Изгоненият от „Пирин“ У. Фийни се изповяда след завръщането в родината си пред издание на век и половина: За 2 г. в Благоевград научих толкова, колкото за 6 г. в Англия

Изгоненият от „Пирин“ Уорън Фийни се изповяда след завръщането в родината си Северна Ирландия пред изданието „Белфаст Телеграф“, чийто първи брой датира от 1 септември 1870 г. Специалистът, който беше прокуден „с камъни“ под натиска на феновете, джентълменски не каза дори половин лоша дума за досегашния си клуб и отношенията си с ултрасите, а наблегна на натрупания опит в нетипична среда и на намерението си да не се отделя от съпругата си и трите им деца на толкова далечно разстояние.

„Шампионската титла във Втора лига на България и промоцията за елита на местния футбол през миналия сезон ми дадоха повод за гордост. Бих казал, че това е може би моментът, в който съм се чувствал най-горд във футбола, защото той означаваше много за толкова голям брой хора. От лична гледна точка, отивайки в чужда страна и спечелвайки шампионски медал, това беше нещо страхотно за мен. Изградих хубави приятелства там и напуснах с високо вдигната глава”, коментира раздялата с пиринци 40-годишният Фийни, който склони да скъса договора със зелено-белите по взаимно съгласие, а евентуалната му неустойка, ако въобще му е платена такава, остана за вътрешна консумация. Наследниците му на треньорския получиха отбор на предпоследното място в класирането със скромните 12 т. от 17 мача.

„За две години в тази страна и в Благоевград научих толкова, колкото за шест години в Англия, по отношение на работа с играчи, бюджет, различна култура, тренировки, хранене, тактика… Опитът, който натрупах, със сигурност ще ми помогне. Трябваше да се адаптирам към определени ситуации и това беше страхотно за личното ми развитие. Титлата и промоцията бяха върхови моменти и фантастични за клуба“, споделя бившият северноирландски национал и допълва, че ще мисли за бъдещата си кариера след коледните и новогодишните празници, но с изричното условие новата му месторабота да не е отдалечена от дома му.

„Ще презаредя батериите, ще погледам мачове от ирландската лига. След това ще огледам възможностите. Във футбола никога не се знае какво ще се случи. Когато една врата се затваря, друга се отваря. Не изключвам вариант отново да отида в чужбина, но предпочитам да съм по-близо до семейството си“, категоричен е доскорошният предводител на орлетата.

СТОЙЧО СТОИЦОВ