Илиян Михов-Баровеца ще вземе участие на първия Национален фестивал за народно творчество „Фолклорна магия“, Банско. Роден е на 14 юли 1962 г. в гр. Ловеч. Завършва основно образование в гр. Ловеч и през това време учи музика и започва да свири на кларнет. През 1977 г. е приет да учи в София в Сержантското средно военно-музикално училище „Маестро Георги Атанасов“, което завършва през 1981 г. с отличие и златен медал. Започва работа в гвардейския духов оркестър като гвардеец, през 1987 г. е повишен в концерт-майстор. Остава там до 1995 г. От 1990 до 1995 г. учи и завършва Музикалната академия в Пловдив със специалност „Кларнет“. Освен като певец, той се изявява и като композитор, аранжор и текстописец. От 2013 г. е преподавател по народно пеене и кларнет в 144-то училище в гр. София.
Вижте какво каза Илиян Михов–Баровеца в интервю за в. „ШОУ“
– Вече толкова години сте на музикалната сцена, но продължавате да ходите на фестивали. Какво очаквате от „Фолклорна магия“ в Банско, където сте участник и жури?
– В тази музика съм от много години, преди да започна да пея попфолк. Това е моята музика. За първи път ще съм жури, но разчитам на това, че съм справедлив човек и винаги давам шанс на другите. Навремето подадох ръка на Бойка Дангова, на Алисия, която я моя ученичка. Моята справедливост ще ми помогне в поставянето на оценки. Фестивалът е много хубав, защото е измислен добре. Има две възрастови групи – до 16 и след 16 години. Освен това, няма ограничение за фолклорни области. Хубавото е, че в България има много изпълнители, които са страхотни, но не са имали възможност да се появяват на такава голяма сцена. Целият фестивал ще се заснеме и излъчи по телевизия „Фен фолк”. Това също е шанс за изпълнителите. Всичко това е обединено в запазване на българската традиция и фолклор. Много ми харесва на мен. Организаторите ми отделиха и на мен място за един рецитал на 1 юли, и то с елитен оркестър, какъвто е орк. „Орфей“. Ще се изявяват елитни музиканти и певци, които ще допринесат за настроението на гостите на Банско.
– Цени ли се достатъчно българската народна музика?
– Да, цени се. Отговарям ти без да се замислям, защото по заведенията се наблюдава една почит на този тип музика. Голям принос за това имат хореографите, които се занимават с танци, защото много хора предпочитат да играят народни танци, вместо да ходят на фитнес. Виждам, че младите знаят почти всички български хора и ги играят. Понякога ме канят на такива фолкклубове, където се събират по 500-600 човека и през цялото време играят хора. Аз подбирам различни песни с различни ритми и не можеш да си представиш хората как пеят и играят. Всяка вечер го виждам в механата, в която пея. Непрекъснато съм между хората и имам правилен критерий за това нещо. През деня преподавам народно пеене и кларнет в 144-то училище. По 7-8 часа се занимавам с народна музика в училището и после 4 в заведението… Колко става?! Половин ден?! (смее се)
– Не ви ли се приисква от време на време да направите някоя по-закачлива песен, каквато е „Баровец съм аз“?
– Не съм се отказал от попфолка. Преди година правих една песен „Изповед“, която има лека закачка, но няма докрай шеговит характер, какъвто има „Баровец съм аз“. Тя колкото и да е шеговита, не е глуповата. Не си падам по вулгарните текстове. Ще направя такива песни. Обичам да правя парчета, които минават през сърцето на слушателя. Моите песни са насочени към чувствата на хората. Нашата работа е малко като в любовта – не си ли тръгнеш с добри чувства, няма връщане.
– Страдате ли за онова време? Какво от него ви липсва и за кое не искате да си спомняте?
– Не страдам, защото винаги съм бил между хората. Сега също си имам работа. Не мога да кажа, че нещо ми липсва. Напротив, нещата се изчистиха и го няма онова напрежение отпреди години.
– Допада ли ви музикалното течение в момента?
– Допада ми, трябва да има развитие. От друга страна, си мисля, че ако няма развитие, аз няма да остана идентичен с моя си стил. Трябва да остават и такива като мен, които да напомнят за това. Не че съм старомоден, но моят стил на пеене е такъв.
– Изпълнителите от по-старото време сте грамотни музиканти с дипломи, докато новите попълнения като че ли не разчитат толкова на глас и техника на пеене…?
– На мен ми правят впечатление тези, които могат да пеят и знам, че са завършили музикални училища или музикална академия. Вероятно някои се впечатляват от тези, които не могат да пеят, но аз не се вълнувам от тях. Не мога да сложа всички под общ знаменател. Има пеещи изпълнители, грамотни, шлифовани, особено в народната музика.
– За или против сте музикалните формати и реално дават ли някакъв тласък на кандидатите?
– Аз съм „За“. Когато човек се вълнува и готви за нещо, тогава той си повишава нивото. Ще ти дам пример, това е като едно дете от провинцията, което постоянно му казват, че софиянци са много добри. Той си мисли, че те са на светлинни години пред него и едва ли не няма никакъв шанс пред тях. Изведнъж идва и ги смачква. При мен беше така, тъй като съм от Ловеч и всички ми повтаряха, че софиянците са най-добрите. Подготвих се добре и като дойдох в столицата видях, че нивото им не е толкова добро като моето. Един такъв музикален формат дава тласък на изпълнителите. След това самият изпълнител трябва да поеме нещата в свои ръце, да не разчита само продуцента да го бута, защото ще е пагубно за него.
– Нека си поговорим и за решението ви да станете учител. Стига ли една учителска заплата, за да живее човек нормално?
– Зависи как живее човек (смее се). Преди няколко дни обявиха, че ще вдигнат заплатите. Нека, учителите го заслужават. Те се занимават с децата, разчитат на тях. Ние не сме безотговорни хора. Мен ме покани директорката да замествам колега, който заминал за чужбина. Не ме съблазняваше хонорара, просто исках да свърша работа и да им помогна. Децата пък ме разпознаха от екрана и започнаха бързо да контактуват с мен. В един момент директорката каза, че много деца имат желание да се запишат да пеят при мен, но при тях се изисква диплома. А пък аз имам точно такава диплома и тя беше приятно изненадана. Решихме да пробваме. Много обичам деца, те също мен. Започнах да работя и така вече 6-а година.
– Като човек от кухнята, какви са проблемите на образованието и какви мерки трябва да се предприемат?
– Не съм чак толкова надълбоко в кухнята. Но искам да ти кажа, че от оперативните и събиранията с колеги съм останал с впечатление, че са страшно отговорни. Даже понякога съм се питал защо чак толкова се вживяват. А те са си такива хора. Би било хубаво такива хора да имат стимул, да получават добро възнаграждение. Ние постоянно ходим за повишаване на квалификацията и посоката на образованието е добра. Страшно ангажирани сме. В училището много често ми се налага да направя аранжимент на нещо. Това е скъпо нещо, но когато едно дете ще ходи на конкурс и родителите нямат възможност да платят, аз го спонсорирам и му правя аранжимент без пари. Детето се връща с награда и аз съм щастлив. В крайна сметка не съм мизерствал, а дали ще спечеля малко повече пари или не – е без значение, когато виждаш, че си помогнал на едно младо и талантливо дете.
– Бихте ли открили някоя нова звезда и какво е важно, за да успее човек и да направи запомняща се кариера?
– Винаги съм го правил, даже в момента съм намерил такива талантливи деца. Искам да им помогна. Този въпрос е много на място, защото тъкмо синът ми пусна първата си солова песен. Много е важно популяризирането на работата ти. В днешно време това е много важно. Но да се популяризираш в това, което правиш, а не просто да налагаш името си, а да не знаят песните ти. Не съм съгласен с това, защото е от ден до пладне. Ние със сина ми сме като вода и олио в една чаша. Неговата песен е в стила на Криско. Той ми каза, че няма да се занимава с моята музика.
Музиката го скарва със сина му
Синът на Илиян Михов – Баровеца е готов с дебютния си проект – “Нищо ми няма”. Стани Михов е избрал артистичния псевдоним SENTO, с който ще се изявява на музикалната сцена. Изненадващо стилът на неговата песен е противоположен от тoзи на бащата на попфолка. Това в зародиша си е довело и до голям скандал помежду им, продължил няколко месеца, стигайки до там, че двамата не са си говорили помежду си, дори когато са имали съвместни участия заедно.
Песента “Нищо ми няма” е много динамична, емоционална, със закачлив текст, има вътрешен заряд, с модерна звучност и носи потенциала на летен хит.
Стилът е комбинация от поп, регетон, електро-поп и определено носи пулсацията на летните ритми. В аудиото са използвани и някои от най-новите и модерни звуци в световната музика, предоставени от едни от най-големите американски звукозаписни студиа, в едното от които е направен и финалният мастеринг на песента.
Клипът e сниман на гръцкото море, в елитнa тузарска къща, предоставена за първи път за снимки. Заснет e за няколко дни с професионална кинокамерa, a реализацията му е осъществена от голям снимачен екип, с едни от най-големите професионалисти в областта. Главната женска роля в клипа е поверена на фолкпевицата Алисия, която е ученичка на бащата на Стани. Тя се справя чудесно като актриса и допринася за успеха на парчето.
