Издръжката на филиалите на детските градини в община Благоевград се оказа „препъникамъкът“ при съставянето на формулата за определяне на делегираните бюджети

Директорите притеснени: Много сме предпазливи при харченето на тези публични средства, защото никой не знае докъде и доколко ще ни стигнат

Издръжката на филиалите се оказа „препъникамъкът“ при разработването на формулата за финансирането на детските градини на територията на община Благоевград.   

Припомняме, че от началото на тази календарна година детските заведения в областния център на Пиринско преминаха към делегирани бюджети. Това най-общо означава, че парите вече няма да идват от общината, а от държавата /както е при училищата/, и всъщност директорите на детските градини ще имат по-голяма свобода/независимост при разходването на средства, но и по-голяма отговорност.

Самото финансиране в системата на делегираните бюджети се определя по формула. Основни компоненти са броят на децата/учениците в съответната детска градина/училище, единните  разходени стандарти за институция, за брой паралелки/групи. На базата на географски, демографски, инфраструктурни и други обективни показатели формулата може да съдържа и допълнителни компоненти.

Именно за да се изчистят евентуални разногласия и да се вземе най-доброто решение по така важната тема, от общината сформираха експертна комисия с участието на директори на училища, детски градини, синдикалисти. Срещата откри зам. кметът по образованието и бизнес развитието Боряна Шалявска. Тя чистосърдечно призна, че ще е в ролята на обучаващ се, тъй като за пръв път присъства на подобно съвещание за обсъждане на формули и финансиране. Зам. кметът обаче бързо „навлезе“ в специфичната тематика, интересуваше се от различни аспекти, задаваше въпроси и отправи конструктивни предложения.

„Ще търсим една балансирана формула. Да няма детска градина, която да е ощетена. Разчитаме на вашите предложения“, обърна се към присъстващите директорът на дирекция „Образование“ Симона Митова.

Именно като специалист с най-голям опит думата бе дадена на председателя на общинската структура на съюза на ръководителите в системата на народната просвета, директора на Благоевградската професионална гимназия Антон Драгоев. Отношение взе и директорът на 8 СУ Сергей Биров, който дълги години бе председател на СРСНПБ – Благоевград. Те изразиха мнение, че що се касае до училищата, формулата е утвърдена, устойчива и не се нуждае от корекции.

Специфичен момент е, че всяка година училищата заделят по 0.4%-0.5% от бюджетите си за т.нар. резерв, който е в размер към 100 хил. лв. Парите за „черни дни“ стоят в общината и се използват за екстремни ситуации. През годините резервът е ползван на два пъти – за спешно закупуване на парни котли в 8 СУ и 4 ОУ. А иначе, ако няма извънредни ситуации и някаква нужда от извънредно финансиране, в края на календарната година парите се връщат на училищата.

„Действително резервът създава една сигурност и е хубаво да го има. Нека да се запази в размер на 100 хил. лв. Единствената молба на колегите е парите да не бъдат възстановявани в последните дни на декември, а по-рано. Когато сумата е върната в последния момент, не може да се усвои рационално и обикновено се изразходва неправилно или преминава в преходен остатък“, констатира председателят на общинската структура СРСНПБ.

Разговорът се насочи към преходните остатъци. А. Драгоев сподели че през 2023 г. са „били на нокти“ заради предложението /намерението/ преходните остатъци на училищата да бъдат взети, но, слава богу, това не се е случило.

„Всъщност преди седмица имаше среща в София в тази връзка и споделиха, че преходните остатъци в цялата страна са 382 млн. лв., което било с 60 млн. лв. повече от м.г. И наистина става трудно да се убеждава Министерството на финансите, че образованието има нужда от тези пари, ако не се изразходват така, както трябва, по предназначение“, коментира зам. кметът Шалявска.

След краткото отклонение разговорът отново се насочи към формулата и от общината поискаха да чуят мнението на присъстващите две директорки на детски градини – Антоанета Григорова и Катя Низамова.

„Наистина е предизвикателство. Към момента сме много предпазливи при харченето на тези публични средства, защото за пръв тръгваме самостоятелно и никой не знае докъде и доколко ще ни стигнат“, каза директорката на  ДГ №1 „Ведрица” А. Григорова.

Едно от основните притеснения на директорките е свързано с издръжката на филиалите. В 13-те детски градини на територията на общината по списъчен състав има 2786 деца. Повечето детски градини имат филиали, 5 от които са извън града. Така например наред с основната сграда в квартал „Струмско“, ДГ „Усмивка“ има и филиали в селата Покровник и Церово. Във филиалите извън Благоевград се обучават, възпитават, социализират 83 деца. В града има 5 маломерни групи с общо 95 деца. Въпросът е, че независимо от броя на децата /в апартаменти в блокове в жк „Еленово“ и жк „ Ален мак“, водещи се филиали съответно със 17 и 16 деца/, разходите са целогодишни – за персонал, отопление, поддръжка, транспорт при доставката на храната…

„Всички обслужваме по две-три сгради и разходите никак не са малки“, констатира А. Григорова. Тя сподели, че с директорите на другите детски градини са обсъждали въпроса и едно от предложенията е част от филиалите да бъдат финансирани по национални програми.

„Също така сме съгласни, ако някоя детска градина изпадне в тежко финансово положение, да се обединим и да предоставим средства от резерва“, предложи още ръководителят на ДГ №1 „Ведрица”.

Началникът на отдел „Финанси и бюджет“ Стояна Иванова разясни, че резерв се сформира само за училищата, а детските градини нямат такъв. Отпадна и идеята за евентуална финансова помощ през преходните остатъци. Причината е, че не се знае с какъв баланс ще приключат годината детските градини, дали и какъв преходен остатък ще имат.

„Лично моето мнение като социален партньор е, че филиалите трябва да бъдат включени като допълнителен компонент във формулата“, посочи Емануил Манолов от КНСБ.

Финансистът Ст. Иванова веднага извади калкулатор и взе да прави изчисления с различни коефициенти. Една от сметките бе, ако ЕРС /единният разходен стандарт/, тоест издръжката, давана от държавата за едно дете, е 1125 лв., то за филиалите извън града сумата да е по три, или за едно дете да се получават по 3375 лв. За филиалите в града бяха направени изчисления с коефициент две, тоест сумата да се удвоява. А. Григорова и К. Низамова веднага реагираха, като коментираха, че при така направеното разпределение бюджетите им „ще олекнат“ с по 30 000 лв.

С две думи, ситуацията е следната: За детските градини е преведена определена сума, като изчисленията в залата бяха правени на базата на 3 млн. лв. Парите трябва да бъдат разпределени така, че да няма ощетени детски градини, а в същото време да се покрият разходите, издръжката на филиалите. По този повод от общината увериха, че ще разработят различни варианти на формулата. Те ще бъдат представени на нова среща в присъствието на всички директори на училищата и детските градини.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА