В нашия род много се пееше, надпявахме се със съседите – на нижене, на диплене на тютюн… наследил съм дарбата от дядо ми, на когото съм кръстен, за неговия мустак лично цар Фердинант се е застъпил, когато в казармата искали да го обръснат * Преди години Данчо Стълбицата ми казваше: Иване, дай да направим албум с класическите стари македонски песни, но аз не го послушах, защото моят живот е минал с тези песни като сватбарски музикант и исках да правя нещо ново, но после съжалявах, той беше прав
Когато за първи път чух негово изпълнение на фестивала „Пирин фолк” в Сандански през 90-те години на миналия век, си помислих, че този мек, кадифен глас дълги години ще гали душите на любителите на хубавата македонска музика. И това се случи. Днес Иван Дяков с песните си е любимецът на цяла България. Наричат го Царят на македонската песен. „Стар мерак”, „Кате, Кате”, „Лудо младо” и много други песни, които изпълнява, са не само хитове, те не се пропускат на нито едно сватбено тържество, на нито едно фолклорно събитие.
Роден е на 16 март 1954 година в най-стария квартал на крайграничното градче Хаджидимово, там откъдето тръгва неговата история, сгушено между Родопа и Пирина. За съжаление, любимата му махала обезлюдява и почти я няма, за което му е мъчно, защото там са най-милите му детски спомени. Старите къщи, в които е живяло задружното му семейство, са съборени, а новите са преместени в съседните квартали.
Песента е родова традиция в семейство Дякови. Неговият прадядо Иван, на когото е кръстен, е бил кмет на Хаджидимово и е пял в хора на местната черква. Със сигурност Иван е наследил певческата му дарба. Дядо му Димитър по бащина линия бил личност, която се запомняла като образ, защото ИМАЛ МНОГО КРАСИВИ МУСТАЦИ, КОИТО ЗАВИВАЛ ДАЖЕ С ПИРОН.
Навремето искали да го обръснат в казармата, но лично цар Фердинанд забранил да премахнат забележителните му мустаци. Дядо му бил войник в българската и в турската армия и знаел перфектно турски език, си спомня Иван.
„В нашия род доста се пееше, защото песента вървеше и по време на брането на тютюна, и на ниженето, и на дипленето. А това беше основният ни поминък. Надпявахме се с комшиите”. Майка му Веселина, която е родена в с. Осиково, също е пяла много хубаво. Дълги години е участвала в прегледа на народната песен „Пирин пее” в местността Предел. Иван си спомня как са репетирали в клуба на селото, който за тях бил едно малко читалище. Там е минало и неговото детство. Навремето в домовете се събирали на така наречените рогозили – жените се събират, за да плетат рогозки, а децата се криели в шумата, и това няма как да се изтрие от паметта му.
Иван рядко е ходил в селото на майка си, защото там са преобладавали българомохамеданите и повечето българи се изселили от там, както и неговата майка.
В СПОМЕНИТЕ МУ СЕЛСКИЯТ ЖИВОТ ДНЕС ИЗГЛЕЖДА ТРУДЕН, С МНОГО ЗЕМЕДЕЛСКА РАБОТА, НО ЗА РАЗЛИКА ОТ ДНЕШНИЯ, Е БИЛ СПОКОЕН.
Иван е правил записи с мъжката фолклорна група „Комитите“ от неговия роден град Хаджидимово, в която е започнал неговият творчески път на певец, под ръководството на дългогодишния ръководител на групата Димитър Милушев. Първата му изява на професионална сцена е на „Пирин фолк” през 1996 година. Песента „Стар мерак” той бил готов да изпълни още през 1990 година, но организаторите тогава не я пуснали, защото в текста имало много ке-та. Искали да премахне македонския диалект, но авторският екип не се съгласил. Песента е по текст и музика на Димитър Янев. Когато идеята му за тази песен била готова, някой му казал да я предложи на младия тогава изпълнител Иван Дяков от Хаджидимово. „Той дойде в Хаджидимово, намери моята съпруга Лиляна, която беше шеф на общинската библиотека и още ми беше гадже. Тя като филолог му предложи някои промени в текста и ги направиха заедно. Той предлагал за заглавие „Ех, любов”, но се съгласил да остане „Стар мерак” – по нейно предложение. Тогава ме намериха и аз изпях песента. Тя беше много лесно запеваема.
В НАЧАЛОТО НЕ Я ПУСКАХА И АЗ Я ПЕЕХ САМО ПО СВАТБИ, НО СТАНА ХИТ, СЛЕД КАТО Я ИЗПЯХ НА „ПИРИН ФОЛК” .
Дъщеря му Ивана носи неговото име. Имало и други предложения за имена на детето, но това бил подаръкът на съпругата му Лиляна за него. Ивана още от детската градина е искала да бъде като баща си. Качвала се на табуретка, за да пее. Не пропускала негови участия. Когато бил гост-солист в ансамбъл „Пирин”, както и на Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци” в град Гоце Делчев, винаги сядала на първия ред да гледа реакцията на публиката и да слуша.
Днес тя обича да слуша всякаква музика, която харесва един млад човек, но е израснала с народната музика. Паралелно с пеенето, 13 години е танцувала в ансамбъл „Пиринска китка” в Благоевград. Ходила е в школи за народно пеене, завършила е музикалната паралелка в Националната хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий”, бивша Солунска, но за висше образование в Югозападния университет избира специалността „Международни отношения”. Магистратурата й е на тема „Дипломация, цифрово общество и сигурност”. Работата й е административна, но музиката ще е с нея завинаги. Винаги ще се радва на реакциите на публиката, когато пее Иван Дяков, защото емоцията, която той създава с творчеството си, е завладяваща. НАЙ-СПЕЦИАЛНАТА ПЕСЕН ЗА ИВАНА, КОЯТО ТОЙ ИЗПЪЛНЯВА, Е „ДЪЩЕ МОЯ”, ЗАЩОТО Е НАПИСАНА ЗА НЕЯ.
