Наричаха го щастливец, защото природата му беше дала всичко: мъжествена фигура, дълбок и магнетичен глас, трудолюбие и спокоен характер. Качества, благодарение на които Илия Бръчков не познаваше мъчителното страдание на актьора без роли, а беше предпочитан, търсен и ангажиран от режисьорите през целия си дълъг творчески път.
Първите си стъпки на театралната сцена той прави още десетгодишен. Баща му Георги Бръчков е един от основателите на театралното дело в тогавашна Горна Джумая, любител-актьор и режисьор. Макар и запленен от магията на театъра, младият Илия Бръчков заминава да следва математика в Софийския университет. Прекъсва поради липса на средства и на 23 години започва работа като библиотекар в читалище “Съгласие”, където през 1939 г. е привлечен в театралната трупа. Възлагат му ролята на прокурора в пиесата “Калната топка” от Иван Балканов. Публиката посреща топло вдъхновената му игра и бурно аплодира пламенната обвинителна реч, в която героят посочва кои са истинските виновници за върлуващата в страната престъпност. Този успех предопределя бъдещата му съдба и Илия Бръчков става един от стълбовете на професионалния театър в Благоевград.
Връстниците му от онези далечни години очертават в спомените си образа на добър, отзивчив, невероятно трудолюбив и дисциплиниран човек и творец, чието приятелство ги крепи както в живота, така и на сцената. За по-младите пък той е колегата, който ги посреща с блага усмивка на първата репетиция и им подава сърдечно и непринудено ръка за подкрепа, разтапя страха и плахостта им от предстоящото изпитание.
Голямата театрална и филмова актриса Гинка Станчева ни представя Илия Бръчков като “голям шахматист и вечен противник на Владимир Давчев”. Играта им винаги била музикално оформена – двамата съсредоточено свирукали някаква хороводна мелодия и когато единият от тях сменял песента, другият веднага я поемал. А за твореца Илия Бръчков тя говори с уважение и респект. За нея и досега той остава личност, винаги вярна на себе си, “винаги различен и винаги пълен господар на творческите си възможности”.
Актьорът – роден в Троян, но пуснал дълбоки корени в Пиринския край, раздава щедро даровете на големия си талант в десетки роли от класическия и съвременния репертоар.
Естествено е да получи и обществено признание – през 1954 г. е удостоен с орден “Кирил и Методий” – І степен, а през 1966 г. му е присъдено първото за благоевградския театър звание “заслужил артист”.
Илия Бръчков не е от актьорите, които предпочитат да се превъплъщават само в положителни герои. Дори на 50-годишния си юбилей през 1965 година той избира да се представи пред публиката в ролята на щандартенфюрер фон Клайвист от пиесата на Александър Татарски “Бумеранг”. Зрителите, присъствали на представлението, си спомнят и досега високия, строен мъж в елегантен костюм, с побелели коси и пронизващ поглед, който изрича от сцената ужасяващата реплика: “Светът се нуждае не от утопическа панацея, а от твърдата ръка на хирурга. Хората трябва не да се възпитават, а да се селекционират, а непълноценните да се унищожават!”. Въпреки отрицателната роля майсторското изпълнение донася и този път на актьора заслужени овации и спонтанната обич на зрителите.
Сред споделеното през годините от Илия Бръчков избрах това, което според мен най-добре характеризира нравствената му същност: “Бих желал да виждам у младите нашата любов към театъра, нашата всеотдайност. Лесният път към успеха винаги води към катастрофа. Компромисите в изкуството са опасно нещо. Високите морални принципи, чувството за отговорност, дисциплината са главното мерило за достойнството на човека”.
За трудното ежедневие и човешките проблеми на актьорите Илия Бръчков разказва: „Имахме представление в Гоце Делчев. Димитър Манчев изпълняваше една от главните роли. Съобщиха, че е починала майка му. Искахме да отложим представлението, но той каза: “Колеги, ще играем, няма заради моята скръб да разваляме празника на хората…Това представление ще посветим на нейната памет…”. Подобна ситуация се получи и с мене. В деня на погребението на майка ми имахме участие в театралния преглед в София… Смазан от скръб, трябваше да впрегна цялата си воля, за да не пострада от моята игра спектакълът. Когато свършихме, пресрещна ме големият наш театрал проф. Гочо Гочев. “Илия – рече ми, – от дълги години не бях се вълнувал така силно, както тази вечер, като гледах вашия спектакъл на “Музика от Шатровец” (1974 г.). Тази оценка имаше за мен два пъти по-висока стойност. Получихме и една от големите награди на прегледа…”.
За този голям български актьор театърът бе храм, в който се проповядва хуманизъм и се воюва за доброто. “Затова – казваше той – неговите творци трябва да са нравствено извисени хора, достойни за високото си име”.
В тези думи се оглежда цялата светла личност на Илия Бръчков. Такъв остава той в съзнанието на близките, колегите, приятелите и на няколкото поколения зрители, които израснаха с неговите уроци по нравственост,заложени в прекрасните спектакли на благоевградския театър.
