно да пресъздам тази красота. Невероятно богатство е и минералната вода.
– Какви бяха творческите ти планове, след като стана слатинка?
– От години исках да създам кръжоци за деца, свързани с рисуване и ръчния труд, каквито съм посещавала като дете, но работата и времето не ми позволяваха. В един момент, или по- точно 3 месеца след като се обяви първият локдаун от коронавирус, започнах работа в читалището в Слатино. Повечето хора на мое място биха обещали много неща да направят, но дали в крайна сметка ги осъществяват, е друг въпрос. Смея да кажа, че осъществявам всичко от планираното едно по едно. Исках да направя кръжоци – направих, исках да направя благотворителен базар за набиране на средства за читалището, предмети, направени от децата и мен и похарчени за тях -направихме детска дискотека с диджей. Осъществиха се още плувно лято с учител по плуване и състезания един ден в седмицата, провеждаха се цяло лято. Закупихме игрален автомат джага за забавления на всички. С коледен декор, създаден от мен, осигурихме на хората място, на което да направят своите картички и календари, заснети от професионален фотограф. Направихме и коледно тържество, на което Дядо Коледа, който дойде с шейна каруца, преобразена от мен. За баба Марта направих 40 ,,ядливи” мартенички за всяко дете в бяло и червено. Засадихме дърво за Деня на земята, организираха се пленери, състезания за рисунки, стихотворения и др. Пребоядисаха се пейките пред читалището и се разкрасиха с рисунки, постави се табела на институцията (дотогава нямаше). Направих сърце за благородната инициатива ,,Капачки за бъдеще” и още, и още.
– Биляна, като творец, съпруга и майка какво те удовлетворява?
– Исках да споделя и споделям опита и наученото през годините на всички, които желаят. Работили сме с пирограф, гравьор, преобразявали сме дрехи, изработвахме маски, гривни от мъниста, животни, създавали сме съдове от глина, научихме се и на техниките – линогравюра и пачуърк, изработвали сме информационни табла, запознавайки се с българските празници, правили сме коледни картички, играчки, коледна поща, великденски яйца, чествали сме още 1 юни, Бабинден, Трифон Зарезан и други.
Ограниченията от коронавирус ни попречиха да разгърнем пълния си потенциал на възможностите на читалището.
Говоря за ,,ние”, защото това е съвместна работа и нищо от това нямаше да е възможно без помощта на хората от селото, читалищното настоятелство и благодетели.
Трудно е да говоря за себе си и качествата, които притежавам, вярвам, че действията говорят повече и мнението на хората, които ме ценят и окуражават, ме стимулира да постигам успехите си в работата и живота.
А семейството ми, съпругът ми Мирослав и нашето слънчице Елеонора са моето щастие и вдъхновение да творя и устоявам на предизвикателствата по пътя си.
ДЕНИ МИЛЕВА
