На 20 юли Българската православна църква почита паметта на Свети пророк Илия. Той е живял в Галатия през 9-ти век преди Христа. Името му означавало крепост и станало символ на твърдостта на вярата. Когато владетелите поставили в Самария идол на езическото божество, приканвали народа да му се покланят и преследвали служителите на Бога, Свети Илия с молитва заключил небето и настъпила тригодишна суша. Тогава гонен, пророкът предложил на царя да направят жертвоприношение и чиято жертва се запали с огън от небето, негова да е истинската вяра. Владетелят приел, но жреците му се молили напразно. А върху жертвата на Свети Илия паднал огън от небето. Народът видял това и се поклонил пред истинския Бог.
поред народните представи Свети Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която „пасе“ житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса.
На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството.
Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно – овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета.
Има поверие, че на този ден морето взима най-много жертви като курбан за Св. Илия. Затова на този ден не се ходи на плаж и не се влиза във водата.
В деня на св. пророк Илия, пазител на хората от бедствия, се отслужва заупокойна молитва за загиналите при изпълнение на служебния си дълг огнеборци.
Имен ден празнуват Илия, Илиян, Илияна, Илко. Илинден е празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.
