Изумрудена сватба празнуват днес най-изявеният читалищен деец в Пиринско, бившият секретар и председател на благоевградското читалище „Н. Вапцаров“ Михаил Цонев, и известната учителка по математика, нежната му половинка Нели. Точно преди 55 г., само 2 месеца след като се запознали като студенти в Дупница, двамата се врекли един на друг и до днес са неразделни.
Смейство Цоневи преди 55 г.
„Тя беше първата невеста в рода, която не е от региона, и като ходихме да я вземем от Ихтиман, а и после на сватбата беше много интересно заради сблъсъка на две различни културни традиции“, върна се в спомените си някогашният младоженец. Тръгнал да търси ръката й с брат си и приятел, но объркали улицата, на която живее, и докато се лутали между чужди къщи, се стъмнило. Пристигнали чак след 8 часа вечерта и домакините вече се готвели да си лягат.
„После Нели ми разказа, че родителите й помислили, че женихът няма да дойде и баща й рекъл да си лягат, че може на другия ден да пристигнем, но тя била твърда: „Или сега, или никога“. И го дочакала.
Следващия път, вече за сватбата, деверите от Благоевград пътували за чеиза с товарен камион от онези с брезент отгоре, с каквито навремето возели работниците в ТКЗС-тата. Пак с такъв камион с пейки в каросерията пристигнали за сватбата в Благоевград и роднините на булката.
„В деня на нашата сватба имаше записани общо 10 двойки за сключване на граждански брак. Обичаят беше младоженците да вървим с музика напред от дома си до гражданското в стария Съвет, сега сградата на НОИ. И когато ритуалчикът ме пита дали съм съгласен да взема Нели за жена, аз се позабавих с отговора, за да стане весело, а баба й се притеснила сериозно: „Леле, замисли се това момче“, казала на сватбарите около нея. Всичките ми племенници и братовчедки се радваха много на Нели, тя беше отдалече, образована, а и много красива. На двора бяха опънати трапезите и по обичай трябваше да минем през всички гости, булката да ги дарува. На мен ми беше скучно и току се замотавах нанякъде, но вечерта се оказа, че Нели нито беше яла, нито пила. Разбрах го чак накрая, когато ме пита: „Дали някой ще ме покани и аз нещо да хапна на сватбата ни?“, с усмивка си спомни за младежките времена дългогодишният читалищен деятел и сам прави равносметка на годините: „Явно не съм сбъркал в избора, щом толкова време сме заедно, щастливи сме с тримата синове, снахите, внуците, а да се надяваме скоро и на правнуци“.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