Тя се надява да предаде тази любов към народната музика и на своите деца и внуци някой ден, за да не умират хубавите обичаи и традиции в рода им.
Иван Дяков е доволен, че дъщеря му е избрала музиката като хоби, а не като професия. Тя не е от типа певци, които се изявяват по дискотеките, защото е израснала в семейство с традиционни ценности.
„Тя има много записи, но още няма клипове за всички, а в днешно време, ако не видиш песента на клип, все едно нищо не си направил”, казва Иван. „Така се случва и с моите песни. Мои колеги ме изпреварват с клипове и излиза, че аз правя песните след тях. Една колежка ми казваше: „На пазара ще останем тези, които можем да правим клипове, но аз съм търпелив. Не бързам за никъде и правя много авторски песни, въпреки че това не е най-комерсиалният път към публиката. Една авторска песен трудно се налага на аудиторията.
ПРЕДИ ГОДИНИ ДАНЧО СТЪЛБИЦАТА МИ КАЗВАШЕ: „ИВАНЕ, ДАЙ ДА НАПРАВИМ АЛБУМ С КЛАСИЧЕСКИТЕ СТАРИ МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ
като „Йовано, Йованке”, „Назад, назад, моме Калино”, „На тая стара маса” и много други, но аз не го послушах, защото моят живот е минал с тези песни като сватбарски музикант и исках да правя нещо ново, но после съжалявах, той беше прав. Даже имам автентични песни от Хаджидимово, които пеехме в мъжката група, които също имам намерение да запиша.Който има музикален нюх,се насочва към авторската песен и я запява. С Ивана направихме авторска песен, която звучи като химн на Хаджидимово”.
Синът му Радослав също има музикален нюх и винаги дава правилна преценка за певческите възможности на певците. И двамата са учили да свирят на пиано, но Радослав бил по-добър от Ивана. Иван си спомня, че синът му пял на събора „Пирин пее” песен на своята баба. А първата песен, която Иван е изпял от своята майка, била „Денке ле, любихме се, Дено, от малечки, Дено, дур големи”. После в песента се разбира, че майките им били две етърви. Ивана си признава, че била по-мързелива от брат си, но Радослав не избрал музиката, а друга професия за себе си. Занимава се с компютри.
„Една от авторските песни, които съм изпял, е „Син ми се жени”. И на сватби, където съм бил като гост, слушам, че оркестрантите започват сватбата с тази песен. И когато ги питам защо, те ми казват, че с тази песен откривали всяка сватба, защото песента става за всяко мъжко име. И по този начин АВТОРСКИТЕ ПЕСНИ ЩЕ ОСТАНАТ В ИСТОРИЯТА КАТО ЛЮБИМИ.
Имам песен и за най-красивата булка”.
Негови колеги музиканти му споделят, че напоследък в дискотеките се пее без текстове. Такава била съвременната тенденция. Модата винаги ще налага определени течения в музиката, но вечните песни ще останат, защото са красиви, съдържателни и емоционални.
Друга песен, с която Иван Дяков има успех, е популярната македонска песен „Не се карай, стара ле мале”. С нея печели гласовете на публиката на Първи фестивал на македонската песен в Благоевград, 1998 г. Същата година излиза и първият му самостоятелен албум – „Събуди се, Македонийо”. През 2000 г. излиза и вторият му албум „Любими македонски песни”. В него са включени 14 любовни македонски песни. Следват още пет албума с македонски и родопски песни – „Глас от душата на Пирина”, „Майко, една си на света”, „От Пирина и Родопа”, „Да запеем от сърце”, „Вдъхновение”.
С Ивана направиха експериментално песента „Любовта е игра” в диско стил. Направиха и дуетния албум „И весел е мегданът”, който кръстиха на една песен, която Мария Стоянова написа за Иван Дяков и Деси Димчева, но Ивана получи разрешението на авторката да я изпее с баща си.
„Хората мислят, че песента „Сред село на мегдана” е народна”, споделя Иван, а тя е авторска. Когато песента е хубава, независимо че е авторска, се запява и става хит. Всички песни в албума звучат весело и носят игриво, позитивно настроение.
Една от любимите песни на Иван Дяков е „Съдбата се повтаря”. Написал я е, защото виждал мерака за пеене в дъщеря си, и тази песен винаги ще го вълнува.
ЖИВОТЪТ ТИ ПОДНАСЯ РАЗЛИЧНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, НО КАТО ЧЕ ЛИ НЕ МОЖЕШ ДА ИЗБЯГАШ ОТ СЪДБАТА.
Някои истории в семейството се повтарят, макар и в различни варианти.
„Няма други като българите, с толкова богата фолклорна традиция. И ако тези песни се предават от поколение на поколение, ще си останем богати. Защото има и много песни еднодневки, но стойностните с малко казват много. Любовта е най-великото чувство и в два куплета казваш това, през което минава всеки един човек!”.
Именния си ден Иван и Ивана Дякови ще посрещнат сред най-близките си хора в Благоевград, където живеят отдавна, но както всяка година, и този Ивановден ще бъде вълнуващ и запомнен с песен.
